Вижте,ако тръгвате да търсите добър доктор,билкар,нутриционист,професор, и т.н. и следите за мнения за същите тези.за да изберете правилният човек за конкретният ви проблем,уверявам ви,спукана ви е работата
Докато има в живота ни мотото ''Ям,пия и си нося новите гащи'' здравето ни няма да се оправи.Тези които са тръгнали по пътя,мислейки си,че с пиенето на вълшебни отвари,билки,мазила и т.н. здравето им ще е цветущо,то последиците,които по всяка вероятност ще са много и неприятни,то са си на своя глава.
Гадно ли му е на всеки когато си признае?Аз ще си призная нещо:
Бях на 20 години,отидох на ревматолог,казах,че ме боли гърба,схванатост,напрегнатост и т.н. Той ми пусна изследвания,всичко си беше наред.Аз обаче твърдо го убеждавах че болките ми са силни,стигна се и до радикулит.Пак изследвания и пак всичко по кръв си беше перфектно в норма.Но ми изписа терапия,хапчета,едното си го спомням още,защото пишеше в листовката в графа предназначение: За лица над 40 години след инфарктно.Смях се с глас и плаках в самосъжаление.Това е редовната история на много боледуващи,етапите и разочарованието.Но нека да си кажем истината,която почти всеки БОЛЕН,знае,но не иска да си признае.Бях без работа,повече от 3 месеца,денонощно на компютъра,понякога не ставах дори да пикая,а стисках докато не почувствах вече болка.Не излизах.Храних се с шоколадови десерти до полуда,кафе по 5-6 на ден,цигари една след друга,закусвах в часовете към 12-13 а вечерях в 6 сутринта...Боли ме гръб?Изтръпват ми крайниците?Събуждам се схванат и умалял,та чак немощен?Да ама тези маалки подробности не ги споделих с доктора.Аз просто гледах следствието и толкова убеждавах доктора че съм болен,че чак сам си повярвах.Промених си режима и всичко мина.Но вината не исках да си я призная.Тайничко си я нашепвах.В такъв момент човек е в капана на самосъжалението и огорчението и осъждането,че нещо от вън му причинява всичките беди.
Така!Кой ще ми помогне?
Аз!Аз!Аз,и само Аз!?!!
Когато на човек му е даден шанса,привилегията ЖИВОТ,то той сам е отговорен за деянаията,мислите си.Ако на физическо ниво ти си допуснал беда,то неминуемо и в душата ти има проблем.И колкото повече задълбочаваш САМ ТИ този проблем в душата си,толкова повече ще страда и физическото тяло.Аз избягах от отговорността си духът ми да е спокоен и го засипах с куп въпроси и размишления.А тялото ми се огорчаваше,че не му обръщам никакво внимание,а освен това и го обсипвам с камиони боклуци.Следователно,страданието се прояви и на душевно и на физическо ниво.Дисциплина!Самодисциплината оправя нещата временно.И щом се почустваме добре,старата песен със друга мелодия.Нещата се задълбочиха,и освен ревматолог минах и през гастроентеролог,дерматолог,кардиолог,ортопед,ендокринолог и т.н.
Но нещата не се оправяха,някои малко от малко други хич.Така се задръстих с боклуци,че без малко да свърша на операционна маса,Когато хирург роднина се уплаши от психическото ми състояние и ме посъветва да ида при Елмазов.Отидох,платих доста,над 500 лв,не защото съм богат,нито пък че вярвах в чудеса,и докато си мислите колко много струво една билкова програма с фитотерапия и какъв обирджия е Елмазов,помислете си,какво ви е довело до него?Той ли ви е извикал за да ви окради или вие сте се докарали до там,че мятате пари за лечения.Разбирасе,има и такива които не точно те самите са виновни,но са твърде малко и твърде рядко.Ако погледнете в едно шишенце колко билки и екстракти има,ако отидете и видите на място за едно шишенце колко труд е вложено,самите вие,уверявам тройна цена ще му сложите.А това,че повечето имат нужда от куп неща,не е виновен Елмазов.Направих си груба сметка,по която ако следвах нормалната клинична пътека щях да похарча тройно за моите проблеми.Но не парите ме вълнуваха,а това което става в мен.
В мен чувствах едно толкова силно огорчение от живота,от себе си,от хората,от приятелите,от всичко онова което става по света.И колкото повече отговори намирах толкова повече въпроси задавах.Не се захванах с билки защото правят чудеса.Не потърсих Елмазов,защото се надявах на чудо.Но вярвах,че ще ми бъде дадена помощ,и нещата ще потръгнат.
