Какви са пък тия колеги,така грозно да надничат.От памтивека съм си носила домашна храна,давала съм на любопитните да опитат,някои започнаха и те да си носят...то това си е нормално дори да не си на специален режим.Вярно,че много са се закачали с мен,понеже съм слаба и първоначално се е случвало да ме помислят за анорексичка,ама и аз се закачам,обичам автоиронията,обичам и да се смея.После като ми видят силния характер...даже при първия ми житен режим,баш колегите много ме подкрепиха,когато бях на път да се откажа.
Ако сме уверени в това,което правим,не би следвало да се стесняваме и крием.Все пак това е просто хранене,не е изчанчен религиозен ритуал.
А за тия сладки картофи,някакви идеи как се приготвят?
