Христос воскресе на всички!
Аз да се похваля, че прекарах най-великолепния Великден (да не казвам голяма приказка) от години насам
. Почти изцяло навън, сред природата, на хубавото време... Не се находих по разходки из планината, в Горна, Търново и околията, че и до морето отидох, макар и за малко
. Чудно беше! Е, утре съм пак в София - уви
. Но, както и да е...
Да си призная сега официално и, че на своя глава, тайно от нашите, проведох едно 5-дневно сухо гладуване - невероятно и за мене самата - което прекъснах вчера. Като цяло се чувствам перфектно, ползите се усещат... Разбира се, не е като да си хрупаш плодове и ядки, но се издържа
. Сега ще споделя някои неща:
Плюсове:
- Пестиш от тоалетна хартия
(това важи за пикльовци и пикли като мене - друго не може и да се очаква, ако се наливаш с вода и чай при нормални обстоятелства
)
- Не мъкнеш води и термоси насам-натам със себе си (пак по същата причина
)
- Спираш да се потиш по някое време (при мен стана на 3-тия ден - независимо колко интензивно ходя в жегата, просто спря и толкова)
- Лично аз през цялото време имах енергия - не съм спряла преходите
- В старанието си да не мисля за вода (най-вече) се съсредоточавах повече върху други (предимно положителни) неща - работа, учене, общуване с приятелите, природата и т.н. и така се чувствах много по-полезна, вършех реално повече работа, отколкото при няколко дни нормално ядене и пиене
- Изчезна ми напълно всякакво чувство за глад (по време на водното гладуване не беше така - всеки път като се наливах с вода, стомахът ми стържеше - явно мискининът хем е усещал, че нещо се прокарва през него, хем знае, че го храня, в най-добрия случай, с 0 калории, та затова не спря да протестира до самия край на гладуването
)
- Много по-добре оценявам какво чудо е това водата
. По време на разходките в гората често се натъквах на разни ручейчета и вадички и мислено си казвах "благословена вода"... Почвах даже да си мисля за Христос и неговите 40 дни в пустинята (аз не съм религиозна, ама въобще
). Веднъж даже спрях пред едно поточе - ходилата ми вече се бяха бая побили от ходене - не издържах, събух се и си измих краката в леденостудената вода, която в този момент ми се стори най-прекрасното нещо на планетата
.
- Имунитетът ми май се засили - или поне не е спаднал ни най-малко. През цялото време се къпах с ледена вода (не спазих указанието да не се къпя - сори, не искам да плаша хората
), ходих по вятър и дъжд, стоях на течение и какво ли още не - и нищо, няма простуди, няма грипове - просто невероятно
. Всъщност не е невероятно де - логично е, че бацилите ходят там, където има какво да ядат и пият, а където няма си нямат работа
.
Минуси:
- Най-големият беше гадният вкус на ацетон в устата - даже още го има малко, а езикът ми е като снежна пряспа
. Но сигурно до ден-два ще изчезне съвсем.
- Трябваше да говоря колкото може по-малко, защото устата ми пресъхваше страшно... То това си е даже плюс, защото както дърдоря нон-стоп (и то само глупости
), само ми е дошло добре малко почивка
.
- На петия ден не ми се привиждаха оазиси, както бях прочела някъде, но за сметка на това ми идеше да удуша някого с голи ръце за едно безалкохолно - аз газирано не близвам
.
Слава Богу, устисках докрай, прекъснах го с малко сок, разреден с вода, и после вече, малко по малко и вода и чайове... Е, по едно време вчера не издържах и изпих един студен чай - от ония, с гадните подсладители, на които обаче пише "0,1 калории"
. Глупачка
. Надявам се, не е страшно...
Абе, важното е, че като цяло мина чудесно, сега постепенно си почвам с нормалните количества течности, а после и твърди храни... Най-вежното е, че видях, че мога да го направя и няма нищо невъзможно, стига човек да има желание
.
Това е, засега, на всички много поздрави и до писане!
