... А и нека не забравяме, че използваме средно 4% от мозъчния си капацитет... Какво ли ще стане ако този нищожен процент се повиши дори само на 20, примерно?
Всъщност, хората използват 100% от капацитета на мозаците си. Това с 4-5% и че Айнщайн използвал 10% са стари предположения, които са отдавна отпаднали в психологията. Просто не се използват 100% от ресурсите на мозъка в един и същи момент, но това е поради факта, че различните зони на мозъка отговарят за различни функции на осрганизма. Ако, това с 4% процента беше верно, отдавна неизползваната част на мозъка щеше да е атрофирала, защото нещо, което не се използва се загубва в еволюционния процес. Новите технологии за сканиране на мозъчната активност покзват много ясно, че абсолтно всички дялове на мозъка се използват и при някакъв проблем дори и с частица от тях, дава директно отражение върху някоя функция на тялото. И не само, че мозъка се използва на 100 % ами дори тези 100% са недостатъчни, за да се обработи цялата информация идваща да речем от зрението на човек.
Относно Манек, аз също бях на една от лекциите и наистина си признавам, че бях доста сериозно заблуден, защото човека знаеше точно какво поведение очакват хората и точно такова им предостави. Стария мъдър индийски учител, който не се интересува от пари и се е нагърбил с непосилната задача да просветлява хората по цял свят.
Аз стигнах до близо 20 минути гледане, но честно казано не почувствах абсолютно никаква разлика, нито на физическо нито на психическо ниво. Също съм разпитвал хора, които са стигнали и по-далече в практиката до 40 минути отново без ефект. Нищо от ефектите, за които той твърдеше не се получи.
После се замислих върху въпроса: Какво би станало с храносмилателната система на човек ако, спре да яде ?
Дори да допуснем, че е възможно да се храниш само със слънчева или въздушна прана както твърдят слънцеядците и бретарианците, остава един сериозен преблем с отделянето на токсините чрез дефекация. Защото колкото и малък да е процента на токсините, отделяне чрез дефекация, няма как това да се пронебрегне, защото дори и неядейки тялото при самата си функция отделя токсини. Също през червата не се отделят само отпадъците от храната ами и умрели клетки от лигавиците на червата, които ще ги има независимо дали човек яде или защото те си се подменят през определено време. Представете си какво би станало ако тези умрели клетки не се отделят редовно и се натрупат в чревния тракт. Другия смущаващ момент е че при неизползваето на храносмилателната система, червата ще загубят способността си да се движат(перисталтиката). Което също би имало много неприятен ефект върху човека.
Другото негово твърдение беше, че окото на човека можело да приема седемте цвята от слънчевата светлина и по този начин да се зарежда организма. Тук проблема е, че всъщност човешкото око има сензори само за три цвята, червен, зелен и син, а другите цветове се постигат чрез различни комбинации от тези три цвята и този процес се извършва от мозъка, а не от очите.
Според мен единствения ползотворен ефект от цялата практика е, че гледането се извършва в безопасните часови зони за слънцето, което позволява слънчевите лъчи да огряват кожата и организма да си набавя витамин D. Наистина има доказа взаимовръзка между рака на гърдата и недостига на витамин D. От всичките му твърдения това илиза да е най-правдоподобно, но то няма нищо общо с гелдането на слънцето.