Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[beelee]

точно така  завиждам благородно на тези, които са го постигнали

[Val]

Леле, леле колко странно. Не съм била само аз значи. Аз също имам меко казано странни отношения с родителите ми. Много отдавна живея сама. Но да ви кажа това си ми беше мечта от ученичка - да живея самостоятелно. Между нас още от дете има голяма празнина, направо студ. Не че не са ме гледали, изучили , възпитавали или нещо подобно. Напротив, но просто никога не съм имала тяхната морална или духовна подкрепа. В най-трудните си моменти когато съм изживявала големи лични драми съм била абсолютно сама. Имах две дълги връзки, които като приключиха неуспешно те се обявиха срещу мен. Т.е. решиха, че аз съм виновна. Впрочем винаги е било така. Ако като дете някое нещо ми стореше, то аз бях виновната , защото съм го предизвикала. Никога не сме си приказвали приятелски, ама никога. Имаше само нареждания, поучавания и т.н. Много се радвам, че накрая попаднах на такъв съпруг като моя , който ме подкрепя сега  във всичко. Той е по-малък от мен на години, а имам чувстото, че той ме учи как да живея. Направо ми е духовен учител. Много хора казват, че си приличаме и физически.  А колкото до децата - честно си признавам аз никога не съм виждала толкова грижовен баща.Много пъти се старах да затопля отношенията с нашите през годините, но не се получи. Сега почти не се виждаме и знам, че ще прозвучи грозно , но така ми е много по-спокойно. Ако ги видя се сещам само за скандали, упреци.

[Томирис]

Ако като дете някое нещо ми стореше, то аз бях виновната , защото съм го предизвикала.

Точно. Има и нещо друго - всички хора, с които аз съм си избрала да общувам са лоши и ми влияят зле. Все някой нещо ме "кара" да правя - да отслабвам, да не ям еди-какво си, да се обличам еди-как си, да се държа по такъв начин и т.н. Все на някого подражавам, а всъщност нямам ни един близък вегетарианец, например. Интимният ми живот го държа много настрана - един единствен път майка ми говори сериозно с приятеля ми и се опита да направи долни интриги. Добре че знам що за човек имам до себе си. Въобще един адекватен и полезен съвет не съм получила, като си навлека проблеми гледам да се оправям сама. Приятели и близки хора нямам, само с мъжа ми споделям повечето неща, но една част си ги пазя само за себе си. Блъскам си главата, ядосвам се, притеснявам се, но успявам някак да се оправя и сама. Стигнах до извода, че колкото по-малко споделяш намеренията си - толкова по-лесно се осъществяват плановете ти.

Тия дни като цяло се чувствам добре и по цял ден не сядам общо взето. Появиха ми се бодежи в сърдечната област - от преумора ли, от смяна на времето ли, от слабост ли? Нервно напрежение нямам кой знае какво, не съм в напрегнат период. Може би трябва да намаля малко темпото?

[Val]

Точно. Има и нещо друго - всички хора, с които аз съм си избрала да общувам са лоши и ми влияят зле. Все някой нещо ме "кара" да правя - да отслабвам, да не ям еди-какво си, да се обличам еди-как си, да се държа по такъв начин и т.н. Все на някого подражавам, а всъщност нямам ни един близък вегетарианец, например. Интимният ми живот го държа много настрана - един единствен път майка ми говори сериозно с приятеля ми и се опита да направи долни интриги

Все едно съм го писала аз.
Томирис, кое темпо трябва да намалиш?

[Томирис]

Томирис, кое темпо трябва да намалиш?

Да си почивам повече, не да се шляя всеки ден по 7-10 км, та и повече понякога. Кой знае какви отрови от ауспусите съм поела...

[Buku]

Ами, лошо... Все пак това са най-близките ни хора - другото, гаджета-маджета, приятели и познати, идват и си отиват, но родителите (поне теоретично) би трябвало да са с нас винаги, във всеки един момент, затова са ни създали все пак (или вече не е така? ).
С моите никога не съм имала скандали, караници, или нещо подобно, но в най-трудни времена е имало някакво напрежение. Най-вече когато започнах да се оформям като самостоятелен човек и те взеха да разбират, че не съм повече тяхното малко момиченце (което май приеха с известно негодувание  ). Например, когато им признах за ориентацията си. В началото колективното родителско тяло дружно реши да сключи въоръжен до зъби неутралитет - сиреч, нямаше скандали, нямаше викове и упреци, но не се и говореше  . После се почна другата песен - то не бяха увъртания, увещания да не бъда "категорична", уверявания, че аз "просто съм в такава възраст" и "това щяло да ми мине", че само си въобразявам (да де... не, мамин, не ти е квадратна главичката...  ), че даже и колебливи предложения да съм излязла с някое момче. Едва когато се намерих със сегашната си приятелка и ме видяха истински щастлива, разбраха, че важното е децата им да се чувстват добре такива, каквито са, а не каквито те самите искат (или са искали да бъдат), и не какво ще си помислят другите.
И други подобни случаи е имало, но сме ги преодолели и това ни е сплотило до голяма степен... Сега поне със сигурност мога да кажа, че отношенията са ни "слънце" - за което съм много щастлива  .
Мисля, че в известен смисъл всеки родител трябва да мине през нещо подобно, за "изпитание" на характера и затвърждаване на отношенията... То си е част от нашата еволюция  .

