Здравейте!
Преди няколко дни приключих един маратон от 11 дни сухо гладуване и веднага го оповестявам. (Предварително се извинявам, ако информацията, която ще дам, може и да звучи подтикващо, подбуждащо и даващо нездрави идеи на неопитни люде относно използването й! Вече сме се разбрали - техниката на безопасност е преди всичко, както и благоразумното действие
)
Първо, не знам дали съм се съобразила както трябва с лунните фази и биоритми, защото първите няколко дена практически не ги усетих - обикновено след второто денонощие езикът ми вече е силно обложен и воня на ацетон на поразия; та може и този път прочистването да е почнало по-късно и затова да съм изкарала толкова време, не знам...
Изкарах 5 дни "пълно" сухо гладуване (без миене, къпане и пр.), а следващите продължих с "частично". Не мога да опиша колко приятно беше частичното след пълното сухо - всеки контакт с вода, дори външно, те докарва едва ли не до екстаз
. Ходенето на бос крак по росна трева ти се струва върховно удоволствие, миенето на очите ти прояснява главата, зрението, всичко; къпането ти става почти хоби - идеше ми да вися целодневно под душа, нищо че бойлерът ми е прецакан и водата е ледена
... Отделно след ледения душ бях така пълна с енергия, все едно не гладувах.
Трудно стана последните дни, когато устата взе много да ми пресъхва и едвам говорех по телефона. Както предишните пъти, взеха пак да ми се мержелеят разни Кока-коли и спрайтове (които по принцип не мога и да дишам
)... На няколко пъти си изплакнах устата с вода и това беше единственото нарушение.
Последният ден, както и първите от захранването бяха най-трудни - нямах сили, чувствах се отпаднала, трудно ми беше да нося тежко, да катеря стълби; при разстояние, което обичайно минавам за 5 минути, сега трябваше да посядам да си почивам... Трите дена поред (щом излязох от гладуването) вдигах температура - предполагам, че е било пречистваща криза. Не пих лекарства (вчера си дойдох в София и баща ми, разбира се, се затръшка и се опита да ми натика некъв аспирин в устата, ама аз се направих на ударена) и то си мина от само себе си. В момента съм много, много по-добре, но явно възстановяването си иска време. Също така (с извинение
) цикълът ми дойде (имах нагласата, че може и да пропусне този месец, при тия условия) съвсем навреме, и дори продължи невероятно дълго - вероятно пак пречистваща реакция... Естествено, свалих доста килограми, но това не даде отражение на жизнените функции - кожата ми стана невероятно мека (нещо, за което бях чела, но не очаквах - логически, 10 дена без вода, би следвало да си доста сбръчкан, ама нищо такова нямаше
), косата ми си е здрава, нито е изтъняла, нито пада; изчезнаха разни белези от преди години... Сега разбирам още по-ясно разликата между разните там диети (от сорта "кафе за закуска, варено яйце за обяд и салата за вечеря"), при които веднага тръгват разни физеологични аномалии (при това, често, без желания спад в килограмите), и този радикален, но естествен процес на саморегулиране на организма. Една сутрин се притеглих и шокът беше пълен, като видях, че за 1 денонощие съм с 4 кг надолу! Дори не повярвах, но кантарът си беше съвсем точен. Ето как природата регулира нещата, така че ако процесът е изпълнен както трябва, никакви отрицателни ефекти не бива да ни плашат!
Със захранването имах един мааалък проблем
. Първият ден пих съвсем малко вода, за да не претоваря бъблеците, още увеличавам дозите със съвсем малко. Обаче наред с водата трябва все пак и нещо да се яде - колкото да има стомахът какво да прави... Реших, че ще ям грейпфрут (не целият наведнъж, а за цял ден, на малки парченца; имах чувството, че по-вкусно нещо не съм яла в живота си) - голЕма грешка!
Цитрусовата киселина, за зъбите, които бая време са имали контакт само с въздух, си е направо убийствена! Три дена не си усещах устната кухина, езикът ми беше подут, а зъбите ме боляха и от вода и въздух даже - така ми сА пада
. В момента съм още на пюренца и сокчета, но вече полека-лека ми минава. Еми... сега започвам да разбирам защо майсторите от руската школа препоръчват сухото гладуване да се завършва с кефир, а не плодове и сокове... Но както и да е.
С една дума - приключих, цялото преживяване беше никак не-лесно, но въпреки това, невероятно. В момента се чувствам необичайно спокойна, водата във всичките й форми все още ме докарва до благоговение и ми идва да произнасям молитви... Чаят ми се вижда като нектар, плодовете - като амброзия... Самото отношение към живота сякаш се промени - и слънцето ми се струва по-ярко, и въздухът, някак по-чист, по-ясно виждам и чувам всичко... Не знам, неописуемо е. Дано не звуча като някоя сектантка, но преди години, когато четях за подобни реакции, ми идваше да се смея с глас.
Наистина беше невероятно, макар и тежичко, и все пак (за кой ли път да изясним) - не бих го препоръчала на никого, ако не е абсолютно вътрешно убеден в ползите, в това, че точно това е което иска и че има необходимата подготовка (най-вече вътрешна). Всякакво съмнение или негативна мисъл подкопава резултатите и ефектът става обратен.
