Бате Бино,пак съм напълно съгласна с теб- и за болестите,и за малките деца,които боледуват. Обаче мисля,че в моя случай това не ми дойде като манна набесна,ами си имаше конкретна причина.....Понеже аз много рано се омъжих...преди това си имах свои виждания за това как ще ми протича живота,имах си планове и мечти,мои си,които несъмнено щях да реализирам при друго стечение на обстоятелствата.....Ама любов-пита ли !?!Както и да е зарязах ВСИЧКО,ама ВСИЧКО(изтеглих се на индивидуалне план последната година в гимназията,курсовете,на които ходих да се подготвям за НАТФИЗ,абе всичко)-когато държа на някого съм склонна големи компромиси да направя....докато стигна предела си(тогава пък направо помитам всичко
).И аз логично на 18 да не съм била много наясно с нещата от живота(нямала съм достатъчно житейски опит все пак),очаквах половинката ми да бъде опората в семейството,имахме 7 гогини разлика все пак.Но понеже бяхме адски различни характери...нещата не се получиха...то не бяха събирания,раздели,абе гадна работа...В един момент на 22 и половина се почувствах напълно сама(вече бях наясно,че нямаме бъдеще като семейство),като в безтегловност,без никаква идея какво се случва и какво ще се случва....и с панически атаки,които се изразяваха в сърцебиене,и със сърдечна невроза...единственото нещо,което знаех,че имам ,и че си стува това беше детето ми( и семсйството ми разбира се-майка ми,баща ми,брат ми,но те са друго,аз вече бях поела по своя път)В този момент изпитах такава омраза към него(тогавашната ми половинка),огромна(пък,той с какво е бил виновен,че аз съм имала други очаквания-казвам го,за да е ясно,че не го виня за нищо,абсолютно за нищо).Просто се превърнах в кълбо от негативна енергия....зачестиха ми сърцебиенията,разведохме се.....,но сърдечните ми неразположения започнаха тогава-в този период,явно не успях добре да отработя ситуацията вътре в себе си.
И така
.Вече имам ново семейство(с 2 деца с 2 различни татковци
),много,много хармонично за моя най-голяма радост.Остана ми много ценен житейски опит,и едни сърдечни работи,който в момента "чистя", и които ми напомнят,че човек не трявба да мрази и съди,а само да си извлича съответнте изводи.
Тази изповед в стил "Искрано и лично" написах,за да не съм голословна в твърдението си,че тези неща не започнаха просто ей-така,а си имаха своята конкретна причина
Често съм си мислила,че така е трябвало да стане.
Между другото следя с интерес всичко,което пишеш,научвам ценни неща