Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[desi82]

И аз току що прочетох историята ти! Много е интересна! Попитах те за това дали не се опасяваш, че ще отслабнеш много е, защото мен точно това ме притеснява. Моето влечение към суровоядството започна преди година и нямах никакви излишни килограми. Преди това се хранех също здравословно. Като отслабнах няколко килограма и близките ми започнаха да се притесняват за мен. Казват ми, че не се храня пълноценно и балансирано. Затова включвам в менюто ми и малко готвени храни. Но унесали се в суровоядството и теглото ми веднага започва да пада. Ваобще обкръжението е много важно. В близките ми не срещам подкрепа а само критика и че с няколко килограма повече съм изглеждала по-добре. Сигурно ти се струва смешно в сравнение с твоята разлика в теглото. И понякога започвам да се чудя относно хранителните ми навици.

[Ortodoksalen_Anorektik]

Добре дошъл !!!!
Не си сам дерзай смело, ще усетиш виртуалната ни подкрепа. Хората не ги уважаваме заради външния им вид. Това дето по дрехите посрещат, заблудата трае точно няколко  минути.
Интересно мо беше да чета личната драма. На места има неясни мотиви относно диетата.
Похвално  е че си самостоятелен, оцеляваш  в този труден социален момент. Трябва да изглеждаш добре за да запазиш работата си. Възможно е да пострадаш от подобно еднотипно храненен само с цитрусов сок. Кълновете са евтини изискват стотинки за материал и малко вода. Биха могли да внесат в изтощеното ти тяло витамини и минерали.

[Zloqd]

Добре дошъл!
Смятам че е малкокрайно решение да си под прикритие - така пропускаш възможности да се запознаеш с подобни на теб хора в собственото ти обкръжение и да обменяте ценен опит.
Ако излезеш от прикритието със сигурност това, което ще те убие няма да е негативното отношение на околните (в края на краищата е само отношение и никой няма да те хване за ръчичка и да те кара да ядеш разни работи). По-опасно от отношението на хората е начина по който преживяваме това отношение. Най-големия ти враг е вътре в теб (в случая е страхът). Единствения начин да не ни одумват е да хванем гората и да станем отшелници.
Но ако човек крие начина си на живот и на мислене като някаква малка срамна тайна как ще повлияе върху създаването на едни по-добър свят? - най - добрия начин е личния пример.
Успех в начинанието.

[Buku]

Добре, чета сега втория ти пост... и ми изникват някои въпроси  .
Примерно, работата, общуването с всякакви хора, животът в мръсната столица, не те ли натоварва прекалено много за подобен режим? И аз съм правила гладуване на сокове, но, честно казано, през цялото време се чувствах гладна и въобще нямаше мечтания тонизиращ ефект. Даже нямах сили за ходене пеш, да не говорим за спорт  . По колко и какви сокове пиеш на ден, какви количества? Водно гладуване също съм провеждала, само че почти през цялото време си бях вкъщи. Опитвала съм и при нормални обстоятелства - съчетано с учене, работа, спорт и всичките му там стресове... Не става (поне при мен)  .
Иначе за реакцията на близките и познатите те разбирам напълно. Преди 3 години някъде и аз бях 54 кг при ръст 163 (относително "нормално" тегло, поне според BMI). В един момент просто реших да сменя малко режима, да се пречистя, и минах известно време само на плодове - просто това ми се ядеше (въпреки че дори не бях чувала за Лидия Ковачева  ). За 3 месеца станах 45 кг. По-късно проведох и други пречистващи процедури, дебело черво, черен дроб и т.н., плюс водно гладуване... Сега съм 40. Пък коментари, пък вайкане и кършене на ръце от познати, пък увещания "Да вземеш повече да ядеш" и уверявания как на нищо не съм била приличала...  Веднъж лекарят пък като ме видя и му споделих, че съм вегетарианка (не сме говорили въобще за суровоядство), направо ми се накрещя "Вий наред ли сте въобщйе?! Веднага да почвате да се храните!"  . Без коментар.
Щом се чувстваш все по-добре - дерзай . И все пак... не е ли не-яденето подходящо за един по-висш стадий на духовното развитие на човека - което той би могъл да достигне в съвсем друга среда?

