Още малко проблясъци...
Малко размисли за любовта в ролята на лечител.
За мен любовта не се изразява в материални стимули, в храна и още повече храна или много доброта, която гледаме да раздаваме с пълни шепи, забравяйки да раздадем на нас самите.
Освен това е много лесно да навлизаме по чуждите къщи и да им казваме колко е разтурено и мръсно и как искаме да помогнем да се изчисти, но забравяме най-трудното- влизането в собствения храм-сърцето, където се влиза обаче с тояга, защото първото нещо, което се налага да сторим, това е изгонването на търговците от храма, т.е. всички псевдоучения и търговци на щастие, успех или здраве.
Любовта се намира в центърът и се изразява в това да балансира полюсите(+) и (-). А както казват на Изток, балансът е сливането на Ин с Ян, а това е енергията, следователно за мен Любовта. Защото Любов означава енергия. Като централна сила, Любовта е центроустремителна, тя може да бъде да бъде мека като памук или твърда като стомана. Тя е доброто и злото, защото нейната сила не се състои в това да разделя, а да балансира.
А ние, колкото по- близо сме до своя център(алтруизъм), толкова повече енергия приемаме и предаваме, т.е. Любов. И толкова повече се радваме на здраве.
Но, след като силата започне да става центробежна, триенето в периферията(егоизмът)в един момент така ни завихря и завлича, че болката от ожулването(най-малко) може да бъде огромна а страданията-неописуеми.
Автор
Тема: Историята на моето неочаквано и непланирано течно гладуване (Прочетена 24453 пъти)