В някои от рецентите е дадено 20 орехчета да бъдат залети с 1 л спирт или алкохол ( водка ) и да преседят между 14 дни и 4 седмици, а на други места се казва, че са нужни 40 орехчета и 1 л спирт или алкохол, а престояването е 40 дни. Смятам, че колкото повече орехчета сложиме и колкото повече престои отварката, толкова по-добре. Само че се чудя дали да си взема чист спирт или да си потърся чиста водка 
Кое бихме ми препоръчали ?
А и другото ми питане е свързано с последователността - Мер е написала в статията, че е най-добре е да се атакуват паразитите и по трите начина - с орехчетата, пелина и карамфила и всъщност е най-добре да ги започна всички заедно, нали така ? Вие тази схема на приемане ли използвате ? http://radionic.hit.bg/thecure.html
Най-добре да вземете 99 процентен етилов спирт един литър. Водката или ракията са пълни с омекотители и други бизнес трикове и не извличат и разтварят добре. Пелинчето в момента цъфти и е идеален за зелен фреш. На практика орехите и пелина можете да ги приготвите и в прясно състояние в момента. Карамфиловото дърво не расте в България за да има пълно щастие.
Хулда Кларк се е поизхвърлила яко с това лечение на всички видове болести и рак.
Расте броят на хората сигнализиращи за щитовидни проблеми от орехите.!
Други сигнализират за опасността от : я да не преразказвам ами copy/paste
--------------------
Както много алкохолни напитки абсентът започва своята история като лекарство. Още древните египтяни са знаели лечебните свойства на пелиновите ликьори. Хипократ е препоръчвал абсент за жълтеница, анемия и ревматизъм. Най-вероятно думата абсент произхожда от гръцката ( apsinthion), което означава "не е за пиене" навярно заради горчивия му вкус.
Съвремената рецепта е разработена от Пиер Ординар, живял в Швейцария. През 1797 г. Хенри-Луи Перно открива първия завод за абсент в Швейцария, а малко по-късно прави най-голямата фабрика във Франция. Популярността му нараства стремглаво от 1840 г., когато се дава на френските войници като защитно средство срещу треска. През 1860 г. добива такава популярност, че в повечето френски кафета и кабернета се обявява I'heure verte ("зелен час"). Напитката остава скъпа и се консумира главно от представителите на буржоазията и ексцентричните бохемски артисти. След 1880 г. цената му спада и до 1910 г. французите консумират 36 милиона литра за година.
Слуховете говорят, че абсентът е бил любима напитка на Пикасо, Едгар Алан По и Хемингуей, а Ван Гог си е отрязал ухото именно под въздействието на напитката. През 1905 година швейцарският фермер Жан Ланфре след като се напива с абсент, застрелва жена си и децата си. Оттогава датира забраната на напитката
Проблемът с халюцинациите и лудостта идва от активната съставка на пелина туйон, чието действие върху човешкия мозък не е напълно ясно. Според някои изследвания веществото има ефекта на марихуаната, други отхвърлят подобна теза. Така или иначе абсентът бил обявен за причиняващо лудост питие,
Най-известният почитател на абсента си остава Винсент ван Гог. Дали по случайност, или не, но повечето от неговите платна са издържани в охра и бледо зелено, тоест в тоновете на френската муза. До днес мнозина считат, че тя го е погубила. Истината е друга. Холандският гений е пил действително абсент без мярка, но той е бил душевно болен, страдал е от хронична депресия и епилепсия. Често е поглъщал не само абсент, но и терпентин (а тюйонът, основната психоактивна съставка на пелиновия екстракт, е от семейството на терпентина). Когато се самоубива през 1890 г., ван Гог е бил със съвсем разстроена психика, в състояние далеч надхвърлящо последиците от алкохолизма.
