Убедена съм, че няма човек който да е успял да избегне срещата с първично придобити, налични, развити минали дефицити (с наслагване от детството дори...)
"Никой не стига достатъчно далече, ако не бяга прекалено бързо"
Но не можеш да достигнеш по-рано определена точка, ако предварително не откачиш колкото е възможно по-рано и от раз от гърба си проблемните “вагончетата” ,които са свикнали да се возят по релсите. А те, „вагончетата” са изобретателни – циклични или безразлични (до определен момент), нагли и изтощаващи до безпомощност ... (или проявяват друга произволна комбинация от качества). Но никога не са мили и не остават скрити! И имат един отличителния белег – чакат сами да ги „засилим” на някъде, освобождавайки се от товара им или да ги издърпаме по-силно към себе си и да им робуваме . Всеки сам си решава дали да бъде локомотив на собствения си стремеж към осводождаването им или ежедневно да се задавя с блудкавия бешамелов вкус на сгъстената си симптоматика, вместо да поразреди консистенцията й ...
Аз така го разбирам . Нашият съфорумец и групичката му са се фокусирали в/у дефицитите си. Заложили са храната на една карта и според тях са я изиграли максимално добре. А опитите им за дългосрочно суровоядство са ги издънили дотолкова, че загубата на баланса ги е изцедила до невъзможност да се концентрират в/у правотата на предишни техни изводи и наблюдения. (Не мисля, че главно от суровоядството са произтекли проблемите, но всеки знае себе си ... ) Петко, всички ли сте с конституция вата
За по-трудната адаптация, поради привикването към определени храни, безспорно сте прави. Май месец пих негодна за употреба вода (разбира се без да зная за "влошените" и качества) в един от парковете (Хайд парк) в Лондон. Англичаните пиеха, полакомях и аз .. Съответно последваха многократни позиви за повръщане и силна болка в стомаха. Отпусна ме едва на втория ден (след като предприех "сухо" гладуване)
Мисля, че който е недоволен от суровоядството, просто яде много мазно и недостатъчно зелено, което за мен е почти толкова зле, колкото да яде месо и мляко.
С радост бих те почерпила за това ти изказване.
(Прекрасно е, че не съм единствения обречен и неспасяем случай с „идиотско мислене”
Тита, обмисли нови идеи за занимания . Магия няма –получава се нещо като най-обикновено зареждане с енергия от само себе си , а ти самият се чувстваш като енергийно чудовище.
Относно спорта аз лично взаимствах техниката за абдоминалния ваккум от йогата (част от асана за масаж и тонизиране на вътрешните органи). По-късно разбрах, че се използва и като основен способ в бодибилдинга (така наречените вакуумки). Моята формула за релеф е двучасово тичане сутрин (м/у 5.30 и 8ч); техниката, която споменах; консумация на много зеленолистни (броколи също –сурово или покълнали семена), понякога и лъжичка мед. (Мисля, че прочетох, че хапваш големи количества банани. Не мога да коментирам тяхната роля, банани не ям). Другото, което правя ежедневно са коремни преси до около 200 броя сутрин. Разбира се понякога пропускам. Често карам и ролери (натоварват доста мускулни групи). От това им съчетание съм най-доволна. Мисля, че точно тези ми спортни занимания ми помогнаха най-много при раздялата с тлъстините. (Като висцеларните ги изчистих главно с гладуване, остатъчните от телесните - с много спорт. При теб кои са в излишък ?) Иначе преди танцувах (участвах в ансамбълна трупа), отказах се поради липсата на време. Ходя на фитнес понякога. Имам гирички вкъщи, правя и по някоя серия от упражнения с тежести, но много рядко вече. И без това постоянно разнасям по някоя дебела тухла със себе си. Преливам от енергия и не чувствам никаква умора от суровата храна. Откъм силовата част - не изпитвам никакви затрунения - онзи ден пренесох сама 25 кг чувал със захар, един кашон 30 кг праскови (баба ми си прави компоти все още
) От 2010 съм се ориентирала предимно към спортове сред природата - езда, спортно гмуркане, уинд сърф, кайт сърф, сноуборд, уейкборд
Желая ти успех
