ОТГОВОРИ НА МОМЧЕТАТА:
6. Вярвате ли в любовта от пръв поглед (а от втори?) и защо?
А. Любовта от пръв поглед е залъгалка на ума ни. Това е създаване на впечатление на базата на външни фактори (външността като цяло). Това е супер, ако е някаква краткотрайна авантюра. Ако е сериозна връзка няма как просто с поглед да видиш вътрешния свят на другия, неговия начин на мислене, приоритети и т.н.
Б. Любов, любов, ех... Както е царска корона, така е и тежък кръст, не само вярвам в любовта от пръв поглед - вярвам, че има и любов между двама души преди първия поглед. Просто не се е изявила и е дочакала срещата между тях за да изригне като неугасващ вулкан от емоции, страст, романтика и вълшебни мигове безброй....
В. Е как може да не вярваме в любовта! Любовта се случва!
Г. Според мен има две ситуации. В едната, виждаш някоя просто разкошна жена и си казваш "Леле, влюбен съм!"! Стоиш като малоумник по средата на улицата, неподвижно, с увиснало чене и запаметяваш като на кино лента всяко нейно движение, всяка извивка на тялото и, нейното изражение, гласа и, погледа, аромата дори ако си по-близо, за да не забравиш никога това, докато си жив. Ти просто искаш тази жена. Искаш я с всяка клетка на тялото си. А с някои клетки, малко повече. И точно там е проблемът. Ако не правим разлика между физическо привличане и любов, тогава сме загазили. Дефинирането на страст, влюбване, любов и обич е сложна работа и за всеки може да означава нещо различно, но в този случай преобладаваща е страстта, под въздействието на много силни хормони. Да, това може да прерасне във влюбване и после в любов или дори обич, но това с времето. Трябва да опознаеш характера на жената, макар да считам, че това при истинските жени е абсолютно невъзможно! Амии... знам ли... Да си покаже ноктенцата и да видиш, ще я обичаш ли безусловно въпреки това и ако да, това е жената. Ако не, започни да четеш от началото, за да знаеш какво търсиш.
Втората ситуация се отнася само за хора, които работят с подсъзнанието си и вероятно само те ще могат да ме разберат, тъй като тук става въпрос за доверие не в някой друт, а в себе си. Давайки точни инструкции на подсъзнанието ми, съм получавал това, което истински съм желал (и съм бил готов да го получа!!!) и то винаги е било толкова хубаво, колкото не съм си го представял дори!
В този контекст, при втората ситуация поглеждайки жената, ти просто ЗНАЕШ, че това е ТЯ! Интуицията, е истина свише! Знание в чиста форма, лишено от филтъра на съмнението! Тогава просто трябва да се довериш на себе си, защото знаеш, че част от теб на по висши нива, се е погрижила да получиш това което си желал и си бил готов да получиш!
Д. Вярвам в привличането и желанието от пръв поглед, защото егото и нагонът движат любовта. Или поне й дават шанс.
Е. По принцип вярвам в любовта от пръв поглед, но понякога може да е подлъгваща, затова зависи изцяло от втория поглед дали тя ще бъде истинска. Просто невинаги нещата са каквито изглеждат.
Ж. Ако не вярвах в любовта от пръв поглед нямаше да стоя и все още да чакам правилния човек, а щях да съм направил някоя прибързана глупост. А втори поглед за какво ми е - да ме разколебае ли?