Много просто-Б12 се усвоява от чист организъм,а такъв се постига с...глад.Но Гайдурката това не го казва,защото у нас глада е забранен официално.Същия,обаче е последовател на Ковачева,като е излекувал тежки заболявания с глад.
А ето и мнението му за суровоядството:
"Мога ли да оцелея и да съм здрав само със сурови храни, има ли риск от недохранване и дефицити?
В контекста на културата, в която живеем, въпросът е напълно резонен. Ако се взрем обаче в същността му, той би ни прозвучал като догадка от типа на „полезен ли е морковът за заека?“. Определено – да, не само можем да оцелеем, но точно с подходящо суровоядство можем да бъдем и здрави. Нещо повече – когато сме болни, суровоядството е това вълшебно лекарство, приготвено от самата природа за нас, което ни лекува. Днес живеем в общество на артефакти, с обърнати понятия: По дефиниция не може да се патентова и да се счита за лекарство храна или естествена субстанция. А всъщност, напротив – точно това е основното лекарство, което природата е предвидила и което може да лекува радикално. Защото то подменя някоя част от тялото ни и става оригинална част от нас. Природата около нас се превръща в част от собствената ни природа. Толкова е просто! Нима можете да поправите разваления компютър с резервни части за самолет? Точно това се опитва да прави съвременната лекарствена медицина. Напротив – ще вземеш част, която „пасва“, която става част от твоето тяло и енергия. А тази част, това лекарство, може да бъде само храна. Перфектно го е казал Хипократ: “ Храната нека ви бъде лекарство, а лекарството – храна“.
Природата около и в нас е една и тя е здрава, когато е в баланс, в хармония. Това е тайната на здравето. И суровата храна е непромененият оригинал от природата, който по естество напълно се вписва в състава на нашето тяло и го възстановява. По никакъв друг начин не можем да постигнем трайно равновесие, т.е. здраве.
Ако преминем към един по-практически дискурс, трябва да кажем обаче, че здравословното суровоядство е цяла една наука и изкуство. Причината да бъде така неясно и трудно лежи точно в нашата отдалеченост от природата, т.е. отдалеченост и от самите нас. Кърмачето лесно намира пътя до майчината гърда, подобно на всяко животно, което безпогрешно открива и знае храната си. Но, разумният човек е направил най-безумното – забравил е коя е храната му! Не може да я разпознае сред артефактите на храна. Това е най-големият парадокс в човешкото битие, защото става дума за амнезия, за забрава на първичен инстинкт, всъщност най-първичният, стоящ в стълбицата дори пред инстинкта за размножаване. Не случайно, независимо от другите семантични пластове, той е описван в религиите като първороден грях, който е настъпил като отклонение в приема на храна, т.е. като хранително разстройство – изяждане на забранения плод. Тъкмо поради всичко това суровоядството е изключително амбивалентно – то е нож с две остриета. Приложено правилно, то дарява живот, но на практика моят опит ме убеждава, че доста често, впускайки се в него аматьорски, то може да носи сериозни рискове за здравето. Причината се крие основно в неговата потенциална небалансираност, а оттам в последствие развитието на различни форми на недохранване и дефицити. Най-честата грешка е идентифицирането на суровоядството с веганското, чисто растителноядно суровоядство. Определено природата не ни предлага такъв стерилен вариант. Дори тревопасните животни не са вегани. Пропускаме факта, че са и насекомоядни, тъй като заедно с тревистите растения те поглъщат огромен брой микроскопични насекоми. Известно е, че в миналото, съзнателно или не, хората са приемали за храна насекоми. Днес все още една голяма част от Изтока ги ползва в менюто си. Ние всички несъзнателно ядем насекоми със зеленчуците. Но бедата е, че в днешно време ползваме много пестициди, които силно снижават наситеността от микронасекоми в суровата храна, а и се стараем да я измиваме добре. Генетично най-близките до нас живи примати са шимпанзетата – биологично те са над 99% човек. Логично е тяхното оригинално препитание в природата поне в 99% да отразява и нашето автентично човешко меню. А то включва до 5-6% животинска храна – главно насекоми и рядко (до веднъж месечно) месо от дребни животни. Уловката е, че при чисто веганско суровоядство отклоненията започват да се проявяват клинично много пъти след третата година и се изразяват главно в дефицит на белтъчини, минерали (основно калций и желязо) и витамини – предимно В12 и Д. Наблюдава се занижено телесно тегло, анемии, липса на сили и тонус, сбръчкана суха кожа, чуплива без блясък коса, спиране на менструацията при жените, снижено либидо, стерилитет, остеопороза и ставна атрофия, кариеси, пародонтоза. Виждал съм в практиката си зловещи случаи на витамин В12 дефицит с атрофия на нервна тъкан и отпадна неврологична симптоматика наподобяваща мултиплена склероза. Всички осъзнали (а често и изпитали) това вегани се поддържат с инжекции и хапчета. Не мисля, че природата е предвидила това за нас."
Има резон в написаното,но да се отрече ей така вегетарианството не мисля,че е редно.Колкото до Б12-изследвах го и е в норма.А във групите вегани масово го вземат под формата на метилкобаламин-таблетки за смучене или капки за нос,но колко от витамина отива където му е мястото-отделна работа.Най-сигурно -инжекционно.Брррррррр...
