Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

Станиславчо, малко бъркаш (естествено без да искаш , защото и други като например "ДАР" го цитират точно същия текст   но не се задълбочават като бате им Бино и бъркат )
В примера , който си дал, става въпрос за карма , а не за прераждане.
Но дори и да се сложи знак за равенство между двете понятия, "прераждане" в този случай не би могло да има. Защото "прераждане" означава - да се родиш отново. А как да стане това, след като още не си умрял?     Родител не може да се прероди в детето си , с изключение на случай, в  който бащата да умре веднага след зачеването  че да има време да се прероди. ( По теория на вероятностите обаче това едва ли ще се случи .  )
Докато майката за да се прероди , трябва първо да умре и след това да роди. ( по теория на вероятностите това е още по-малко вероятно   )   
/мисля ,че доводът е достатъчно солиден    /

Обаче , Гарванчо , прераждането  не е глупост от гледна точка на християнството , защото до 5 век то е било  "на почит и уважение" изцяло. Едва през 533 г. на Вселенски събор по времето на Юстиниан реинкарнацията е обявена за ерес. Премахнати са били и съответните текстове от библията.
Това е сигурно. Вече защо е станало така ,нямам идея, и на мен ми е интересно , но поразровете се малко и вие  и да докладвате скоро.

[черен гарван]

Говори ли Библията за прераждане?
Автор Александра Карамихалева      
петък, 11 ноември 2005
Често чуваме да се твърди, че някога, още в зората на християнството, Църквата е учела не за възкресение на мъртвите, а за прераждане на душите. Има дори хрис­ти­я­ни, пре­ми­на­ли в сво­и­те ду­хов­ни тър­се­ния през раз­лич­ни из­точ­ни ре­ли­гии и окул­т­ни уче­ния, които вярват, че някога Еван­ге­ли­е­то от­к­ри­то и яс­но е го­во­ре­ло за пре­раж­да­нето. Впос­лед­с­т­вие, (тук вер­си­и­те са раз­лич­ни) на ня­кой от по-къс­ни­те съ­бо­ри или през Сред­но­ве­ко­ви­е­то вис­ши­те йе­рар­си на Цър­к­ва­та би­ли цен­зу­ри­ра­ли Св. Пи­са­ние, ка­то от­с­т­ра­ни­ли всич­ки па­са­жи, в ко­и­то се го­во­ре­ло за пре­раж­да­не­то, и то­ва уче­ние ос­та­на­ло дос­тъп­но са­мо за мал­ци­на из­б­ра­ни.
Ще ос­та­вим нас­т­ра­на въп­ро­са как­ви са при­чи­ни­те за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на то­ва твър­де­ние. Да­ли то­ва са ин­си­ну­а­ции, це­ля­щи дис­к­ре­ди­ти­ра­не­то на Цър­к­ва­та и по­ред­но­то об­ви­не­ние сре­щу нея, че сан­к­ци­о­ни­ра поз­на­ни­е­то; да­ли то­ва е опит на чуж­ди за хрис­ти­ян­с­т­во­то вяр­ва­ния да на­ме­рят сво­е­то пот­вър­ж­де­ние, ка­то се до­мог­ват до ав­то­ри­те­та на Еван­ге­ли­е­то; или прос­то на­чин за не­о­фи­ти­те, не­поз­на­ва­щи още хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние в дъл­бо­чи­на, да съв­мес­тят вя­ра­та, в ко­я­то са прив­ле­че­ни от Хрис­тос, с дов­че­раш­ни­те си убеж­де­ния. Та­ка или ина­че не­мал­ко хо­ра от цър­ков­ни­те сре­ди са из­ку­ше­ни от по­доб­ни твър­де­ния, за­то­ва не би­ва да под­ми­на­ва­ме то­зи факт, а да се опи­та­ме да раз­бе­рем до­кол­ко ос­но­ва­тел­ни са те.

