Да се включа и аз...
1. Никой нищо не издига в култ. Всички ние правим това, което ни кара да се чувстваме добре (позволявам си да го кажа от името и на другите.
"Причините базират ли се на това което сте преживели лично, наблюдавате около себе си, или на една идея която сте прочели някъде и ви е харесала. Животът (жизненият ви опит) потвърждава ли валидността на идеята?" --> Всички причини съвкупно. Вътрешен усет и вече и опит, проучвания, сравнявания, и т.н....
2. Имам един приятел, който не е 100% суровоядец, но живее изключително природосъобразно (по мои разбирания), на 34 гонини е, изглежда с 10 по-млад, и не само това, разбира се...
3. Според мен има народи, ако в момента няма, то със сигурност е имало. Да не говорим, че е имало времена, в които хората не са ядяли нищо. Всичко е въпрос на еволюция - духовна най-вече. В момента се завръщаме към естественото ни състояние, което е много по-фино от моментното. Тоест, в момента сме в процес на духовна еволюция (цялата планета) и се обръщаме повече към природата и Първоизточника, което е най-правилното. Когато хората не са се хранили, телата им са били изключително ефирни, изключително красиви и... в общи линии малко приличат на сегашните ни тела...
4. Отново не съм съгласна. Всеки, който е неподготвен, прибързва, не е достатъчно информиран, вероятно не се задържа дълго на този път. Това е така, защото телата ни, а и умовете ни, са много замърсени. Всичко е замърсено в момента - като почнеш от най-същественото за оцеляването ни - въздуха, оттам водата, почвата, храната, боклуците, които се предлагат за храна, телата и секретите на други видове, за които ни се втълпява, че са жизнено важни.... пълна заблуда, пълно невежество. Естествено, че човек, който от години живее в матрицата, ще му е трудно от раз да преобърне всички тези навици. И на мен все още ми е трудно и не съм 100% суровояд, но това не ме притеснява ни най-малко. Всичко изисква време и постоянство. Също така, вслушване в собствения организъм, който е много мъдър. Не казвам тяло, а организъм, същество дори... Още повече, колкото по-естествена, натурална, присъща за нашия вид храна ядем, толкова по-фини ставаме, по-отворени духовно...
5.Съжалявам, но много не ми се нравят каквито и да било рамки -"натуралисти", не знам какви.... Има ли смисъл от тях?? Някой тук да се е провъзгласил за "натуралист"... Пак казвам - всеки прави това, което усеща, че е добре. Не виждам нищо лошо да се правят тези ястия, никой не е тръгнал да живее в гората, че да се притеснява какво ще прави без хумус. Ако пък това се случи - Бог ще ни упъти какво да правим
А оттам и инстинктите ни.
6. И тук не съм сигурна, че е така. Мисля, че има вегани, само ще проверя кои бяха и ще пиша. Но, дори и да няма (ама си знам, че има
), защо това трябва да ни притеснява?
И защо постоянно трябва да се сравняваме с другите видове? Думата "примат" идва от примитивен. Ние хората трябва да гледаме малко по-нагоре, да се издигнем повече, да вникваме в дълбочината на нещата. Не казвам, че сме най-висшите. Не. Душата е една и съща и тя си приема различни форми. Ние според нашата форма, трябва да действаме съответно, а не да копираме другите. Това, което ни отличава от всички останали видове на Земята, това е, че ние имаме право на избор. Повечето животни нямат - тяхното тяло има такива ограничения, но ние - с тези ръце можем да убиваме, да, но можем и да погалим. Можем да се развиваме, да ставаме по-добри, да разгръщаме красивите си вътрешни качества и красотата ни да блести. На английски, думата "human" и "humane" имат един и същи корен. Ние преди всичко трябва да сме ЧОВЕЧНИ, което включва много висши качества, най-малкото състрадание, любов, грижа, доброта, чистота, честност................ Всичко това ние го имаме в себе си, и ДА - чрез изборите, които правим, ние или се развиваме нагоре, или надолу. Храната е един много важен избор, една основа, на която стъпваме. Не може да вкарваме в него разлагаща се плът, пълна с кръв и да очакваме живот и развитие.... Невъзможно!! В тази Вселена има закони и един от тези, които действат с най-пълна сила тук, това е този за причината и следствието. Винаги трябва да сме будни какво вършим, какви са ни мотивите, дали е добро за другите, за нас и т.н.....
Отплеснах се, но ми се ще веднъж завинаги да стане ясно, че няма нищо неестествено и невероятно в това човек да бъде БУДЕН. Да мисли за това как живее, защо и т.н...
Между другото, благодаря на Василена за уточнението, че явно не са ви чужди тези неща, иначе коментарът ми щеше да е доста пиперлив и в друга светлина...
И ще се радвам, ако накрая и вие си кажете мнението по тези въпроси.