http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0Карма (कर्म) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. Сродно и дълбоко свързано понятие с тази идея е и понятието дхарма. От философска гледна точка понятието карма е аналог на понятието причинност в западната философска традиция. В индуизма и по-късно в будизма и сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. По същество това не е само един вид аналог на третия принцип на Нютон, но вече отнесен и разгърнат към съзнанието, а и една от възможно най-кратките дефиници на тази идея. Поради тази причинно-следствена обвързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови изявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неликвидирани и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта...
http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/filo_3.htmlЧовекът участва в Космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна, страна и от вътрешна - онова, което е Вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" от Бога.
Растенето на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания.
Човекът е проявление на единното Битие: В него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята Физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове; но той притежава и един още по-извисен духовен живот, който го свързва с първичното божествено Начало
Законът на Кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които Учителя, го третират като закон на Всемира, "Закон на причините и последствията". Нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност.
ИМА И ОЩЕ МНОГО,НО ЩЕ СПРА ДО ТУК...Аз ти предлагам да направиш един опит...направи анализ, преглед, на лица и събития от най-близкият ти кръг- семейство, род...там със сигурност ще намериш потвърждение на съществуването на закона!