Новият Завет и “прераждането”
Ще по­тър­сим от­го­во­ра най-нап­ред в са­мия Нов За­вет. По-спе­ци­ал­но ще ви­дим как и ко­га е оп­ре­де­лен със­та­вът на но­во­за­вет­ния сбор­ник и да­ли в древ­ни­те сбор­ни­ци е има­ло кни­ги и па­са­жи, ко­и­то не съ­щес­т­ву­ват в Биб­ли­я­та, поз­на­та ни днес. За ра­дост на из­с­ле­до­ва­те­ли­те на Све­ще­но­то Пи­са­ние, как­то ни­кой друг пис­мен из­точ­ник, Но­ви­ят За­вет е дос­тиг­нал до нас в уди­ви­тел­но мно­го за­па­зе­ни древ­ни ръ­ко­пи­си -­ по­ве­че от 5 000, ня­кои от ко­и­то са мно­го близ­ки по вре­ме до своя ори­ги­нал, като се доближават дори до 20-ина години от научно доказания времепроизход.

Кни­ги­те, вли­за­щи в ка­но­на на Но­вия За­вет, са на­пи­са­ни през т. нар. апос­тол­с­ки пе­ри­од от ис­то­ри­я­та на Цър­к­ва­та. В със­та­ва на Но­вия За­вет вли­зат че­ти­ри­те Еван­ге­лия, Де­я­ния на све­ти­те апос­то­ли, 21 пос­ла­ния и кни­га От­к­ро­ве­ние. На­пи­са­ни са от Ма­тей, Йо­ан и Пе­тър от чис­ло­то на 12-те апос­то­ли, еван­ге­лис­ти­те Мар­ко и Лу­ка,­ спът­ни­ци и сът­руд­ни­ци на вър­хов­ни­те апос­то­ли, Яков и Юда, бра­тя Гос­под­ни по плът, и апос­тол Па­вел,­ из­б­ран за бла­го­вес­т­ител след Въз­к­ре­се­ни­е­то на Хрис­тос. Кни­ги­те са пи­са­ни по кон­к­рет­ни по­во­ди за нуж­ди­те на раз­лич­ни цър­ков­ни об­щи­ни и от­дел­ни ли­ца, но по­ра­ди го­ля­ма­та рев­ност у хрис­ти­я­ни­те да че­тат и раз­п­рос­т­ра­ня­ват апос­тол­с­ки­те пи­са­ния те се пре­пис­ва­ли и пре­ми­на­ва­ли от об­щи­на в об­щи­на, а вся­ка но­во­ос­но­ва­на цър­к­ва по­лу­ча­ва­ла от сво­и­те ос­но­ва­те­ли пъ­лен сбор­ник от све­ще­ни­те кни­ги.

По­ра­ди го­ле­ми­те раз­с­то­я­ния меж­ду цър­ков­ни­те об­щи­ни дос­ти­га­не­то на ед­но или дру­го апос­тол­с­ко пи­са­ние до всич­ки цър­к­ви е изис­к­ва­ло вре­ме. Но за­па­зе­ни пис­ме­ни па­мет­ни­ци от II век (Му­ра­то­ри­е­ви­ят ка­нон, си­рийс­ки­ят пре­вод на Но­вия За­вет Пе­ши­то, сви­де­тел­с­т­ва­та на бе­ле­жи­ти цър­ков­ни­ци ка­то св. Ири­ней Ли­он­с­ки, Тер­ту­ли­ан, Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки) указ­ват, че в пър­ви­те ве­ко­ве на хрис­ти­ян­с­т­во­то във всич­ки цър­к­ви са из­вес­т­ни, раз­п­рос­т­ра­не­ни и по­чи­та­ни ка­то све­ще­ни ед­ни и съ­щи кни­ги, а те са съ­щи­те, ко­и­то поз­на­ва­ме и днес. Съ­пос­та­вя­не­то на хи­ля­ди­те за­па­зе­ни ръ­ко­пи­си и де­сет­ки­те древ­ни пре­во­ди на Но­вия За­вет по­каз­ва, че ня­ма фраг­мен­ти в най-древ­ни­те об­раз­ци, ко­и­то да са за­ли­че­ни от цен­зо­ри и да лип­с­ват в тек­с­та на днеш­на­та ни Биб­лия. Нап­ро­тив, до­ри в днеш­ния текст фи­гу­ри­рат па­са­жи, ко­и­то от­със­т­ват в древ­ни­те ръ­ко­пи­си. То­ва са 19 и 20 стих от 16 гла­ва на Еван­ге­ли­е­то според Марк, 7-8 стих от 5 гла­ва на Пър­во­то съборно пос­ла­ние на св. ап. Йо­ан Бо­гос­лов и раз­ка­зът за пре­лю­бо­дей­ка­та от Еван­ге­ли­е­то според св. ап. Йо­ан (Йо­ан 7:53-8:11). В те­зи па­са­жи оп­ре­де­ле­но ня­ма и на­мек за пре­раж­да­не.

