Добре, чета сега втория ти пост... и ми изникват някои въпроси
.
Примерно, работата, общуването с всякакви хора, животът в мръсната столица, не те ли натоварва прекалено много за подобен режим? И аз съм правила гладуване на сокове, но, честно казано, през цялото време се чувствах гладна и въобще нямаше мечтания тонизиращ ефект. Даже нямах сили за ходене пеш, да не говорим за спорт
. По колко и какви сокове пиеш на ден, какви количества? Водно гладуване също съм провеждала, само че почти през цялото време си бях вкъщи. Опитвала съм и при нормални обстоятелства - съчетано с учене, работа, спорт и всичките му там стресове... Не става (поне при мен)
.
Иначе за реакцията на близките и познатите те разбирам напълно. Преди 3 години някъде и аз бях 54 кг при ръст 163 (относително "нормално" тегло, поне според BMI). В един момент просто реших да сменя малко режима, да се пречистя, и минах известно време само на плодове - просто това ми се ядеше (въпреки че дори не бях чувала за Лидия Ковачева
). За 3 месеца станах 45 кг. По-късно проведох и други пречистващи процедури, дебело черво, черен дроб и т.н., плюс водно гладуване... Сега съм 40. Пък коментари, пък вайкане и кършене на ръце от познати, пък увещания "Да вземеш повече да ядеш" и уверявания как на нищо не съм била приличала...
Веднъж лекарят пък като ме видя и му споделих, че съм вегетарианка (не сме говорили въобще за суровоядство), направо ми се накрещя "Вий наред ли сте въобщйе?! Веднага да почвате да се храните!"
. Без коментар.
Щом се чувстваш все по-добре - дерзай
. И все пак... не е ли не-яденето подходящо за един по-висш стадий на духовното развитие на човека - което той би могъл да достигне в съвсем друга среда?
Ако живееш на Хималаите,да,но в мръсна София
И аз мисля, че при тия условия, за съжаление, е прекалено трудно
. Може би не невъзможно, но да не се окаже, че с това, което правиш за своя полза, всъщност двойно се натоварваш? Просто разсъждавам де - приятелски съвет
.