vijda se che nishto ne razbirash
Бях стигнал до положение да вдигам с една ръка 75% от собственото си тегло над главата. Ти като разбираш можеш ли го?
t.e. 40-50 kila?
Когато бях 65 кила (максималното, което някога съм тежал) вдигах 50. Означава да разделиш теглото си на 4 и да умножиш по 3.
Като бях в девети клас си докарах ос от вагонетка 50 кг. С нея се налагаше да тренирам всичките си мускулни групи. Имах и един лост в коридора за набирания. Тренировките ги правех по система - бях си взел книгата "Културизъм за всички" на Атанас Джананов и тренирах по схемата за качване на маса. Резултатите не бяха лоши (зависи от поставените цели). Понякога се случваше да ме заболи гърба между плешките, когато сгъвах за бицепси или да си разместя някоя китка. Това, че тренирах си имаше и хубави страни - имах си фен клуб (приятен гъдел за егото) и моите приятели като ме видеха и почваха : "аиде хвърляй тениската да гледаме мускули". Повечето от тях последваха примера ми и започнаха да се занимават с фитнес (правеха по някоя щанга и се събираха по 2-ма 3-ма в някое мазе). Един от тях ходеше на републикански състезания по културизъм и по канадска борба (не ги следя - може и още да ходи).
Чувствах се напълно здрав (сега знам колко е относително това понятие), но като повечето занимаващи се с фитнес бях хронично глъмав - само трябваше някои да ми каже:"Не можеш да направиш това" и веднага го убеждавах в противоположното.
Като бях последна година в даскалото започнах да се замислям за неща от сорта: Правя мускули, ама види се, че няма още дълго да нарастват. Явно това не е системата с която може да се постигне физическо съвършенство. В края на краищата от силния винаги се намира някой по-силен. И обърнах поглед към източните форми на самоусъвършенстване - въздействат цялостно, а не само върху тялото.
Имам един рафт в библиотеката пълен с литература за бойните изкуства. Докато в една руска книга прочетох термина "даоска йога" и че с такива методи трениращите бойни изкуства постигат съвършенство. За самите даоси пишеше, че не консумират месо, сол, мазнини. казах си - някой ден ще пробвам да спра месото ама как ще стане (не признавах ядене ако няма месо).
Раздадох си щангите (и без това ми предстоеше казарма) и пробвах да правя асаните от книгата "Хата йога" на Ева Рюшпол. Опита първия опит не беше много успешен и си рекох "Я да пробвам тай-чи". Бях научил кратката форма и я изпълнявах доколкото може (защото за нея трябва площ 4*4 метра) а аз се мъчех на по-малко пространство. И пак се върнах към асаните - не им трябва толкова площ.
Като влязох в казармата срещнах правилния човек - лейтенанта беше йога, майстор на каларипаят -индийско бойно изкуство и някои други китайски стилове в бойните изкуства, а най-важното - вегетарианец и познаваше доста йоги от по-старото поколение. Малко по малко му станах ученик и благодарение на неговия пример се реших да спра месото - голям зор беше наистина.
Той ми намери книгата на Венцеслав Евтимов "Йога", много от книгите на Дънов, Желязната риза на Мантак Чиа (тогава тя се разпространяваше под индиго или на ксерокс). Научи ме на интересни методи за контрол върху мислите и желанията чрез водене на дневник.
Тогава взех решението да отложа секса поне докато навърша 23 години (те пък взеха че станаха повече за мой късмет)
Като студент трябваше да спортувам някакъв избран от мен спорт и ходех на джудо (йогата ми помогна много за овладяването му - бях се научил да усещам как ще ме атакува противника преди да го е направил) в продължение на две години - спрях, защото в един момент не остана време от заверки и изпити.