Програмата не беше лека,но не е и крайно ангажираща.Елмазов ми каза,опитай с повече органична храна,виж как ще са нещата,пробвай.Това и направих.Така започна и моята самодисциплина.Програмата,храната,а вече и работех,но успявах да изпълня заръките на 90 %. Когато почувствах онзи прилив на енергия,на живот,на...любов.Защото само в един организъм,в който средата предразполага може да се прояви онази божествена любов.Аз Повярвах!Повярвах в себе си,повярвах в природата,не че не вярвах,просто до този момент тогава,отбягвах умишлено да си мисля колко велика е природата,защото някак средата ме въвличаше в едни ...съвременни модерни изкушения-музика,секс,алкохол.Исках да бъда като другите,да не ми пука толкова,да си удовлетворявам желанията,да съм всичко друго..но не и Аз,себе си.В соца отвън човек трудно би се оправил ако не се слива с тълпата,да не казвам невъзможно,но малцина са тези които слушат сърцето си,но не са изолирани.Просто бягаме от себе си,защото като погледнем там навътре,нещо се пропуква и и ни обвзема страх от средата в която сме,това какво ще си помислят за нас,какво ще говорят за нас.Това ме душеше!Душеше ме толкова силно,че не можех да кажа на колегите си и повечето приятели,как си мечтая за дом в балкана,как мечтая и горя дори да гледам градина,да слушам птиците,да ДИШАМ!!!!Да пиша стихове,да гледам звездите,да се разхождам сред гори и да наблюдавам животните.Това бе като един сценарии,който бе като да избягам от мястото което съм си отредил в живота,там в града,сред модерните хора.Когато споменах веднъж пред колега,колко искам да ида на планина,но нямам време,той ме погледна втрещено и ме попита а можеш ли да си го позволиш?Защо?Да идеш на разходка в планината колко пари са ти нужни ?за какво? питах аз..Той отвърна е как,ами без алкохол,без цигари,без ядене какво ще правиш там?
В този момент осъзнах,че съм си създал една среда,която ме разболява.И преди това съм си го мислел,но отбягвах,защото знаех,какъв ще излезна в очите на обкръжението.Сякаш мнението на хората определя моят живот,моите блянове и мечти,моите планове и мисли?!Жалко е да погледнеш в себе си и да осъзнаеш колко жалко същество си.Такъв се чувствах.Такъв бях!
Та,билките,съумявах да отделям нужното време,промених режима на суровояден в по голяма степен и след 3 месеца като отидох тогава при Елмазов и той се учуди дори за постижението.Имах колит,хроничен,Според доктора не се лекува,дори ми изписа хапчета до живот,за да не дразня язвичките по червата и многобройните хемороиди.Та при храната в началото за мен беше шок.Първият месец чувствах лекота енергия,ЖИВОТ.Но такъв глад и недояждане изпитвах че на моменти бях готов да се откажа на сто процента.Но там беше мястото на билките,мазилата,ваничките,ферментите.Изведнъж в мен се пробуди любов.Към себе си,към хората около мен.Новата ми среда,защото дисциплината ми изключи всичко старо,и направо заминах за Италия.Изведнъж от нищото и отегченото си малодушие попаднах в една среда,в която бях себе си.Хората около мен ме подкрепяха,обичаха,уважаваха,помагаха,на новото работно място започнах да давам от себе си любов,защото това е начина да обикнеш себе си.Мисълта да започна нов живот бе повече от купнеж.Трябваше много неща да си изясня,много неща от живота не ми бяха ясни.И сега не са съвсем ясни,но започнах да уча основното.Стигнах до въпроса,коя е първопричината! ''Осъждането''!!Това бе големият подвиг и все още е.Когато започнах да го схващам,повечето болежки направо си изчезнаха.Дори нещо да е останало,то не ми създава никакви проблеми и неразположения.Не станах суровояд на сто процента.Не можех да си утоля глада.Душевният глад.Ядях салата с кълнове,а си мислих за пържени картофки и кюфтета.Нещо ударих на камък и започнах да разполовявам нещата.Започнах да си позволявам от време на време любимите неща-кюфтета,някои пържени храни,шоколад и кафе.Само след няколко проби,толкова наслада чувствах,но едновременно с това толкова тежест,че се отчаях за момент.Казвах си защо беше всичко това?Билки?Сурова храна?Кълнове?Смутита?Толкова много пари,сокоизтисквачка,билкови програми,пасатор,био органик продукти..Абе много пари!И веднъж два съгреших и хоп,старите състояния отново се отприщват.Тогава започнах да тренирам.Дишане,разходки,колело.Ходих до планината за вода,хем за да се движа,хем за да пия планинска чиста вода.И така започнах да добавям едни и да премахвам други неща.
Тук искам да вметна едно много важно нещо.Билките не лекуват!До това заключение стигнах от собствен опит.
