Днес ми изпратиха една статия , която прецених за доста важна за форума. И само затова си позволих да я копирам изцяло, вместо да дам линк -
http://bit.ly/1asSWjc ( Нека да си я има и тук за всеки случай
)
Отстрани вероятно с дискусиите си правим впечатление, че едва ли не само "храната прави борбата"..
Та, отвреме на време е добре да го разсейваме, че ще ни набедят за предубедени и няма да ни вярват дори и за храната .
Автор- Нобеловият лауреат за Алтернативна Медицина - проф. Витулкас. Това изследване е резултат от беседи с родители от различни националности.
Въпросът, който искам да обсъдя е формулиран доста неясно:
Как да се отгледат здрави деца в съвременното общество? Какви условия са нужни за това, какво можем да направим ние като лекари-хомеопати, какви съвети можем да дадем, какво трябва да знаят родителите и каква е тяхната роля и отговорност, за да родят здраво дете?
От самото начало искам да подчертая, че тези идеи представляват просто хипотеза, която е основана върху изследванията и беседите с хиляди родители, които срещнах през последните 40 години, в които се занимавам с хомеопатия. В случаите, когато имах възможност да се запозная отблизо със семейството, аз лесно можех да определя какво са чувствали родителите в момента на зачеването. Надявам се, че приведената по-долу хипотеза, ще бъде изучена от различни учени-експерти и те или ще я потвърдят, или ще я опровергаят.
Въпросът, който си задавах през всичките тези години, когато сравнявах общото състояние на здравето на хората от различните националности и раси (а аз имах възможност да лекувам пациенти от различни националности и етнически групи, и да сравнявам пациентите от различните националности и етнически групи, и да сравнявам състоянието на здравето на техните деца), беше следният: защо определени етнически групи и националности, т.нар. страни от третия свят, като правило, се отличават с по-здраво психическо здраве, отколкото хората от западните страни, въпреки че последните живеят в по-добри санитарни и като цяло по-комфортни условия?
Защо децата на тези националности бяха по-щастливи, въпреки че живееха в бедност?
Кои са фундаменталните фактори, които определят здравето на детето?
Здравето на детето, като правило, зависи от три фактора:
1. Наследственост;
2.Медицинска история на родителите, т.е. от прекараните заболявания и лекарствата, които са им изписвали преди;
3. Духовно-емоционално състояние в момента на зачеването;
Факторите, които ще се разгледат в това обсъждане, се отнасят предимно към третото условие и силата на неговото влияние върху здравето на бъдещото дете.
Ще разгледаме следните фактори:
1.Тератогенеза („раждане на урод”, от гръцкото „терас”, което означава „чудовище”) в резултат на взаимодействие между химически вещества и лекарства. Като пример могат да послужат талидомида и обеднен уран в Ирак.
Уверено можем да кажем, че химическите вещества, под чието въздействие са били родителите преди зачеването, са причина за много от случаите на тератогенеза. Децата са се раждали с липсващи или деформирани части от тялото.
2.Освен това, добре известен е още един факт: ако човекът е напълно или частично инвалид, като правило, организмът се опитва да компенсира съществуващата непълноценност по друг начин. Например, ако е нарушено кръвообращението, в обслужването на проблемния участък възниква колатерално кръвообращение. Хора, които са лишени от горни крайници, развиват способност да правят с краката това, което по-рано са правили с ръцете, а хора, които са загубили зрението, развиват по-силни тактилни и слухови усещания, и т.н. Подобни изменения наблюдаваме в собствения си организъм, когато сме се лишили от определен орган или функция, тогава организмът се опитва да компенсира тази загуба за сметка на развиването на другите функции.
Главният въпрос, който си задаваме днес е: какво става, ако човекът загуби определени функции на духовно или емоционално ниво?
Всички, които се занимават с хомеопатия, знаят, че покрай физическите органи нашето тяло притежава „функции” или органи, които определят нашето духовно и емоционално ниво.
Проблемът е в следното: възможни ли са случаи на тератогенеза на духовно или емоционално ниво?
Възможно ли е да се роди чудовище, което, когато порасне да сее корупция, терор или даже смърт, защото му липсва някакъв важен елемент на тези нива? И, ако е да, защо? Може ли да се предотврати такъв изход?
