Ние с моя мъж също сме интернет любов- от кю-то. Беше забавно, случайно и неописуемо. Вече сме 7 години заедно с 2 деца.
Минахме през много трудности, но когато се връщам назад, спомените ме карат да се усмихвам. В началото нямахме брак, нямаше и да имаме, ако не беше процедурата за Канада.Трябваше да докажем, че сме сенейство. По л.к. аз се водих в София, мъжът ми в Бургас, дъщеря ми раждана във Варна. Те двамата с една и съща фамилия, аз- с различна. Никога не съм мечтала за сватба, нито пък съм държала на брака. Не знам...може би, защото моите родители са разведени, бракът им беше кошмар. Мечтаех си да имам мъж като дядо. Той беше страхотен човек, а с баба- изключителна двойка, големи другарчета във всичко. Той почина преди 22 години, бях тогава на 9, но още го помня, само с добро. За това кратко време успя да ме научи на много неща. Та мисля, че го постигнах.
