Обикновенните, клекове и на мен не ми се отдават или са ми скучни, но хинди клековете са съвсем друга работа... харесва ми, че при тях влизам в някакъв ритъм и колкото повече ги правя толкова по-приятни стават. Изглеждат лесни, но това леко заблуждава. Трудното при тях е да не отпускаш стабилизиращите мускули, който отговарят за това да пазиш равновесие. Аз спирам да правя хинди клекове, не когато немога повече да се вдигна нагоре, а когато залитам напред или назад.
Отгоре на това ми харесва, че зад тези упражнения има история и философия, но това е субективно.
Мисля също, че се иска малко постоянство за да почнат да ти харесват. Когато аз почнах да ги правя, проблема ми беше да пазя равновесие още на първото повторение. Тогава и дума неможе да става да влизаш в някакъв ритъм. Когато се научих да пазя равновесие за 20 повторения, така ме заболяха коленете, че си мислих дали не трябва да ги изоставя тези клекове, но все пак продължих. И тази болка не се е появяла пак. Всъщност, никога не съм чуствал коленете си по-добре от сега и мисля, че това се дължи точно на хинди клековете.