като отворих книгата ,се оказа както след години разбрах една от най първите книги за йога в ония мракобесни времена.Аз не разбирах какво се приказваше вътре,но виждах картинките с изпълнения на упражненията.Веднага почнах да се упражнявам.Когато родителите ми се върнаха от работа ,аз им заявих най тържествено,че от днес нататък да не ми дават да се храня с месо и риба,защото трябва да практикувам йога асани.Това им дойде като гръм от ясно небе.Оказа се че майка ми била купила случайно книгата за любопитсво,защото е била спортист акробат и цирков артист, и искала да види упражненията на йогите,но само това ,дори не я е била чела.Нещо си приказваха с баща ми и после баща ми дойде и ми каза ,че тази работа няма да стане дето съм я намислил,вземаха книгата и я скриха.Но на другия ден ,аз започнах да се заключвам в една от стаите и правех асаните.Знаех ги по памет всичките,макар и без имената.като се върнаха от работа баща ми ме наби здравата,под напътствията на майка ми,понеже било религия и не било добро нещо.Няколко пъти ме биха здраво и после решиха да ме запишат на плуване да ходя ,че да се уморявам и да ме тъпчат с месо в интерната и после в спортното училище ,така намислиха.Тогава на мен ми се проясни мисълта ,че тия двамата,не бива да ги има, за да мога да правя йога.Много пъти ги гледах втренчено както се прави трататака според йогите- концентрация между очите,но с желанието да се освободя от тях завинаги и да ги няма.Така е било може би няколко месеца,докато заниманията с плуване съвсем ми пиха силите ,а после трябваше да се храня с каквото има ,с месо в това число.Но дори и тогава ,знаех ,че на една възраст ,след казармата никой не може да ме спре,а тия двама души се превърнаха в мои врагове.За щастие баща ми почина когато бях на 15 г.Аз се зарадвах много и показах веднага това,още на другия ден след погребението.Разбрах, че съм много по свободен сега.Трябваха ми една две години докато се свестя и на около 17 напуснах спортното и започнах да бачкам в един завод за пирони ,да живея отделно и да се храня както си искам.оттогава съм и вегетариянец.Сега съм много щаслив че живея необезпокояван от никого от моите роднини в този живот.Правя си каквото искам,живея с който си искам,приказвам с който искам и се оказва ,че повечето хора които са ми на сърце наистина са вегетарианци .Доволен съм че се отървах от всякакви хора които с насилие искат да наложат волята си на останалия свят.Тук бачакм на собствена сметка.И дали ще имам пари само от мен зависи единствено.Добре че се разкарах от България.Бедна страна с недостйни хора ръководители-това си е цял ад.А тука са разлигавени до безобразие и за нищо не стават горките,но има нещо ,което е много ценно тука.Никой няма навика да трови другите затова че са инакомислещи.Бих казал че това качество на западняците компенсира всичките им лиготии.просто те оставят на мира .ако можеш ,можеш .ако си боклук си киснеш в мизериите и на никой не му дреме за теб.Ако пък успееш в нещо -добре ,само ще те приветсват.Тази фалшива лицемерност ,и състрадание,което има в доста от източните народи,тука го няма,тук са трезви и коравосърдечни,а това е много хубаво за да може човек да се мобилизира сам да направи нещо,без да се надява на никого.мисля ,че това е по добре за развитие на хората ,да не се лъжат лицемерно едни други.Та и тук вегетарианци ,всякакви,никой не го е еня,гледат какво правиш и какви резултати имаш ,а не кой си ,кой бил чичо ти и откъде си...така напредък няма ,смятам...