Здравейте,аз съм на 21 години и след няколко дена ставам на 22.
Много ви харесвам и влизам от онзи ден във форума със същия ентусиазис с който пиех кафе едно време. Не ям месо от септември 2009, преди това го бях спряла за две години, но на един Великден си направих сандвич с луканка и после още 5-6;)Сега вече знам защо не ям месо и изобщо не ми пречи;)колкото с него-толкова и без, просто трябва да съм наясно-ям ли или не
След едно гадже пропуших по 1 кутия цигари на ден и така година и половина. Сега не пуша от Нова Година +- 2 кутии.
Кафе пия от 5 клас сигурно, правех на татко нескафе и му го носех в кабинета и по пътя го преполовявах. Изпивала съм по 5-6 кафета ежедневно;)Кофи-джънк-ие в период на полуразпад. Сега много рядко си позволявам, защото като изпия някое и пак изперквам и ми се и допушва.
Мечтая си някой ден менюто ми да клони към 90% жива храна, ама за тази работа трябва търпение, което е много сложно за моята натура. Мисля да изкарам съботата и неделята в четене на форума.
Първото здравословно нещо в живота ми беше Харви Даймънд.
Никога не съм се съмнявала в принципите на суровоядство, те са толкоз прости и логични, че ми се струва странно хората да не мислят така.
От друга страна имам зверски апетит;)освен това като ям и хората около мен и те почват да ядат, дори и онези които са полуанорексични-нищонеядки.
Най-добрата ми приятелка е запозната с този начин на живот(суровия) от съвсем малка и го прилага повече от успешно;)И повечето яки хора дето са ми правили впечатление имат нещо вегетарианско във кръвта си;)
Не споделям чисто духовно-спиритуалните виждания свързани със този начин на живот, защото се опитвам да съм си напълно ортодоксално православно християнче.
За пръв път искам да съм част от някакво "общество"-винаги ми се е струвало много лузърско, а сега ще съм ужасно щастлива ако има място и за мен тук;)живея във София и все по често ми се иска да избягам.
Match-point-ът ми беше когато четох как храната влияе на мислите ни, на отношението ни, на държанието ни и понякога това което си мислим че сме, всъщност може да не отговаря на истинската ни същност, а да е провокирано от някакви вещества в нас. Това вече ми преля чашата-искам да съм добър, отзивчив мил,искрен човек а не нервирана себична психопатка с нервни растройства и депресивни състояния.
Понякога ме е страх че съм/може да стана обсебена от храната-в смисъл дори да е здравословна, просто само да си мисля за храна. Не искам това да става така, но трябва явно да отделя малко време на този аспект от ежедневието за да изкореня ужасните хранителни навици които имам.
Майка ми е най-невероятната готвачка на света, да му се не види.
Мечтая да се запиша на веге-готварски курс;) бих искала да мога да приготвям вкусни и здравословни неща за мен и приятелите ми.
И спирам вече да дърдя, но нали ви казах, живея в София и ми иде да крещя понякога, че никой не ме чува.
Имам един Голям-малък проблем, който затормозва 40 % от дните ми и ме кара да се чувствам ужасно безсилна. А съм готова да направя всичко което е във областа на личните ограничения за да го реша. Искам да питам Мер дали може да ми помогне,дали знае нещо по въпроса, но нямам представа къде да и пиша. Ако разбера как това може да се оправи ще бъде най-хубавия подарък за рождения ми ден.
Млъъъквам. Благодаря ви. чувствам се като онзи човек от разказа на Г.Господинов-http://liternet.bg/publish/ggospodinov/dar.htm
Моля ви бъдете ми приятели.
