Човече, щом можеш да тичаш всяка сутрин по 10 км, нямаш нужда да ги спираш!
Шегата настрана, единият метод е да удариш с юмрук по масата и да ги спреш. Колкото по-силен е ударът, толкова повече волева сила нахлува в теб. Веднъж счупих една маса, но пък изкорених още по-жилав навик.
Иначе, знаеш, практиката на тютюнопушенето се възпроизвежда благодарение на цял комплекс от навици, които взаимно се обуславят и усилват: Никотинова зависимост (клетките, вече адаптирали се към функциониране в среда, наситена с тютюневи химикали, сега трябва да се пренастройват към нов режим на работа без тютюнев дим), психологическа потребност от извършване на ритуала със запалването, социална потребност от поддържане на близост с дадена среда от пушачи - приятели, близки и т. н., обвързаност на цигарата с други стимуланти като кафе, алкохол...
Има обаче нещо друго, което личният психолог няма да ти каже. Истинската потребност от цигарата има емоционални корени. Казано иначе,
в състояние на вътрешен мир, в състояние на душевна хармония, няма сила на света, която може да те накара да запалиш цигара.
Човек изпитва нужда от всмукване на тютюнев дим, когато се чувства емоционално разбалансиран, независимо от повода и характера на подобна нестабилност (превъзбуда, притеснение, гняв, безпокойство, напрегнатост, припряност, нетърпение, несигурност и т. н.)
Подобни състояния малко или много се облекчават с изпушването на поредната цигара, защото никотинът има свойството да предизвиква усещане за успокояване и отпускане. Именно това му свойство са използвали американските индианци. Знаеш за "лулата на мира". Само че лула на мира индианците пушели не като нас - всеки ден по много - а само по време на решаване на междуплеменни спорове с цел успокояване на войнствените страсти и прекомерната възбуда.
По тази причина е разработено и хомеопатичното лекарство - Tabacum, което се прави от тютюн и което влияе благотворно на нервната система.
Значи, ако не искаш да рискуваш с масата (или ръката),
изводът е, че най-лесният начин за спиране на цигарите, е развиването на
умение за поддържане на вътрешна стабилност и равновесие. Понякога това изисква промени в начина на живот и по-специално в мисленето - ценности, принципи, убеждения, начина по който гледаш на нещата и т. н.