Ако живееш на Хималаите,да,но в мръсна София 

И аз мисля, че при тия условия, за съжаление, е прекалено трудно . Може би не невъзможно, но да не се окаже, че с това, което правиш за своя полза, всъщност двойно се натоварваш? Просто разсъждавам де - приятелски съвет .

[ivy_89]

Много ми беше интересно да прочета историята ти...описаните от теб усещания са ми много познати - не съм суровоядка на 100% , но съм правила гладувания, сухи 3-4 дни и всичките тези усещания на страх, еуфория, депресия ,  еуфория .. аз лично след това съм се чувствала много освободена психически.
 )

[oum le dauphin blanc]

Добре дошъл!
Поздравления за избрания от теб начин на хранене. Напоследък все по-често ми попадат материали за liquidism и breatharianism. Моята първа реакция беше - да бе, да - само сокчета или на слънце - как не! После обаче озъзнах, че звуча точно като месоядните, когато им заговориш за веганство. В последно време приех идеята като най-естественото продължение на веригата всеядство -> вегетарианство -> веганство -> суровоядство -> само на течности  -> слънцеядство. Макар все още последните две да ми звучат крайно, според мен това е правилният път и това, че успяваш да живееш по този начин в София си е достойно за уважение. Щом усещаш тялото си добре значи това е правилният път за теб.
Що се отнася до реакцията на околните мога да споделя нещо от моя личен опит. В началото, както повечето от вас, не само, че нямах никаква подкрепа, но трябваше да водя постоянна борба най-вече с близките ми. След като приеха начина ми на хранене и разбраха, че не е нито опасно, нито нездравословно, а точно обратното нещата станаха по-спокойни. Дори майка ми, която не сядаше на масата без месо, сега е вегетарианка и набляга на суровото (много съм горда)!
От мнението на околните никога не съм се интересувала особено... В началото имах най-доброто желание да разпространявам идеята, като си мислех, че така помагам на околните, но на сила хубост не става. В един момент се изморих да давам обяснения защо ям само сурова храна, а и имаше доста грубички нападки, така че просто избягвам да споменавам за това. Когато видя, че на някой му е интересно с удоволствие говоря по темата, но голяма част от приятелите ми не знаят какви ги върша. Може да се каже, че от части действам под прикритие  , но само да надуша, че някой се замисля за веганство и започвам кампания по приобщаване в суровите линии.
Още веднъж поздравления и не си слагай на сърцето толкова кой какво мисли и как реагира. 

[Petko]

Беше вълнуващо за мен да чета историята ти. Благодаря ти, че я сподели с нас

Една година и аз бях охранител. Същата година минах към суровоядство. Свалих 12 кг за 8 месеца и напуснах работа. Причината при мен бяха нощните смени най-вече. Следващите 4 месеца свалих още 6 кг и вече 6 месеца поддържам 52 кг., при ръст 185 см.
Не съм крил от никого с какво се занимавам(йога) и как се храня(90% сурово). В началото всички бяха против начинът ми на хранене и начинът ми на изглеждане Сега 18 месеца по-късно никой не ми се мръщи. Даже напротив. Радват ми се, че следвам това, в което съм уверен.
Личният пример се оказа много силно средство. Родителите ми се промениха. Майка ми дръстично. Баба и дядо вече пият масла, зехтин. Ядат семена. Пазаруват сурови ядки от борсата. Похапват мед. Жабурят се с шарлан.
Фризьорката ми също води с една идея по-здравословен живот.
Няколко мои приятели станаха редовни на йогата при Рашко, а един от тях е суровоядец. Почти всеки до който се докосна, се променя. Всичко е толкова хубаво
Написах редовете по-горе, за да ти покажа, че ако се легитимираш в обществото, те чакат само хубави моменти. Наслаждавай се на щастието, което ще обхване живота ти