Учудва ме, все пак, че детето е предпочело ябълката.
Вики, ти на квартира ли се изнесе или имате излишен апартамент?
Мен пък не ме учудва - децата обикновено в началото инстинктивно се насочват към естествената храна... до момента, в който не почнат да ги бомбардират с боклуци
.
Не съм на квартира... Ами, то е цяла история
. По принцип сме си от Г.Оряховица (Великотърновско), но преди бая години се "изнесохме" - в София, гадната София
. Аз - да уча (и прогимназия, и гимназия, а най-накрая, и висше), те - на работа... По принцип за ваканции, празници и пр. си идваме в малкия град, но последните години само аз взех да се прибирам - сама. Накрая взех решение - не ми се живее в София, ПЪК. Родителите като обичат гъчкани и мръсни столици, там да си стоят
. В Горна апартаментът (където се подвизавам в момента) е далеч от идеалните условия... Като няма кой да живее (баби, дядовци - отдавна починали), съвсем закономерно, запада... Тази година се наложи да се вземат някои спешни мерки за неща от първа необходимост (защото досега все отлагахме) - оправихме гадните течове от тавана, сменихме дограмите, бойлера... Въобще, нали знаете какъв е единствения начин да се изяде един слон - хапка по хапка
. Изхвърлих сто тона боклуци, кой знае откога (в това число и към 500 стари броя на в."Работническо дело"
), още бая има, но вече е къде-къде по-добре.
Та така, полека-лека, малко по малко, разчиствам новото старо гнездо и се надявам скоро да го приведа в максимално приличен вид и го направя `ептен ново
. Естествено, ще си ходя в "Голямото село" за празници, от време на време, а и нашите идват чат-пат, но все пак си е друго като съм си сама
.
Имам малко пари за оцеляване, оправям се горе-долу с преводите, та засега криво-ляво връзвам двата края. Не съм се отказала да правя и магистратура, но ще е по-късно - тези стресове от лятото ми дойдоха леко множко... Та нашите все пак проявиха разбиране и ме подкрепиха в идеята да остана известно (засега неопределено) време сама в Горна, да почина и поработя - от всичко по малко - и да се заемам с по-нататъшното "житейско развитие" тогава, когато съм готова. Е, никак не им беше лесно (както и на мен да ги убедя) - Томи, ти, мисля, много добре ме разбираш
. Безкрайно много се радвам, че все пак споразумението приключи успешно
. Да видим какво ще излезе - в крайна сметка, млади сме, дори и да сбъркаме - теглим си една звучна наум, изтупваме се от прахта и продължаваме
.