До­ка­за­тел­с­т­во за не­на­кър­ни­мост­та на Еван­ге­ли­е­то мо­жем да на­ме­рим и в един тъ­жен за Цър­к­ва­та факт ­- от­па­да­не­то от тя­ло­то й на це­ли на­ци­о­нал­ни цър­к­ви по­ра­ди ед­ни или дру­ги ере­ти­чес­ки от­к­ло­не­ния от Пра­вос­ла­ви­е­то. Още в V-VI в. от един­с­т­во­то на Цър­к­ва­та се от­де­лят т. нар. до­хал­ки­дон­с­ки из­точ­ни цър­к­ви: ар­мен­с­ка­та, коп­т­с­ка­та и си­рийс­ка­та. Те прек­ра­тя­ват вся­как­ви от­но­ше­ния с Кон­с­тан­ти­но­пол и Рим. То­ва ще ре­че, че ако ня­кой в Кон­с­тан­ти­но­пол или Рим би дръз­нал да по­сег­не на це­лост­та на Еван­ге­ли­е­то и да цен­зу­ри­ра ня­кои па­са­жи, те­зи цър­к­ви не би­ха про­пус­на­ли да го изоб­ли­чат. Пък и та­ко­ва гру­бо по­се­га­тел­с­т­во лес­но би мог­ло да се до­ка­же и се­га при прос­то срав­не­ние меж­ду биб­ли­и­те на т. нар. древ­ни из­точ­ни цър­к­ви и на­ша­та Биб­лия. Подобно срав­не­ние би по­ка­за­ло, че ня­ма та­ки­ва час­ти, ко­и­то от­със­т­ват в ла­тин­с­ки­те пре­во­ди, но съ­щес­т­ву­ват в си­рийс­ки­те, нито има тек­с­то­ве, ко­и­то са налице при коп­ти­те или ар­мен­ци­те, а ги ня­ма в сла­вян­с­ки­те пре­во­ди. (Са­мо от­но­ше­ни­е­то към книга “От­к­ро­ве­ни­е на св. Йоан Богослов” е раз­лич­но в раз­лич­ни­те вре­ме­на и на­ро­ди.)

Сле­до­ва­тел­но твър­де­ни­е­то, че в тек­с­та на Еван­ге­ли­е­то е има­ло па­са­жи, пот­вър­ж­да­ва­щи уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то, ко­и­то впос­лед­с­т­вие са за­ли­че­ни, е не­вяр­но.
Но за да сме пре­дел­но обек­тив­ни, ще ос­та­вим за мо­мент Биб­ли­я­та нас­т­ра­на и ще ви­дим как­во е би­ло от­но­ше­ни­е­то на древ­ни­те хрис­ти­я­ни към пре­раж­да­не­то, ка­то раз­гър­нем пи­са­ни­я­та на най-древ­ни­те цър­ков­ни пи­са­те­ли. Ста­ва въп­рос за т. нар. апо­ло­ге­ти или за­щит­ни­ци на вя­ра­та, тво­ри­ли през II-III век. Ако док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то е би­ла на­ис­ти­на из­по­вяд­ва­на от хрис­ти­я­ни­те от пър­ви­те ве­ко­ве, то тя би след­ва­ло да на­ме­ри из­раз и пот­вър­ж­де­ние в тво­ре­ни­я­та на те­зи древ­ни хрис­ти­ян­с­ки пи­са­те­ли.