[desi82]

И аз като Вал се чувствам много по-добре като не живея с родителите ми и 1 път в месеца ми е напълно достатъчно да ги виждам.

[Даниела]

Аз съм много благодарна на родителите ми- винаги са ме покрепяли във всичко. В най-трудните ми моменти са били с мен. От както съм на сурова храна майка ми много се радва, на всички близки разказва, като пример съм  но тя самата няма достатъчно воля и желание. Все пак си прави вече кълнове, спазва постите и житния режим. А баща ми не сяда на масата без месо, алкохол и цигари, но винаги за мен има приготвена зелена салата.
С тях като не живеем заедно не се караме  иначе като сме заедно на втората седмица се започва 
Единствено им правя забележка да не тъпчат с храна сина ми- той сега е в пубертет, отворил му се е голям апетит за всякаква храна и дядо и баба го хранят ...
Когато бях малка бях много затворена, нищо не споделях с тях, но сега всеки ден се чувам с майка ми просто ей така 

[Вери]

но родителите (поне теоретично) би трябвало да са с нас винаги, във всеки един момент, затова са ни създали все пак (или вече не е така? ).

И аз така мисля и не би трябвало вече да не е така. Затова ми е много мъчно, че в един момент всичко се срути и майка ми почна да върви срещу мен. Ако питате нея, ще каже, че аз съм вървяла срещу нея, че съм я предала, изоставила и т.н. Изобщо по мой адрес такива неща съм чула от нейна страна...А бяхме приятелки, толкова неща съм и споделяла и много я обичах. Гадно е, обаче, когато започнат упреци и подигравки свързани със споделеното, никаква подкрепа и неизречено поне веднъж: обичам те, вярвам в теб, гордея се с теб. Толкова е просто, но за някои трудно да се каже. Може би не го е почувствала, за да го каже.
Иначе да и аз винаги избирам неподходящи приятели и момчета, в които да се влюбя, водя се по акъла на другите, за всичко аз съм виновна, винаги грешно постъпвам. 

[Shturcho]

 
и аз да си кажа..най-тъжното ми е, че има такава 'дупка' в инетерсите на родителите ми и моите, че единственото, за което майка ми ми говори, е какво е видяла по телеизора на новините и колко е възмутена (поне сериали не гледа), аз не гледам телевизия...и така.
другото, за което ми говори е какво се е случило с нейни приятелки: разбирайте клюки
и преди единственото, което можеше да направи за мен, беше да ми сготви...сега като и това не може обикаляме пазарите заедно...
ама това е..опитвам , опитвам...никаква енергия е тези хора..мъчно ми е, защото на мен самата не ми е интересно с тях, а те даже нямат достатъчно инфо и за да ме упрекват..така са се пуснали по течението...само мога да се надявам да са добре и това е

[Antares]

Със съжаление виждам, че доста от вас са отчуждени от родителите си. С моите, особено с майка ми съм имала много конфликти преди 20 и повече години, когато живеех все още при тях. Чувала съм лоши думи от майка си, тя е авторитарен тип и всички трябва да я слушат. Когато това не ставаше от моя страна, възникваха наистина грозни ситуации.
От 1998 г. не живеем заедно - аз съм във Варна, те са си в Шумен. Постепенно отношенията ни се нормализираха, чувам се с тях през два-три дена дори и без повод. Периодично ходя и да се видим, а и те идват понякога, още повече, че и брат ми живее във Варна. Не приеха мъжа ми, защото имаме по-голяма възрастова разлика от нормалното според тях, но не съм ги и насилвала, това насила няма как да стане. Това не ме кара да се чувствам зле обаче, уважавам мнението им. По принцип не натрапвам нищо на никого, но не желая и на мен да ми бъде натрапвано нещо насила. Те го разбират, но по-същественото е, че не могат да направят нищо, за да ми въздействат по някакъв начин. Мога спокойно да казвам "не" на когото и когато се налага. Обичам си ги въпреки предишните кавги и случки, тъй като сигурно и аз имала вина за тях. Не мога да се оплача от липсата на подкрепа от тяхна страна. Сега като се видим, се радваме едни на други, говорим за най-различни неща и ни е приятно. Може би защото е за кратко

[Buku]

По повод "дупките" в интереси, трябва да призная, че майка ми беше инициаторката за здравословен живот вкъщи. Баща ми не е по тая част - преди закусваше хляб и салам; сега любимият му деликатес е бира с печени фъстъци  ; мен пък много ми е пукало като малко дете с какво се храня - гледах само по цял ден да си играя. Помня обаче, че майка все гледаше да ми натика някой плод в устата. Като тийнейджърка пък по едно време взех да джиткам компютърни игри по 5 часа на ден и пак тя само ми опяваше "Вики, стани, излез, разходи се... Човек трябва да се движи; не е хубаво да седиш цял ден на едно място". По-късно пък взе да ме зарибява с книгите на Норбеков, на Дейл Карнеги, за йога, и какво ли не... Дълго време ми дотягаше и мислех, че ме занимава с глупости... Но сега много се радвам, че имаше кой да ме насочи  . Сега двете си споделяме тези интереси, четем едни и същи книги; аз я стигнах и задминах по знания за здравословен живот, тя взема пример от мене, а баща ми само гледа отстрани и все обещава и той да почне  . Май само сестра ми всъщност е далеч от тези неща, но поне не се е изказвала негативно, нито е давала акъл - все пак това си е личен избор  .

