Ето , копирам ви от форума Жив дом , надявам се да не се сърдят :
Да започнем с това, че производителят винаги трябва да написва съдържанието (ingredients) на пастата за зъби на тубата. Именно на тубата, не само на кутията /понеже опаковката се изхвърля практически веднага/. Ако на тубичката не е посочено съдържанието, то производителят, вероятно, има какво да крие.
Доколко са опасни средствата за хигиена на устната кухина?
Нали ние мием зъбите минимум два пъти на ден, а някои и много по-често. И всеки човек би трябвало да знае истината за състава на продукта, който ползува.
Искам да представя на Вашето внимание, за начало, флуора и неговото съединение. Знаем, че пастата за зъби с флуор се препоръчва на всички, започвайки от 5-годишна възраст.
Да започнем с кратка история от далечна Америка...
Осемгодишната Моли Стат безметежно си миела зъбите в банята, и изведнъж вниманието ѝ било привлечено от нещо на обратната страна на тубичката. Обръщайки се към баща си, който бил наблизо, момичето попитало: “Татко, наистина ли пастата за зъби е отровна?” - “Естествено, не”, - успокоил дъщеря си Пол Стат.
“Тогава защо тук пише, че е отровна?”
Стат взел пастата в ръце. На тубичката с дребен шрифт било отпечатано предупреждение, на което той по-рано не обърнал внимание. Един от надписите гласял това:
“Ако вие случайно погълнете паста в количество, надвишаващо порцията нужна за чистене на зъби, то незабавно се обърнете към лекар или към център за оказване на медицинска помощ при отравяне”.
Напълно зашеметен Пол не знаел какво да отговори на дъщеря си. Цяла седмица след това тя не искала да си мие зъбите. Сега Моли пак се ползува от пастата, но странния надпис на опаковката не дава покой на баща ѝ.
Както повечето хора, Пол Стат, жител на Петербург, американският Петербург, разположен в щата Ню Хемпшир, смятал за разбиращо се отсамо себе си, че всеки продукт, щом той е поставен на полѝцата и предназначен за грижа за тялото, е безопасен, като питейната вода.
За съжаление, това съвсем не е така!
Затова и Администрацията на САЩ по контрол по прилагането на лекарства и храни (US Food and Drug Administration) е разпоредила производителите на пасти за зъби, в съдържанието на които влизат флуорни съединения, да поставят на опаковките предупредителни надписи.
Предупрежденията на опаковките на пастите започнаха да се слагат още от 1991 г., но досега не е имало толкова откровени заявления за риск, свързан с поглъщането на твърде голяма доза флуорид. Сега на същите опаковки, едновременно с щампата, свидетелстваща за одобряването на дадения продукт от Американската стоматологична асоциация, може да се прочете нещо като:
“Да не се поглъща. На деца до 6 -годишна възраст да се слага порция с размерите на грахово зърно” или “Деца под 6 години трябва да си мият зъбите под надзора на вързастни, за да не се допуска поглъщане на паста.”
Думата “отрова” в предупредителните надписи не фигурира. Но пък на цистерните с флуорид, които отиват към фабриките, са изобразени череп и кости.
Реджина Мискевиц, директор на отдела за разработка и изследване на продукцията за грижи за тялото и устната кухина на една фирма, смята, че “ако детето вземе в ръце лъжица флуорид, не мисля, че ще започне да го яде. Но при поглъщане на малко от това вещество, то би могло да умре, защото това е отрова. А ако детето изяде цяла тубичка паста за зъби, то е нужно да бъде откарано в болница, да му се направи промивка на стомаха или да се даде противоотрова”.
Най-голяма опасност представляват флуорните съединения, особено за малките деца.
“Съдържащият се в пастата за зъби флуорид се смята за наркотик, - казва Мискевиц. - И въпреки че този наркотик е разрешен за продажба в магазина, когато си мием зъбите с паста, съдържаща флуорид, ние предизвикваме изменения в организма си... Сигурна съм, че щом продукцията с новите предупреждаващи надписи се появи по магазините, нашия телефон ще бъде претоварен от позвънявания на потребителите”.
Истина, силно казано! Едва ли това е наркотик в смисъла на привикване, според мен – не, но че е отрова – това си е така! /Д-р Менгеле, ключова фигура от Третия райх, е установил, че малките дози флуориди потискат критичното мислене, без съществено да нарушават в близко време психичните процеси- бел.прев./
Учените от школата по стоматология към Центъра по здраве в университета на щата Кънектикът дошли до извода, че в повечето случаи на заболявания на деца от флуороза, били предизвикани от това, че децата си миели зъбите повече от един път на ден и слагали на четката твърде много паста.
Но много представители на индустрията за производството на пасти за зъби смятат, че Администрацията на САШ по контрола по прилагането на лекарства и храни, преувеличават риска.
“Според мен, те отидоха твърде далеч, казва Клифърд Уол, ръководител на отдела за оценка на продукцията на научния съвет към Американската стоматологична асоциация. - Не е имало нужда от такива предупреждения за опасност от попадане в организма на тврърде голяма порция паста.”
Г-н Уол си признава факта, че в центровете за оказване на помощ при отравяне ежегодно се налага да имат работа с отравяне с флуорид, но той казва, че на Американската стоматологична асоциация не е известно поне един такъв случай да доведе до отрицателни последици.
А сега, нека да разберем, какво в пастата за зъби са триклозана и сорбитола, и какво е лаурилсулфат на натрия /натриев лаурилсулфат/?
Сорбитолът е течност, препятстваща изсъхването на пастата, представлява слабително средство и може да предизвика у децата диария.