Но,но,но,но...Билките какво са?Треви,със специфична особеност..Те са като генератори на слънчева енергия.Различават се от другите треви,по свойствата си-да запазват в себе си слънчева кондензирана енергия.Целта на тази енергия,не е да ни лекува.Ако ни лекуваше,а ние си ядем пържените кюфтета и си пием бирата,то всички щяха да взимат билки измеждудругото.Това не е смисъла.Тук има замисъл
Божи замисъл и това е уловката.Всяка билка има специфично кондензирана свънчева енергия,светлина.За това се приписват различни билки за различни болести,по различен начин се приемат и т.н. Уловката е в това,че тази наситена енергия която вкарваш чрез билки в тялото си,създава такова състояние,при което ти трябва да вземеш важно решение!-Какъв си,какъв искаш да бъдеш и как да го достигнеш!Тази енергия преминава през нас.За това,едни които искат и се стремят към промяна,билките ги лекуват,а други,които затвърждават предразсъдъци и стоят зад това да не си променят живота и себе си,осъждат хора като Елмазов,които влагат толкова много в едно велико дело,че трудът надминава резултата.Нито от Елмазов,нито от Донка Байчева,нито от Гайдурков,нито от който и да е лечител,не може да си докараш здраве ако Ти не си готов да поемеш тази отговорност и да осъзнаеш силата на ''осъждането'' и вместо да го прилагаш,може просто да го наблюдаваш и внимателно да следиш какво ти говори.Защото то отговаря за физическото ти състояние,а Любовта за духовното ти състояние.Аз това осъзнах като процес.И не,не правя чудеса,не съм станал по лош или по-добър,не съм седнал да пиша книга,макар току що да написах половин.Просто се превърнах в наблюдател.Един безсловесен диалог с мен самият.Защото със здравословните си проблеми преди ги отлъчих,не ми създават проблеми дори да ги има,а знам бързо мога да ги върна.Сега имам много по сериозен здравословен проблем.От най-сериозните.Но за там и всички билки да пия малко ще са.Нужно ми е цяло слънце енергия.Но вярата и жаждата за живот са силите които водят духа ръка за ръка.Само едно ще кажа на всички,няма билка за любов!Когато човек загуби любовта,има само един начин да си помогне.Аз успях с дребните проблеми,като промених начина си на живот,храната,приятелите,средата като цяло,а с това и мислите ми,умът ми,възгледите си,мечтите,отношението си към живота.С осъждането не успях.Така и си докарах новият проблем със здравето.Някак нещата вървяха перфектно.Като на филм,но както знаем,филма дори да е по действителен случай,пак е нагласен.Така и аз,нещата се случваха но част от тях на сила.Принуждавах се като се самозаплашвах че ако променя нещо полезно с нещо вредно,всичко старо ще се върне,а с него и болката и страданието и старите приятели които ме огорчаваха.Насила,дори за доброто на човечеството да е,Не може.Тук се намесват изборите ни.Слънчевата енергия от билките създава услови,като лекува симптомите на душата,и тогава душата трябва да избира,да си грабне ли нещо от старият живот или да продължи напред с природата ръка за ръка и да се стреми към по високи върхове.Аз разбира се избрах първото,макар второто да човъркаше в мен едно любопитство към неизвестното,непознатото,Божественото.Не бях готов!Реших,че с нов живот на сто процента ще изперколясам,и за това се връщах към стари навици и ''хобита''!Ако не беше упорството ми до сега да съм се метнал от някой мост.Но повярвах в себе си.Макар и след дъжд качулка.И по Богу воля,здравето е отлично и не спира да ми дава изненади.Та това което аз обърках бе,че не бях готов да поема отговорност за собственото си здраве.Но не мисля,че това е грешка.Напротив.Трябваше да се случи и това,за да се сетя,че съм забравил и друго важно правило по пътя на себепознанието-Благодарността!Благодарността към себе си,към ближните,към вселената,към Бог!Мислех,че с едно суровоядство и едни билки всичко ще си дойде на мястото.Но не е съвсем така.Вижте,има неща които можем да променим и такива които не можем.Каквото и да направим,то това е нашата съдба.Избрали сме го преди да дойдем тук и да живеем в човешко тяло.И само едно нещо може да промени съдбата ни и това е Бог!Докато гледаме на живота като борба,то място за любов в сърцата ни няма.Докато осъждаме света,от болести няма да се отървем.Но не е това същественото.Същественото е да се погледнем отгоре и да се видим,огледаме хубаво и от вън и отвътре.Защото когато погледнеш на проблема като на проблем,ти си загубен.Когато видиш в него възможност,ти намираш Бог!Понякога си мислех че съм надвил Бог,после пък че ме е обрекъл да страдам.