Ако се наблюдава съвременното общество и особено западния свят, ще се сблъскаме с наистина необяснимо и плашещо явление. Например, десетгодишно дете убива съучениците си с оръжие. Не е нужно да се напомнят всички престъпления, които сега стават в западните страни и, които са ни добре известни.
От психиатричното изследване на тези индивиди открихме, че им липсват определени духовни и емоционални функции. Ако се поровим в душата на чудовищния насилник, който убива и закопава жертвите си, в края на краищата той признава, че се е опитвал да предизвика определени емоции, за да получи удовлетворение. Единствено тези хора ли са длъжни да отговарят за своите действия? Доколко държавата, обществото или семейството помагат за такова насилие?
Престъпления от този вид, макар че са извършени само в състояние на крайни психически разстройства, носят страдание на милиони хора в западните страни. Появяват се садисти, мазохисти, хора със сексуални извращения, хора, които мразят околните, хора, които цял живот са в депресия, хора, които чувстват, че не струват нищо, хора, които постоянно живеят с усещането, че с тях се случва нещо лошо, хора, които изразяват чувствата си единствено чрез насилие и т.н.
От друга страна, имаме деца, които са високоразвити психически, но крайно незрели емоционално. Например, 15-16 годишни момчета се учат най-добре в класа; те са толкова умни, че могат да посещават часовете в по-горните класове. Но, когато оценяваме тяхното развитие в другите области, разбираме, че те са абсолютно незрели емоционално. Сякаш всички емоционални органи, които са нужни за общуване със семейството, приятелите и обществото при тях липсват, следователно те не са способни да влизат в отношения, основани на любов.
Също така ви обръщам внимание на случаите, с които ежедневно се сблъскваме в западното общество. Погледнете учените, които работят над определен проект и изцяло, и напълно се посвещават на него, игнорирайки личните отношения и привързаности към другите.
Помня, една лекарка ми призна: „Разведох се с мъжа ми, защото е прекалено добър учен! Единственото, което го интересуваше, това са вирусите, микроскопа и поведението на вирусите. Той се прибираше у дома само, за да се нахрани и веднага след вечеря сядаше с книгите. Търпях 10 години, но повече не можах. Не заслужавах и толкова внимание, колкото вирусите.”
Този прекалено добър учен страда от липсата на по-дълбоки емоционални функции. Той е развил прекалено много част от своя интелект, която е заместила определена емоционална липса, и се опитва да компенсира това ограничение за сметка на стремежа към открития и успех, което му позволява да се чувства важен. Такава ситуация се наблюдава много често в амбициозните хора с високоразвит интелект, които нищо не ги интересува, освен тяхната наука. Те може периодически да се занимават със секс, но го правят механически. А, ако са в компания, за да получат удоволствие, имат нужда да се напият или да вземат наркотици.
Днес има жени, които не знаят какво значи да се влюбят.
Потресе ме поведението на доста известен и умен човек. Това е бившият министър на външните работи на САЩ Хенри Кисинджър, известен също и като сценарист на всички съвременни войни. Когато САЩ губеха виетнамската война, той издаде заповед да се бомбардира невъоръженото население в градовете, в резултат на което загинаха 300 000 невинни граждани.
След години, когато по времето на интервю един американски журналист притискаше Кисинджър да разясни това, сякаш Кисинджър просто не осъзнаваше последиците от своите действия.
Въпросът ми е следният: представлява ли този гениален човек, който известно време управляваше света, цялостна личност със стабилна психика или той е чудовище? Биха ли могли много от нас да дадат такава заповед, даже ако не ставаше дума за 300 000, а само за един човек? Бихте ли могли да заповядате да се бомбардира мирно население, просто, за да докажете, че вашата политика е правилна?
Беше ли Хитлер, с присъщата му ненавист и нетърпимост, цялостна личност или чудовище? А Сталин, с неговите предателства и жестокост, с помощта на които се справи с милиони заподозрени съотечественици, беше ли той здрав от емоционална гледна точка или беше изверг?
Но какво се случи с нашето общество, че на върха на властта се издигнаха политици с такива емоционални дефекти?
Може ли да се отнесат тези индивиди към случаите на тератогенност на емоционално и духовно ниво? И кои фактори предизвикват такъв тип тератогенеза?
Лесно може да си представим какво ще се случи, ако безсърдечни и емоционално ограничени учени, и безпринципни аморални кариеристи-политици обединят своите усилия за „благото” на обществото.
