Здравей, Дарби! Поздрави и на теб!
Ти се сети да споменеш нещо много, ама много важно. А именно, че днес на гребна на вълната са суровоядството, веганството и разни гладолечения. Сега това е модата, както през 1996 г. на мода бяха Spice Girls.
От миналото лято до днес имам пратени лично над 75 покани за фестивали, семинари, беседи, групови медитации, церемонии и пр. мероприятия.
Познавам хора като Мер, който го правят от добро сърце, но останалите над 90% от хората са яхнали много сериозно гребена на вълната и най-безцеремонно ми обясняват как имам невероятния късмет да ми кажат как да се храня само срещу 199 лв., вместо срещу 350, щот съм мноо готин пич!
Мнозина ще си кажат
„Тоя пък сега кво го боли, нека има влак за всички пътници“. И ще са прави, но само донякъде. Старата тайфа /Бате Бино, Мер, Дарби и т.н./ знаят, че навремето се организирахме някои онлайн, а други направо се събирахме на живо и коментирахме, споделяхме, давахме съвети /който си поиска, разбира се/ напълно безплатно. Познавам настоящи лектори с далеч повече здравословни проблеми от тези, които аз имах в края на суровоядстването си, но продължавайки да се вживяват в ролята на гастро-гурута. Ще спра дотук. Ще добавя само да не се лъжете по такива мероприятия.
Мъдрото знание се дава безплатно. Иска ли ти някой пари – прави го заради парите, а не за да ви помогне.
Христо Дешев,
бате Бино, преход правих, разбира се. Не съм се наял веднага с пържолите
Всъщност не съм вкусвал месо, различно от риба, вече 3,5 години.
2-3 месеца правих преход към веганство, т.е. към готвена храна от растителен произход, а след това цели 6-7 месеца бавен и постепен преход към млечни, яйца и най-накрая – риба. Бях доста внимателен, защото имах пресни спомени как въпреки плавния преход към суровоядство, от 3-4 сурови бадема ми се подуваше стомаха навремето. Подобно и при прехода към готвена храна, имаше мини-сътресения като повишаване на пулса след хранене, лъжливо спадане на енергията. Пиша
лъжливо, понеже към всяка храна, към която е отвикнало тялото, реакцията е подобна. Когато дадеш на тялото си храна, която е непозната от години като вид на обработката и вид на самата култура, е съвсем ясно, че ще трябва да има адаптация.
Много суровоядци като хапнат, да речем, една голяма порция боб чорба и ахват. Стомахът им се раздувал, пулсът им скачал, приспивало им се, енергията им драстично спадала и др. подобни. Забравят обаче, че това е най-адекватната реакция на тялото и тя говори единствено, че е постъпила нова за организма храна – нова по вид и нова като тип обработка. Аз обаче не съм забравил как реагира тялото ми при покълналите пшенични семена, нито при консумацията на сурови ядки в самата зора на суровоядстването ми.
А те скачат и веднага се тюхкат как се замърсили и др. такива.
Мисля, че тук е място да уточня за втори път, че системата Аюрведа се основава основно на термично-обработената храна. В тази система рядко се препоръчва да се яде сурово, а нерядко и се пържи. При Казънс нещата са адаптирани и за кафа и пита се препоръчва повече сурово. Но това е адаптацията на един човек посветил се на суровоядстването, а не някакъв спец в Аюрведа.
Попитахте ме и сега в какво се изразяват приятните резултати:
- не мръзна от студ като куче на –50°C. През зимата хапвайки 2-3 филийки препечен хляб с домашно краве масло и съм „запалил печката“ за часове напред
- увеличих теглото си с 12 кг., което ми позвили да бъда физически доста по-стабилен, уверен;
- придобих стабилност при различните балансно-равновесни асани. Сега нямам никакви проблеми с равновесието;
- не ходя по 5 и над 5 пъти по голяма нужда, а само по 2-3 пъти. Аз съм със супер активни черва по рождение и многото фибри в суровата храна ми действаха като все едно съм на постоянни клизми. Каквото ям си излиза... е, не веднага, разбира се
- не огладнявам бързо при физически усилия. Пробвайте да копате цял ден на сурова храна. Пробвал съм. Резултатът е супер апетит на всеки 2 часа и минус 2 кг. в края на деня;
- усетих невероятен психически баланс, тишина, която си мислих, че я владея.
Наскоро се видях за 2-3 часа с няколко души суровоядци и вегани. В началото на разговора си казахме, че достатъчно сме обсъждали храната и ще си говорим за живота, за плановете на всеки и т.н. Слушам ги аз. Въртят, сучат, все за ядене говорят. Ужас!!! Мина почти час и им викам „Абе хора, вие усетихте ли се, че думичката
храна я споменахте вече
70 пъти??!!?“
В тоя ред на мисли ще ви споделя още нещо, с риск някои от вас да ме намразят. Това е нещо, в което не вярвах, яростно отхвърлях и дори обвинявах лекарите. Имам предвид за новата болест –
орторексията /справка за тази болест:
http://www.bb-team.org/articles/4040_ortoreksiya /.
Бил съм доста болен от орторексия,
признавам си! Знаете ли, дори се смея на старото си държание, мислене.
Не че сега ям боклуци. Спазвам доста добра хигиена на храненето, ако мога така да се изразя. Спазвам основните принципи на разделното хранене, ям немалко сурова храна, рядко купувам много храна от магазините. От години съм изключил всякаква junk food – снаксове, чипсове, „натурални“ сокове, газирани, пържени и др. подобни боклуци.
Но защо съм бил орторексик? Защото самото ми съзнание беше постоянно активирало темата за храната.
Осъзнах нещо, което под една или друга форма ми се казваше/показваше. А именно, че храната е важна, но в никакъв случай не е решаваща. Много по-силна като въздействие над тялото е мисълта. Едно е години наред всеки да ти опява за силата на мисълта, съвсем друго е да го усетиш практически.
Можеш да ядеш супер био сурова храна, съответстваща на конституцията ти, но да имаш недотам добри помисли, – и да си ОК с мислите и да си хапнеш с наслада една тавичка домашна баница с домашно козе сиренце от Родопите, приготвена с Любов.
Не е случайно, че съм си сложил под всеки пост една важна мисъл на Учителя:
“Най-важното нещо при храненето е да ядеш с благодарност.” Петър ДъновРазбрах глобално, че сме се родили на този свят и сме длъжни да сме адекватни на него. Длъжни сме да бъдем устойчиви и силни. Всичко се случва в живота. Само си помислете какво би се случило на някой крайно хранещ се, ако стане жертва на катастрофа и бъде хоспитализиран. Или ако изпадне в по-екстремна ситуация, в която не може да си набавя задължителните сурови храни...
Утре на някой му се наложи да приеме антибиотици или други медикаменти, заради хирургична интервенция или по друга причина. Знаете ли как ще реагира тялото му?! По-добре да не знаете...