Тво­ре­ни­я­та на апо­ло­ге­ти­те са из­ви­ка­ни от не­об­хо­ди­мост­та но­во­по­я­ви­ла­та се и все още не­ут­вър­де­на хрис­ти­ян­с­ка вя­ра да бъ­де за­щи­те­на от на­пад­ки­те от стра­на на ед­на ка­то ця­ло враж­деб­на към хрис­ти­ян­с­т­во­то сре­да: от ези­чес­ка­та дър­жа­ва, не­ве­жа­та тъл­па, ези­чес­ки­те фи­ло­со­фи и не на пос­лед­но мяс­то - от зап­ла­ха­та раз­лич­ни чуж­ди на хрис­ти­ян­с­т­во­то ези­чес­ки и ере­ти­чес­ки вяр­ва­ния да на­ру­шат чис­то­та­та на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра.

Тер­ту­ли­ан остро про­ти­во­пос­та­вя вярата във възкресението на док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то. За то­зи ви­ден цър­ко­вен пи­са­тел от II в. вя­ра­та във въз­к­ре­се­ни­е­то е она­зи, ко­я­то за­щи­та­ва ис­ти­на­та за не­пов­то­ри­мост­та на чо­веш­ка­та лич­ност. “А­ко бих­ме ис­ка­ли -­ пи­ше той -­ да се по­ше­гу­ва­ме кой в как­во жи­вот­но ще се пре­вър­не, мо­жем в сво­бод­но­то си вре­ме да на­ме­рим мно­го, ка­за­но по то­зи въп­рос у раз­лич­ни­те ав­то­ри. Все пак не­ка си ос­та­нем при на­ше­то твър­де­ние: че мно­го по-дос­той­но е да вяр­ваш, че от чо­ве­ка пак чо­век ще се по­я­ви. И тъй ка­то ос­но­ва за зав­ръ­ща­не­то е за­мис­ле­ни­ят от Бо­га съд, то за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да из­ле­зе лич­ност, за да по­лу­чи Бо­жи­я­та при­съ­да за доб­ри­те си де­ла.”

Не­го­ви­ят съв­ре­мен­ник Ми­ну­ций Фе­ликс виж­да в док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то изо­па­че­но раз­би­ра­не за въз­к­ре­се­ни­е­то. В сво­я­та апо­ло­гия на хрис­ти­ян­с­т­во­то “Октавий” той пи­ше: “Що се от­на­ся до въз­к­ре­се­ни­е­то, то най-про­чу­ти­те от фи­ло­со­фи­те ­- най-нап­ред Пи­та­гор, но глав­но Пла­тон -­ са да­ли не­яс­ни и по­ло­вин­ча­ти обяс­не­ния. Те учат, че след раз­па­да­не­то на те­лес­ни­те око­ви ду­ши­те са­ми про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят веч­но и от­но­во, и от­но­во пре­ми­на­ват в но­ви те­ла. За да изо­па­чат ис­ти­на­та, до­ба­вят и то­ва, че чо­веш­ки­те ду­ши вли­зат в до­би­тъ­ка, пти­ци­те и ди­ви­те зве­ро­ве. То­ва е твър­де­ние, дос­той­но не за се­ри­о­зен фи­ло­соф, а за поз­во­ля­ващ си гру­би ше­ги ав­тор на ми­мо­ве.”

