Хм, идва ми на ум, че вкусовите предпочитания и трудно преодолими навици може да се използват като (косвен?) показател за състоянието на здравето ни.
Неустоимо влечение към сладко например може да означава силно изграден и действащ динамичен стереотип, поради многократно повтаряне на засилващи зависимостта действия: изяждане на нещо сладко, получаване усещане за удоволствие, сила, бодрост, свежест и пр. Следва рязко спадане на кръвната захар и - нова порция сладко... Достатъчен брой повторения на същото/същите действие/я довежда до разстройване на механизмите и действието на инсулинопроизводството, използването му и резултатите от това използване. Накрая става зависимост.
Отделно от нея, има данни, че малко сладко в храната най-общо, улеснява обработката й по някакъв начин.
Така, ако (непреодолимо) ми се яде сладко, значи съм зависим в някаква степен, не съм напълно свободен... а може и да имам вече някакви изменения в органите, участващи в сладкия метаболизъм.
В моя опит най-лесно се освобождава примерно 85-95% от зависимостта с временно въздържане от храна - продължителен срок.