[ribkata]

Със съжаление виждам, че доста от вас са отчуждени от родителите си. С моите, особено с майка ми съм имала много конфликти преди 20 и повече години, когато живеех все още при тях.

споделям това мнение и съжалението. Момичета сигурно защото сте все още така млади не постигате някакво равновесие с родителите...аз на 18-19 започнах самостоятелно да избирам и да се справям, с тяхна помощ разбира се, но основно сама. и мисля че беше най големият и смел подарък, който могат да направят за детето си родителите. Иначе и при мен отношенията с майка ми понякога се остреха доста докато избирах път, вьпреки че се обожаваме...но винаги е приемала каквото решавах дори и да е мислила че греша. баща ми  ...никога не ми е  казвал какво да правя или какво е ок, но му дължа това което съм.  И само една безусловна любов и грижа и много кураж ми даваше докато бях там. И купища книги, рози, сладки приказки, изобщо друг човек не ме е обгръщал така тихо с грижи. После при мен ситуацията беше особена, някак в един момент аз бях далече в един непознат за тях свят а те се оказаха заети, гледаха двете деца на брат ми, и беше по трудно да общуваме. Но не се изгубихме.А майка ми я усетих най близка и "разпознах" смисъла на някои нейни жестове и становища едва когато аз станах майка и поотраснаха моите зверчета, така че никога не е късно 

[ribkata]

Със съжаление виждам, че доста от вас са отчуждени от родителите си. С моите, особено с майка ми съм имала много конфликти преди 20 и повече години, когато живеех все още при тях.

споделям това мнение и съжалението. Момичета сигурно защото сте все още така млади не постигате някакво равновесие с родителите...аз на 18-19 започнах самостоятелно да избирам и да се справям, с тяхна помощ разбира се, но основно сама. и мисля че беше най големият и смел подарък, който могат да направят за детето си родителите. Иначе и при мен отношенията с майка ми понякога се остреха доста докато избирах път, вьпреки че се обожаваме...но винаги е приемала каквото решавах дори и да е мислила че греша. Сигурно защото си знае че съм страшен инат или както тя го замаскирва  гордо на "упорита"... а баща ми  ...никога не ми е  казвал какво да правя или какво е ок, но му дължа това което съм. ..само една безусловна любов и грижа и много кураж ми даваше докато бях там. И купища книги (много чета е днес), рози, сладки приказки, разбиране...изобщо друг човек не ме е обгръщал така тихо с грижи. После при мен ситуацията беше особена, някак в един момент аз бях далече в един непознат за тях свят а те се оказаха заети, гледаха двете деца на брат ми, и беше по трудно да общуваме. Но не се изгубихме.А майка ми я усетих най близка и "разпознах" смисъла на някои нейни жестове и становища едва когато аз станах майка и поотраснаха моите зверчета, така че никога не е късно 

[Вери]

Момичета сигурно защото сте все още така млади не постигате някакво равновесие с родителите...

При мен не е виновна младостта и от там неопитността. Твърде дълго и сложно за обяснение е. Няма как да стане ясно чрез писане.
А и за каквито и да е отношения и начинания са нужни двама души. Един само да се пъне не става.

[Томирис]

Нещо ме наболява жлъчката тия дни. Нищо по-странно не съм яла от обичайното. Чудя се дали не е на нервна почва? Много е неприятно.

[desi82]

Най-вероятно е на нервна почва. Как разбираш че те наболява жлъжката?

[Томирис]

Най-вероятно е на нервна почва. Как разбираш че те наболява жлъжката?

Специфична болка на специфично място - точно от противоположната страна на стомаха, на върха на дясното ребро. Не всички хора ги боли, моята може и да е леко прегъната по рождение.

[Томирис]

Днес толкова ми се спеше, че едвам не се поддадох на изкушението да изпия едно кафе или една кола. Чайове, фрешове - действие само за няколко минути, после пак изпадане в летаргия. Някой да знае друго освежаващо и ободряващо средство за подобни дни?

[Shturcho]

 
да видим...
10 лицеви опори (20 по-добре, ама с изправен гръб)
студен душ
разходка
разговор с човек, който те дразни (събужда определено)
и изобщо се отдаваш на спане или изпиваш едно кафе, ама поне си го правиш хубаво и си го сипваш в ритуална чашка