Св. Ири­ней Ли­он­с­ки (ІІ пол. на ІІ в.) из­тък­ва вя­ра­та си във въз­к­ре­се­ни­е­то на все­ки чо­век в ця­ла­та му ду­хов­но-те­лес­на иден­тич­ност: “Та­ка как­то все­ки от нас при­е­ма съз­да­де­но­то от Бо­га тя­ло, та­ка все­ки има своя соб­с­т­ве­на ду­ша. Бог не е бе­ден и не стра­да от не­до­и­мък, за да не е в със­то­я­ние на вся­ко тя­ло да да­де своя ду­ша.” (“Срещу ересите”)

Св. Юс­тин Фи­ло­соф (ум­рял ок. 167 г.) в поп­ри­ще­то си на фи­ло­соф сам бил при­вър­же­ник на пла­то­низ­ма и вяр­вал в пре­раж­да­не­то. Пре­ло­мен мо­мент в жи­во­та му е раз­го­во­рът му със ста­рец-хрис­ти­я­нин, ко­го­то сре­ща на мор­с­кия бряг. То­зи раз­го­вор по-сет­неш­ни­ят пла­ме­нен за­щит­ник на вя­ра­та в Хрис­тос и Въз­к­ре­се­ни­е­то пре­да­ва в своя “Ди­а­лог с ев­ре­и­на Три­фон”. Ста­ре­цът точ­ка по точ­ка убе­ди­тел­но обор­ва вя­ра­та на ези­чес­кия фи­ло­соф в пре­раж­да­не­то и не ос­та­вя у не­го и у чи­та­те­ли­те на то­ва тво­ре­ние ни­как­во мяс­то за съм­не­ние.

Друг хрис­ти­ян­с­ки пи­са­тел от II век Ати­на­гор от Ати­на пи­ше цял трак­тат “За въз­к­ре­се­ни­е­то на мър­т­ви­те”, ко­й­то не ос­та­вя ни­как­во мяс­то за фан­та­зи­и­те на пре­раж­да­не­то.

В своя фун­да­мен­та­лен труд “С­ре­щу Целз” го­ле­ми­ят бо­гос­лов от пър­ва­та по­ло­ви­на на III в. Ори­ген каз­ва по по­вод на уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то след­но­то: “Да ле­ку­ва­ме те­зи, ко­и­то стра­дат от глу­па­ва­та вя­ра в пре­раж­да­не­то.” И на дру­го мяс­то: “Не вяр­ва­ме в стран­с­т­ва­не­то на ду­ши­те, ни­то в то­ва, че ду­ши­те вли­зат в те­ла­та на не­ра­зум­ни­те жи­вот­ни.”

Пор­фи­рий (232-304 г.), мо­же би пос­лед­ни­ят от го­ле­ми­те фи­ло­со­фи на древ­ност­та, ко­ри­ги­ра съ­щес­т­ве­но док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то, ка­то при­е­ма, че ду­ши­те на хо­ра­та след смърт­та се зав­ръ­щат са­мо в чо­веш­ки те­ла, а не в жи­во­тин­с­ки. Но независимо от това от­но­ше­ни­е­то на Хрис­то­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли към пре­раж­да­не­то ос­та­ва неп­ро­ме­не­но.