Мислех си че съм направил нужното,а получих огорчение от собствените си избори.Дъхът ми иска едно тялото друго.И така до миналата година.Когато осъзнах закона за цялостността.Че никой не може да достигне абсолютно здраве,и високо ниво на духа,когато хората на вън още изпитват страдание и търсят болката в проблема.Защото едно е да обичаш,друго е да живееш в любов.Докато любовта не избие от недрата на душата ти,здравето ще е непосилна отговорност.Защото ако здравето се превърне в цел,какво ще се случи с теб?Какво ще стане когато дойде денят в който ти ще си абсолютно здрав и мисълта ти ще е ясна и чиста?Здравето не може да бъде цел,то се заслужава.И това е дълъг и труден процес.В който целта е минало.Егото е минало.Осъждането е минало.Но живееш в отношение с всичко и всички,с цялото си съществувание даряваш любов и Благодариш за всеки миг.Болестта е явление,което или те изпълва със смисъл,любов и вяра,или те погубва и заравя тялото което си прел.Независимо от изхода,всеки е безценен за Бог.Защото всяко присъствие или отсъствие на хора в живота ни ни дава нови знания и създава такива състояния,които дават на Бог нови осъзнания за самия себе си.Бог е съвкупност на всичко което знаем и не знаем.И всяко състояние му дава знание за това което не знае.За това има страдание по света.Защото Бог се променя,ражда се отново.С това раждане има и болка,има и любов.Толкова болка по света говори само едно,идва голяма любов.Бог се ражда в сърцата ни.Това е болезнен процес,ако не мислим за любовта която идва.И колкото повече отказваме да служим на Бог,толкова повече процеса ще е болезнен за нас самите.Така както ние искаме органите ни да работят добре за нас самите,за да ползваме капацитета на телата си,така и Бог иска от нас да работим за него,за да ни прероди,обнови,за да ни дари нови възможности и сили.Какво правим ние с телата си?Това прави и Бог с нас.Защото и Бог като нас иска любов.Но за това е нужно отношение и съдействие.
Бях толкова обвзет от това да мисля за себе си,че забравих за кого работя-за Бог!И вярвам,той знае какво прави и защо го прави.Но вярвам и че здравето трябва да го отслужа и да поема пълна отговорност за това.Едва тогава,невъзможни неща няма да има.
За това билките не бива да ги обожествяваме.Те са създания,които работят за нас,когато имаме нужда,от нас зависи какво ще решим да правим с енергията която влагат в нас-да я приемем и съхраним,или да я отхвърлим и осъдим.
Лесно е да кажем Елмазов,Мермерски и т.н. че имат лоша за едни,добра за други хора практика.Но толкова ли е лесно да си признаем до колко сме отговорни да опазим здравето си или до колко сме способни наистина да поемем тази отговорност да го съхраним,изхвърляйки отровите натрупани от плътски желания и временни радости от подвизите ни в живота!??!!!
Бог ни дава всички средства,с тях можем да се убиваме,можем и да се съживим,можем и да ги отхвърляме.
Не правя реклама на никого,споделям просто душата си,всеки да приеме или отхвърли това което сам прецени.
Елмазов не е публикувал в профила си във фейсбук написаното от мен,за да си прави реклама.Аз се докоснах до труда му,чрез билките,книгите.Той не е човек който се възползва.Няма как да създава билкови програми без пари или за жълти стотинки,защото ако можеше някой да погледне от очите на Елмазов,твоите очи,не 1000 лева програма,а камион с билки ще си препишеш.Защото който е упрял до лекове,много грешки е допуснал.Лечители милионери няма.Ако из начало един милионер стане лечител,какво ще го направи фармацефтиката?Ще го заличи.Всички сме средство един за друг.Ако гледаме един на друг като на враг,лъжец,крадец,обирджия,и живота и здравето ни ще е такова-ограбено.Ако погледнеш на средствата-хора,като на възможност,то може и да си заслужиш здраве.Докато се отнасям към другите с борба,отхвърляне,до тогава и живота ни ще е борба и отхвърляне.
''Каквото горе,такова и долу,каквото от вън такова и вътре''!!! Това е формулата,отхвърляйте хората и тИ ще СИ отхвърлен.Резултата не бива да бъде причина за избора ти,а следствие от делата ти.Аз преследвах резултат,За това получих на друг етап разочарование.Но вярвам,че когато се науча да боравя с тези сили,в този или друг живот,то и страданието ще изчезне.На този етап,далеко стигнах,но поспивах,и за това сам се върнах в първоначална позиция.С нови знания,и отношение.Вече не ме интересува резултата,сега наблюдавам процеса,така автоматично променям или заменям една енергия с друга,за да създавам около себе си благи отношения и да видя какво се случва тогава.Знае ли човек,може пък и да има чудеса