А какво е триклозана? Много са чували за него. Него дори го рекламират. А той е антибиотик. Антибиотик, който в устата се “бори” с вредните бактерии. Ние знаем, че в устата ни има микрофлора, и там задължително освен “условно” вредната, има и “условно” полезна микрофлора. По-правилно е да се каже така – че ако нямаше вредна микрофлора, то в устата би трябвало да има полезна микрофлора.
Но ето, антибиотикът триклозан, бидейки синтетичен, не познава коя микрофлора е полезна и коя вредна, на него му е все едно – той е синтетичен /т.е. В природата го няма, бел. Прев./. Той “измита” всичко. Като че ли се налага ред, но патогенните /условно вредните/ бактерии растат по-бързо, отколкото полезните, и от нищо не потискани те докарват в устата пълна дисбактериоза. Получава се така, че колкото по-често и повече използуваме паста за зъби с триклозан, толкова по-малко в устата остава нормална, полезна флора. В заключение... впрочем картината нататък нарисувайте сами, без да говоря нещо за мириса на устата.
Не бива да се стерилизира устата, а да се “отглежда” в нея полезна микрофлора, и тя ще потиска растежа на вердните микроби.
Още едно съдържимо в състава на пастите за зъби – лаурилсулфат на натрия (Sodium Lauryl Sulfate – SLS).
Никой не прави реклама на този ингредиент, и затова си има сериозни основания.
Когато производителят пише за него – нарича го пенообразувател. Предназначение – да прави пяна, обезпечаваща за сметка на пукащите се балончета мини-ефект на “взривна вълна”, която разкъртва частиците на налепа.
Но всъщност – това евтино миещо вещество, получавано от кокосово масло чрез химичен синтез /би трябвало да се каже “изкуствено”, а не “ситез”, уточн.бел.прев./, е широко използувано в козметичните очистители, шампоаните, геловете за вана и душ, пенообразователи за вана и т.н. През последните 10 години производителите на пасти за зъби започнаха масово да използуват този евтин химически ингредиент. Но той е най-опасният в препаратите за грижа за косите и кожата.
В промишлеността SLS се прилага за миене на подове и гаражите, в обезмасляването на двигатели, средства за миене на машини и т.н. Това е силно корозиращ агент /понеже наистина премахва мазнината от повърхностите/. SLS в клиничната практика на целия свят се използува за тестер на кожната раздразнителност по следния начин: изследователите предизвикват чрез този препарат раздразнение на кожата на животни и хора, а след това лекуват с различни препарати. Неотдавнашни изследвания в Медицинския Колеж на Университета на щата Джорджия показаха, че SLS прониква в очите, в мозъка, в сърцето, в черния дроб и т.н. И се задържа там, извлича се много трудно. Това е особено опасно за деца, в тъканите на които се натрупва в голяма концентрация. Тези изследвания показват също, че SLS променя белтъчния състав на клетките на очите на децата /най-подвижния и нежен белтък/. Потиска нормалното развитие на тези деца, предизвиква катаракта /в последните няколко години катаракта* е значително подмладял/
*-катаракта – перде – бел.прев.
SLS се изчиства чрез окисляване, оставяйки дразнеща ципа на кожата и косите. Може да спомага за опадването на косите, появяването на пърхот, въздействайки на луковиците на космите. Косите се изсушават, стават чупливи и се разделят, насичат в краищата /цъфтеж,бел.прев./.
Друг проблем. SLS реагира с много от съставките на козметичните препарати, образувайки нитрозамини /нитрати/. Тези нитрати попадат в кръвта в голямо количество при ползуването на шампоани и гелове, приемане на вани и прилагане на очистители.
Много фирми често маскират своите продукти, съдържащи SLS като естествени, надписвайки “получено от кокосови орехи”.
Следващата опасна съставка – лорет сулфат на натрия (Sodium Laureth Sulfate – SLES).
Тази съставка е аналогична по свойства на SLS /добавена е етерна верига/. Това е съставка №1 в очистителите и шампоаните. Той е много евтин и се сгъстява при прибавяне на сол. Прави много пяна и дава илюзията, че е гъст, концентриран и скъп. Но това е твърде слабо миещо средство. Използува се като омекотяващ агент в текстилната промишленост.
SLES реагира с други съставки, и образува освен нитрати, още и диоксини.
Производителят на пасти за зъби добавя SLES в продукта като пенообразувател. Това е абсолютно евтин /стотинков/ ингредиент, а при обилна пяна дава вид на скъп продукт. Остава да се прибави синтетичен /стотинков/ ароматизатор, синтетична /стотинкова/ вкусова добавка /както сега е модерно да пишат – аналогична на естествената/, да боядиса, и – пълен напред.
Неотдавна, уважаван от мен специалист по природна медицина, каза от какво правят синтетичните витамини. От нефтопродукти, съпътстващи газове и каменовъглени смоли. Това е разбиращо се отсамо себе си, но просто да акцентирам. Това, от което се правят гумите, чорапите, пластмасовите легени и т.н. Изводите, разрешава се да си направите сами.
Възниква въпрос: защо разрешават на производителя да използува такива съставки, ако те са вредни? Отговорите са няколко:
1.Минимално допустима /и като че ли/ не опасна за здравето доза /но да си припомним, че ние всяка сутрин втриваме това в зъбите си/.
2.Минимална /стотинкова/ себестойност на ингредиента, позволяваща да се правят грамадни печалби от готовия продукт.
3.Понякога практически няма контрол на производството, а за фалшификатите на пазара - ние си знаем, четем вестници, гледаме телевизия.
/.../
от: Подготовила Полина Солнечная, Из выпуска от 23-02-2009 рассылки «Очаровательные новости журнала»
Автор
Тема: Домашна паста за зъби (Прочетена 145748 пъти)