Бла­же­ни Ав­гус­тин (354-430 г.) по­ле­ми­зи­ра или по-ско­ро ос­ми­ва уче­ни­е­то на Пор­фи­рий, ка­то каз­ва: “С­по­ред тру­до­ве­те на Пла­тон чо­веш­ки­те ду­ши след смърт­та пре­ми­на­ват в те­ла и то до­ри в те­ла на жи­вот­ни. [...] На Пор­фи­рий то­ва съв­сем ес­тес­т­ве­но не се е ха­ре­са­ло. Той вяр­вал, че чо­веш­ки­те ду­ши вли­зат са­мо в чо­веш­ки те­ла, ес­тес­т­ве­но не в те­зи, ко­и­то са на­пус­на­ли, а в дру­ги, но­ви. На­вяр­но се е сра­му­вал да по­вяр­ва в пър­во­то, не мо­жей­ки да при­е­ме ми­съл­та, че май­ка­та, пре­вър­на­та евен­ту­ал­но в ма­га­ри­ца, ще тряб­ва да но­си своя син; не се е сра­му­вал оба­че да вяр­ва във вто­ро­то, без да взе­ма под вни­ма­ние, че обър­на­та­та в мла­до мо­ми­че май­ка би мог­ла да се оже­ни за си­на си.” “Кол­ко по-прек­рас­но е -­ пи­ше блаж. Ав­гус­тин -­ да вяр­ваш в то­ва, че ду­ши­те са­мо вед­нъж ид­ват в соб­с­т­ве­ни­те си те­ла, от­кол­ко­то - че мно­гок­рат­но пре­ми­на­ват в раз­лич­ни те­ла.” А ето как­во каз­ва той за Пла­то­но­ва­та те­о­рия за ре­ми­нис­цен­ци­я­та, въз­к­ре­ся­ва­на днес от ня­кои при­вър­же­ни­ци на пре­раж­да­не­то: “Пла­тон, то­зи про­чут фи­ло­соф, се опит­ва да ни убе­ди, че ду­ши­те са жи­ве­ли тук, на зе­мя­та, още пре­ди да се свър­жат с тя­ло­то. От то­ва спо­ред не­го след­ва­ло, че поз­на­ни­е­то е по-ско­ро при­пом­ня­не на ве­че поз­на­ти не­ща, от­кол­ко­то поз­на­ва­не на но­ви. Той раз­каз­ва нап­ри­мер за мом­че, ко­е­то от­го­ва­ря­ло на за­да­де­ни му въп­ро­си по ге­о­мет­рия ка­то опи­тен учен. [...] Но то­ва са лъж­ли­ви спо­ме­ни, по­доб­ни на то­ва, ко­е­то най-чес­то из­пит­ва­ме в сън­ни­те бъл­ну­ва­ния. Случ­ва се та­ки­ва съ­ни­ща да на­вес­тя­ват хо­ра­та до­ри на­я­ве, при­чи­на за ко­е­то са зли­те и лъж­ли­ви ду­хо­ве, за ко­и­то е мно­го важ­но да съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва фал­ши­ви пред­с­та­ви за стран­с­т­ва­не­то на ду­ши­те, за да въ­ве­дат хо­ра­та в заб­луж­де­ни­е.”

Стру­ва ми се, че те­зи сви­де­тел­с­т­ва, ма­кар и крат­ки, са на­пъл­но ед­нознач­ни и дос­та­тъч­ни, за да илюс­т­ри­рат как­во е би­ло от­но­ше­ни­е­то на древ­на­та Цър­к­ва към уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то.

Раз­би­ра се, в син­к­ре­ти­чес­ка­та Рим­с­ка им­пе­рия, в ко­я­то сво­бод­но са шес­т­ва­ли все­въз­мож­ни ре­ли­гии и уче­ния, иде­я­та за пре­раж­да­не­то е би­ла ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на и доб­ре из­вес­т­на на хрис­ти­я­ни­те. Но из­с­лед­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­ки­те пис­ме­ни па­мет­ни­ци от оне­зи вре­ме­на не да­ват ни­как­во ос­но­ва­ние да се пред­по­ла­га, че ня­ко­га уче­ни­е­то за пре­раж­да­не­то е на­ми­ра­ло до­бър при­ем сред пос­ле­до­ва­те­ли­те на Хрис­тос. Нап­ро­тив, древ­ни­те хрис­ти­я­ни яс­но раз­би­ра­ли сми­съ­ла на Въз­к­ре­се­ни­е­то и не­го­ва­та дъл­бо­ка не­съв­мес­ти­мост с чуж­ди­те на Еван­ге­ли­е­то вяр­ва­ния за съд­ба­та на чо­ве­ка след смърт­та.

