Казвам се Жана. На 29 години. Със суровоядството се запознах най-напред от книгата на Атерхов и филма "Земляни", както и "Гладни за промяна'', а след това и от други източници. Малко предистория: Преди 6 години вследствие на моята и на някои лекари неосведоменост и безотговорност,
както и на болестта "Хашимото" на щитовидната жлеза и на тежко изкарана бременност, за 12 месеца от 60кг аз станах 110кг. Много бързо се появиха сърдечни, стомашни, ставни и хормонални проблеми, много високо кръвно, постоянно боледувах и от вируси и настинки, които винаги преминаваха в бронхити и пневмонии - имунна система-нулева. Поставиха ми и грешна диагноза "Глаукома", изписаха ми и най-силните поддържащи лекарства (които обикновено се дават на 80-годишни пациенти, защото вече са привикнали към по-слабите медикаменти), които се оказаха напълно излишни в последствие. Редях се в аптеките всеки месец с рецептурна книжка. Живеех в постоянен страх как ослепявам на 30, защото лекарите натам биеха. Прибавиха се депресия, параноя, срам, лутане, неразбиране от околните (никого не виня). Менюто всеки ден беше: торбичка с 15тина лекарства, както ми заявиха лекарите "До живот", както и антибиотици, витамини с редица консерванти, нишестета и оцветители в тях, аналгини, аспирини. Бях се превърнала в машина за мерене на кръвно и за засичане на часовете за хаповете. Не можех да вървя без да се задъхам, не можех да вървя и да говоря едновременно, трябваше и да почивам на пет минути и при най-бавното ходене. Достатъчно беше да си погледна торбето с лекарства и да отворя гардероба с новия си размер дрехи, за да се разпадна по шевовете от мъка. Следващите 4 години сама търсих начин за излекуване и отслабване. Доста диети, за които разбрах, изпробвах, като резултатът месец след всяка беше по още едно-две килца отгоре...
Тогава двама непознаващи се един друг души - лечителка и хомеопат, ми препоръчаха плавно преминаващ към суровоядството режим - половин ден суровоядство, а през останалото време да наблягам на плодове, зеленчуци, ядки, семена, чай, мед, билки. Постепенно спрях да хапвам месо, а съм закърмена едва ли не с кокалчето в уста, след това рибата, а после бях удивена от промените в кожата си след само месец без мляко. Погледнах живота от нова гледна точка, започнах много да чета, да наблюдавам. За една година отслабнах 30кг (за съжаление без спорт). После забавих темпото с редица оправдания, които сега определям като пълна безотговорност към здравето си. В момента вървя към 100% веган, като отскоро и активно спортувам. Дано това да повлияе на поувисналата кожа, която ми остана за спомен...Но по-важно е да се отърва от останалите 20кг болести, така ги наричам. Нямам подкрепа от околните, не разбират начина ми на хранене, нито вижданията ми за живота. Някои даже подигравателно гледат. На противоположни полюси сме и това е доста очебийно във възпитанието на хранене и култура на моята дъщеря - другите и бутат луканки и пържоли, хляб и бонбони, а аз предлагам плодове, фрешове, мюслита, ядкови млека, веган ястия и десерти
..Трудничко е.
Нямам около мен хора с подобни разбирания.
Междувпрочем тук мернах тема за връзката между здравословно хранене и духовно израстване. Мисля, че двете вървят ръка за ръка. Когато се храня със сурова храна и на малки порции (макар че ме беше много страх и още ме е
от прималяване, ниско кръвно и страничните ефекти на детоксикациите, за които знаете, колкото по-задръстен с отрови е организмът, са толкова по-явни), тогава духът ми е по-силен, умът по-бърз и остър, много нови идеи, много нови гледни точки. Чувствам се по-пълноценна, по-здрава, жива!!! Пожелавам го на всеки!
Поздравления за форума, много има да се чете тук