В този случай може би ще се появи гениален учен, на когото политиците ще обещаят престиж и известност, ако изобрети „умна бомба”, за да унищожи техните врагове, и той сигурно ще изпълни безнравственото им поръчение.
Причината, поради която ученият прави това е, че той не разбира в какво се замесва, защото не притежава определени функции на духовно-емоционално ниво и затова не преживява, че може да извърши престъпление. Той не вижда какви разрушения ще донесе и единствено го занимава факта на „гениалното” откритие.
„Детето на любовта” никога няма да бъде замесено в такива проекти, независимо от възнаграждение, което биха му предложили.
Молят ни, като лечители, да обясним какво се случва на практика и защо се раждат такива чудовища, пълноценни физически, но не притежаващи определени функции на духовно-емоционално ниво, чието отсъствие може да бъде опасно не само за тях самите, но и за цялото общество.
Защо тази непълноценност е опасна? Защото организмът притежава способността да компенсира липсващите елементи, като ги заменя с други емоции или умения на емоционално ниво, за да стигне до известно равновесие. Човекът може да не обича околните и да не им съчувства, но може да извърши неща, за които другите да му се възхищават или да го хвалят, давайки му своята любов и възхищение. Обаче той самият не изпитва чувство на любов.
Ще дадем още един пример.
Млада девойка смята, че не е красива. За да запълни този недостатък, а също и поради насмешките, на които може да е подложена, тя развива интелект, става отличничка в училище, и съучениците й започват да й се възхищават. Така девойката постига равновесие, завършва училище само с шестици и влиза в университета, изучава биология, цялото време прекарва в учене, завършва биологическия факултет с червена диплома и в края на краищата напълно се посвещава на тази наука. На 27 години тя вече е професор в университета.
И ето тя е на 28, 30, 32 или 36 години, а не знае какво е любов. Това означава, че тази част от организма, която отговаря за тези емоции, не се използва или е напълно потисната.
С такъв недостатък тази жена по-скоро ще се държи неестествено. Тя специално ще създава ненормални ситуации, за да получи усещане за любов или сексуална възбуда. Всеки може да си представи, що за ситуация е това. Тази жена осъзнава, че околните реагират „различно” на ситуации, които са й непознати, и не може да отговори на въпроса „какво чувства влюбения човек?”, „защо аз не се влюбвам?”, „какво чувстват хората?” и т.н.
Разбира се, списъкът на такива отклонения е безкраен.
Самото устройство на нашето общество ражда големи и малки чудовища. Сблъскваме се със случаи на „тератогенеза” на емоционално и интелектуално ниво, защото пренебрегваме законите на природата.
Въпросът е в следното: в каква степен емоционалното състояние на родителите в момента на зачатие може да бъде причина за такава тератогенеза?
А сега бих искал да предложа моята хипотеза, която е резултат от изследвания, и е основана на опита, беседите и лечението на семейства от различни националности.
Надявам се, както вече казах, че тази хипотеза ще бъде проверена скоро от уважаемите учени в лабораториите.
Ще започна с предположението, че както спермата, така и яйцеклетката са неотделими от общото състояние на индивида и съдържат структурния код на индивида на всички нива: физическо, емоционално и духовно.
Колкото повече са разногласията и разминаванията между тях, толкова по-слаб ще бъде техния съюз. Ако това разстояние и противопоставяне са големи, детето може да се роди с раздвоение на личността и да притежава две различни, но с еднаква тежест гледни точки. Нещо като шизофрения.
Разбира се, възможна и ситуация, когато хората си подхождат от гледна точка на секса, на физическо ниво, но силно се различават един от друг емоционално и психически.
ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ I
Ако използваме символите, то моментът на сливането на двама души, които действително се обичат, може да се представи във вид на идеален цикъл, който символизира основното състояние на влюбените – удовлетворение, пълнота и хармония на емоционално и духовно ниво. В идеалния съюз единият цикъл се наслагва върху другия, в резултат на което се образува абсолютно нов цикъл.
В идеалния случай, яйцеклетката и спермата се намират в състояние на абсолютно равновесие и покой на всички нива. Имаме идеален съюз на двама души, които чувстват, че се допълват един друг и са щастливи един с друг.
В резултат на този съюз се появява ново човешко същество – дете, което притежава най-добрите черти на двамата родители. Такива деца се ръководят на първо място от любовта и те са абсолютно хармонични.
