Томирис, може би си права за сиренето; аз и без това кисело мляко не обичам кой знае колко.
За съжаление домашно козе няма откъде за момента; купувам едно на "Маджаров" (май) - не е лошо, но разбира се няма много общо с това, което правехме на село, като бях малка.
Вчера следобед хапнах към 70 гр. ядки (кашу, бадеми, лешници); вечерята беше авокадо с чесън и лимонов сок, 3 филийки ръжен хляб и карфиол. Изядох и един шоколадов бонбон с малко торта, защото бабата на мъжа ми навърши 76 и нямаше как да откажа.
Днес сутринта се успах и нямах време да си купя плодове; пих един зелен чай и към 10.30 хапнах пак 50-60 гр. ядки. За обяд: от вчерашното зеле плюс задушени зеленчуци (грах, царевица, морков) от магазина.
За следобед имам 5-6 дребни круши. А, и едно кафе, днес не можах да се удържа.
Вечерята ще я мисля после.
И какво промени скока в теб,усети ли нещо? Освен да се напомпи адреналина до дупка. Дали е безвредно за психиката в дългосрочен план?
Много по голям тест за характера е, да подариш нещо много любимо и ценно на много закъсал човек,а и ефекта е много положителен.
Всъщност адреналина май не го усетих толкова, защото като ме изтеглиха обратно, бях много спокойна.
Не мога да преценя нещо дали се е променило в мен, но разбрах, че съм по-смела и хладнокръвна, отколкото предполагах (а за себе си като цяло мисля, че съм по-скоро от страхливите) и ще е хубаво да си го припомням и в други житейски ситуации.
Що се отнася до ефекта върху психиката, предполагам, че по-чувствителен човек би могъл да се травмира. Мисля, че трябва да се слуша вътрешното усещане, то не греши. Аз скочих без колебание, но бях със затворени очи почти през цялото време, защото ме обзе паника, а мъжът ми каза, че много се е кефил на гледката.
За подаряването си прав, но едното не пречи на другото.
И аз искам да скоча с бънджи, но малко се притеснявам да не изгубя съзнание заради ниското кръвно.
По време на самия скок според мен няма как да изгубиш съзнание, ако има някакво прилошаване, може да е след това. Но ти си знаеш най-добре как ти влияе кръвното; аз например никога не съм губила съзнание, най-много да ми причернее пред очите и да ми се завие свят. Странното е, че дори след кръводаряване не ми прилошава, чувствам се супер, а дарявам със 110/70 след 1-2 кафета.