Случайност, казваш
Така като чета Гали, нейното е в сферата на фантазиите, но и го пожелавам
В моя род по всички линии са дълголетници. За съжаление, обаче, тези, които познавам не продължават тенденцията (цивилизацията не прощава). Вече имам само една жива баба, на 82 и е с торбата лекарства. Миналата година изпратихме дядо ми, той също имаше здравословни проблеми. Те са хората, които са ме отгледали и храната ни почти никога не е била сурова. И двете с баба ми обичаме тестеното, а тя е факир в кухнята и това обяснява затлъстяването ми още в съвсем ранна детска възраст (3-4 г). Отделно майка ми не е имала кърма и са ме хранили яката от параноя. Няма да забравя с каъкв унес и благоговение баба ми обясняваше как като ме захранили съм направила "пухкави гривнички на ръцете и краката", земи
Майка ми и баща ми (съотв. на 59 и 60 г.) вече са с по 1-2 опаковки, кръвно, нерви, "обичайните" неща...За мен не искам тези неща да са обичайни. В много голяма степен отношението им към живота е причина за така обтегнатите нерви. Не ги разбирам, честно, но си обяснявам поведението им с това, че са живели в такива времена (комунизъм, после порнография). Има го и моментът, че човек като няма наистина големи проблеми се вторачва в дребните и прави от мухата слон.
Изобщо, в моето семейство има доста анти-примери и съм супер щастлива, че вече си извадиха бананите от ушите и ме слушат за някои неща. Своята преклонна възраст си я представям във вече ремонтираната ми вила, с отделна стая, обработена акустично за аудио-системата ми, с половинът до мен, порастналите деца, от които да се учим, и богатството на градинката. Само не знам как ще се справям с мудността и тежестта при моята хиперактивност...но съм сигурна че ще се намери начин