Разбира се, всичко това е относително и е под влияние на другите два фактора: наследственост и медицинска история на родителите. Предполагам също, че ако се изследва яйцеклетката и спермата на такива хора, тяхната химическа структура ще се различава от останалите, които не съответстват на дадените условия.
ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ II
При вариант II имаме работа с нова клетка, от която ще се роди дете, което е загубило хармонията и носещо в себе си отпечатъка на емоционалната потиснатост на родителите или силния емоционален конфликт.
Тези деца са непълноценни, винаги чувстват, че нещо им липсва и никога няма да постигнат хармония. Никога няма да станат еднороден и идеален кръг, за разлика от децата на любовта.
Има и трети вариант, в резултат на който децата се раждат от агресивни родители, а клетката се намира в състояние на крайна възбуда или даже агресия.
ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ III
Съюз на хора в състояние на възбуда.
Такива деца се опитват да се заявят чрез насилие и крайни действия, защото не чувстват любов и състрадание към който и да е. Тяхната нужда от любов ги тласка към постъпки, противоположни на тези, с които обикновено може да се заслужи любов.
Разбира се, между тези крайни случаи има безкрайно много модификации, състояния и фази.
Главният въпрос се заключава в това дали до сексуалният контакт родителите се намират във вариант I, II и III, също и в това, до каква степен тези варианти влияят върху здравето на бъдещото дете.
Нека започнем с анализ на вариант I, за да може да го сравним с другите два варианта.
За да постигнат вариант I, двата индивида трябва да постигнат състояние, в което тяхното „аз” максимално е минало на втори план и им е позволило да се разтворят един в друг по време на сексуалния контакт. Природата ни е надарила със способността да постигнем вариант I, давайки ни умението да се влюбим, което може по-точно да се опише с гръцката дума „ерос”. Какво е ерос? Това е силното желание на мъжа да се съедини с жената или желанието на жената да се съедини с мъжа. Това е желанието да станеш едно цяло с обекта на обожание и да се разтвориш в него. Това желание може да се удовлетвори само в резултат на абсолютно единство, което се подкрепя от еротичен съюз.
Чувството на пълно удовлетворение и абсолютно щастие ще бъде резултатът на това състояние.
После, благодарение на този зов на природата и постигане на дългоочакваното желание, двамата постигат състояние на пълно удовлетворение. Дълбокото удовлетворение и щастие се постигат благодарение приемането един на друг, доколкото хората не пречат на сближаването си нито физически, нито морално. В такова пълно емоционално сливане съзнанието на собственото „аз” практически не съществува. Така състоянието на пълно спокойствие, удовлетворение и хармония се явява висша точка на такова единение. Това е именно този момент, в който, според замисъла на природата, двама могат „да отдадат” най-добрата част от себе си, затова тяхното ново създание, детето, ще притежава най-добрите качества на двамата родители и ще бъде дотолкова съвършено, доколкото е възможно.
Такова дете на любовта ще израсне уравновесен, непретенциозен и щастлив човек. При общуването си с другите ще бъде естествен и лишен от каквито и да е комплекси, много рядко са възможни отклонения, а щастието е лесно постижимо.
Но този модел на любов е много трудно да се реализира в съвременното общество, където хората търсят лек и бърз оргазъм. Сега в Америка има „Училища”, които се опитват „да научат” бедните клиенти, как да изпитват оргазъм!!! Естествено, това е абсолютен провал, но не на тези „училища”, а на нашето общество, което има нужда от такива училища. Това е резултат на сексуалната революция и неконтролируемата сексуална толерантност.
За да може човек да изпита състояние на ерос, физическият контакт трябва да е трудно достижим, необходимо е самоограничение. Нещо повече, след първото запознаване и по време на ухажването трябва да се дава воля на въображението. Двойката в състояние на чиста любов или ерос се наслаждават един на друг, изпитват силни положителни емоции, грижат се един за друг и се намира в оптимално емоционално състояние. Накрая, когато настъпи моментът на физическа близост, това е свещен момент на раждането на детето, в резултат на което ще се роди най-доброто дете. В съвременното общество ние обикновено убиваме такива деца на любовта!
Едно е ясно, което трябва да имат предвид бъдещите родител:
Спермата и яйцеклетката носят в себе си духовното и емоционално състояние на родителите в момента на зачеването. Ако сексът се случи твърде рано, цялото негово вълшебство ще бъде загубено, а двойката няма да има време да научи най-добрите качества един на друг.
