Врити (Writti) е санскритско понятие с изключително широко смислово съдържание, което няма аналог в българския език. В контекста на “Йога сутри” то включва проявите на съзнанието - сетивни усещания, емоции, възприятия, чувства и мисли, както породени от околната среда, така и спонтанно възникнали в самото съзнание. В Самадхи съзнанието на Йогина напълно контролира врити. За да се постигне това, индивидуалният дух Пуруша-Атман трябва да се освободи от веригите, които го привързват към телесното и чувственото. Изчистването на съзнанието от “осцилации” поражда познание, което не може да се изрази с познатите логико-понятийни средства. То се приема за по-висша форма на психическа дейност от усещанията, емоциите, чувствата и мислите.
Схващането, че истинското познание може да се постигне единствено и само ако душата* се освободи от всичко телесно и чувствено се изказва и от Платон (V, IV в.пр.н.е., Platonis Phoedo):
“Тялото е препятствие на душата в търсене на познанието”;
“Душата мисли най-добре, когато не я тревожи нито слухът, нито зрението, нито болка, нито удоволствие, когато е намалила колкото се може повече общуването с тялото”;
“Неоспорими са доказателствата, че е невъзможно да се достигне до чисто познание без да се освободим от връзката си с тялото, съзерцавайки предметите, такива каквито те са сами по себе си, само с душата си”;
“Очистването на душата се състои в това тя да се затваря сама в себе си, да се съсредоточава сама в себе си и да живее доколкото е възможно, и сега, и в бъдеще, насаме със себе си, освободена от тялото като от окови”.
В системата Тантра Йога (Tantrika Yoga) освобождението на индивидуалния дух, подобно на “Йога сутри” на Патанджали” се постига с контрол над емоционално-чувствената психическа енергия. В съответствуващата космологична схема, бог Шива представлява космическо съзнание и мъжко начало, а съпругата му Шакти символизира женското начало, сексуалната енергия и другите енергии в които тя може да се трансформира. Тя е и Кундалини – латентна енергия в сензорно-чувствена форма. “Кундалини е енергия” (Yogakundalyupanishad 1.7), която в състояние на концентрация може да бъде събудена. В спящо състояние Кундалини е змия, навита върху фалуса (linga) на Шива, олицетворяващ неговата мощ. “В триъгълника на Муладхара се намира божествената енергия Кундалини” (Yogashikhopanishad 1.169). “Кундалини е енергия без форма” (Brihanilatantra 8.62). “Шива е безпомощен без енергията на Кундалини”( Gayatritantra 3.131). В Самадхи йогинът се стреми да събуди змията и да я накара да пропълзи по линията на гръбначния му стълб, от чакрата** (Chakra) Муладхара (Muladhara) (Rigwedasanghita 1.5.3, Maitrayani-sanghita 3.12.6, Taittiriya-sanghita 7.5.18), намираща се в областта между гениталиите и ануса, до обиталището на Шива – чакрата Сахасрара (Sahasrara), в теменната част на главата. При този акт на любовно сливане на Шакти с Шива, в тялото на йогина, се освобождава огромна био-енергия, която е под негов контрол. По продължение на гръбначния му стълб се отделя “изгаряща” го топлина.
В християнството също съществува път за освобождаване на индивидуалната душа чрез сливането й с Абсолютното начало (Бог Отец). Съгласно християнските представи Бог Отец е сам в себе си и е непознаваем. Душата, чрез съзерцание, може да постигне прозрение само за присъствието му. Това е блаженство, в което Бог се явява като първична светлина, но от това усещане за присъствие не се получава представа за самия него. Отражение на Бога Отец в душите и разума на хората е Логоса (Богът Слово, Синът божий). Той е роден от Бога Отец преди всички векове (Символ на Вярата), (Йоан 1.1-4,14), управлява светът в съответствие със своята хармонична и разумна същност, изявяваща се като принципи, идеи и закономерности, и достига до човешката същност като Бог Човек, въплътявайки се като Исус от Назарет. Опознаването на Бога може да се осъществи единствено чрез опознаването на Логоса в неговите божии творения – Природата и Човекът, или чрез съзерцание върху образа на Бога Човек – Исус Христос. Това практически се осъществява чрез изучаване на свещените текстове (Словото), стриктното спазване на божиите заповеди, разкаянието, молитвата, участие в християнските тайнства, възхвалата и благоговеенето пред християнските символи. Така душата става чиста от пороци и грехове, става свободна и спокойна. Принадлежността към определена световна религия и благоговеенето пред нейните символи не са пречка за практикуването на Йога. За Йога на Патаджали е характерно атеистично самоосъзнаване, при което боговете не се отричат, но на тях се гледа като на метафорични персонификации на фундаментални космическите принципи. Непреодолима пречка пред практикуващия Йогин са безверието и отрицанието. За да се избегнат, все пак, вътрешни конфликти е необходимо практикуващият да осмисли същностното сходство между принципите на собствената си традиционна религиозна или атеистична принадлежност и тези на философията на Йога.
* Хегел интерпретира понятието “душа” във философията на Платон, като временно проявление на духа, докато той е свързан с тялото. Това оприличава душата с индивидуалният дух Пуруша-Атман в Санкхя. Докато тя е свързана с тялото всички прояви на живото същество я изразяват – съзнателни движения, дишане, мислене, говор, изразяване на емоции и чувства (G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band, A.Plato).
**Чакрите са фини (нематериални) телесни центрове източници на различни фини биологически енергии. Като нематериални по природа, те по необходимост са проявления на духа.
