Доста деликатна тема:) Аз съм от егоистите с кожените обувки:) Моите причини са, че ми е неестествено яденето на месо. Винаги ми е било леко неприятно и доста странно. Не го възприемам като "нормална" храна. Също така ми се струва прекалено "мръсно". Само рибата възприемам, но някои видове, всмисъл не ми е гнусна. Чак тогава идва етичния аспект, който не е водещ. Здравословният и той не е. Яйцата са ми били винаги много гнусни, даже повече от месото. А интересното е, че домашни млека и сирена също не мога да ям, лошо ми става само от миризмата. С тези по магазините нямам проблеми, тоест ако бяха "истински" и те щяха да отпаднат без проблем, но както и да е.
По принцип съм краен и критичен човек, но не съдя много много месоядните. За мен човекът все пак е всеядно. Имам познати, които се определят като хищници и твърдят, че не могат без месо. Трудно ми е да си го представя, но няма как да знам как се чувстват. Има хора, които НЕ обичат животни и си го казват "не ми пука", което честно казано не ме пречи толкова много. Въпрос на избор, не можеш да ги накараш да им "запука". Това, което и мен ме е дразнело е лицемерието. Гледах earthlings и съквартирантката ми ме попита какво е това. Обясних и при което ми каза "Олеле как можеш да гледаш такова нещо? Не ти ли става гадно за животинките?" "Моляяяяяяяяя?
" На мен да ми става гадно... тя освен, че е върл месоядец, баща и е ловец и ми развива теории как много обичали животните и той бил "добър", спасявал зайчетата. Но с такива хора не искам нито да споря, нито да им слушам теориите:) Не че са "лоши" хората или ги мисля за безсърдечни, просто леко на друг език си говорим. Познавам месоядни, които са "добри" хора, по моите критерии обаче. С качествените определения трябва внимателно, както и "лоши" няма да кажа, защото не го мисля наистина вегани, но социопати. Също така имам приятели пушачи. Наистина много мразя цигарен дим в затворени помещения, но не мога да мразя всички пушачи, просто не ми идва отвътре:) А аз за да тръгна да съдя кой е духовно израстнал и кой е без сърце, трябва да намирам себе си за перфектна или безгрешна, от която идея съм многоо далеко:) Пък и изобщо да не употребявам животински продукти или такива, заради които пряко или косвено са били измъчвани животни(което би било оргомна саможертва и неудобство, най-вече заради козметиката, почистващите препарати), пак не мисля, че няма да имам "тъмна" страна или ще се чувствам по-добър човек. Но мен наистина много слабо ме интересува какво ядат другите, само ако може да не ми се месят и да ми дават съвети, които не съм искала.
Това, което ми е по-интересно е как би изглеждала веган планетата. Какво се случа с всички животни пуснати на свобода? Как ще се овдалее популацията им? Тези, от тях, които успеят да се приспобят де. То е нереалистично и няма как да стане скоро, но все па ми е интересно:) Utopia exist only until it was created.