Днес ка­то че ли е на­ма­ля­ло до­ри сред най-рев­нос­т­ни­те хрис­ти­я­ни съз­на­ни­е­то за то­ва, кол­ко цен­т­рал­но мяс­то в хрис­ти­ян­с­т­во­то за­е­ма Въз­к­ре­се­ни­е­то и че та­зи вя­ра не мо­же да се съв­мес­тя­ва с док­т­ри­на­та за пре­раж­да­не­то.

Впро­чем ня­ма ни­що ло­шо във вя­ра­та в пре­раж­да­не­то в дох­рис­ти­ян­с­кия ези­чес­ки свят или сред нех­рис­ти­я­ни, не­поз­на­ва­щи още Хрис­тос. В те­зи вяр­ва­ния на­ми­рат из­раз ня­кои прав­ди­ви пре­ду­се­ща­ния и до­гаж­да­ния за ис­ти­на­та за зад­г­роб­на­та участ на чо­ве­ка: че чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не прех­вър­ля гра­ни­ци­те на смърт­та; че де­ла­та ни, доб­ри или ло­ши, ни за­ся­гат мно­го по-дъл­бо­ко, от­кол­ко­то е ви­ди­мо и имат пря­ко от­но­ше­ние към зад­г­роб­на­та ни участ; че в мно­го­об­ра­зи­е­то на чо­веш­ки съд­би има по-дъл­бо­ки и ра­зум­ни ос­но­ва­ния от сля­па­та слу­чай­ност и лич­на­та ни во­ля; че гре­хът и зло­то мо­гат да бъ­дат пре­о­до­ле­ни и то­ва за­ви­си от нас и т. нат.

Свет­ли­на­та на свещ­та е не­що без­к­рай­но цен­но и по­лез­но в неп­рог­лед­на­та нощ на не­раз­би­ра­не­то на све­та и на­ше­то мяс­то в не­го. Ние оба­че сме хрис­ти­я­ни и тай­на­та на чо­веш­ко­то ни съ­щес­т­ву­ва­не и ес­ха­то­ло­ги­чес­ка участ ни е раз­к­ри­та яс­но от Иисус Хрис­тос и от светите от­ци на Цър­к­ва­та. На днев­на­та свет­ли­на, която пръска Ис­ти­на­та, т. е. Хрис­тос, раз­би­ра­ме кол­ко фраг­мен­тар­но, из­к­ри­ве­но и на­ив­но е би­ло оно­ва, ко­е­то сме виж­да­ли на пла­мъ­ка на свещ­та. С из­рас­т­ва­не­то във вя­ра­та, с жи­во­то при­об­ща­ва­не с Хрис­тос, ес­тес­т­ве­но, вся­как­ви уче­ния, не­съв­мес­ти­ми с Ис­ти­на­та-Хрис­тос, би тряб­ва­ло да от­па­дат, да от­ми­на­ват ка­то дет­с­ки бо­лес­ти с пре­ми­на­ва­не­то в по-гор­на ду­хов­на въз­раст.

Да не поз­на­ваш Ис­ти­на­та и да я тър­сиш в ед­но или дру­го уче­ние, е по­нят­но и прос­ти­мо. Но да вяр­ваш в Хрис­тос, да ти е раз­к­ри­та ис­ти­на­та, а да про­дъл­жа­ваш да тър­сиш обяс­не­ния за тай­ни­те на би­ти­е­то извън Христовото учение ­ е бе­зу­мие.

[homo futurus]

Какво само цитирате Библията
В друга тема бях писал как е Сътворена тая книга а и бате Бино ви го каза.
Написаното в Библията е резултата от политически решения.

От вярванията на първите християни малко е останало защото църквата след никейския събор изгаря всичко.
Тази Книга е толкова манипулирана от божиите служители още при написването и че ако Исус някога слезе на земята и види какво пише в нея сигурно ще си умре от смях.

[черен гарван]

.......
Това е сигурно. Вече защо е станало така ,нямам идея, и на мен ми е интересно , но поразровете се малко и вие  и да докладвате скоро.

няма нищо сигурно на тоя свят  
а иначе е станало... защото християнството винаги е имало най-много противници, така че много неща могат да се напишат за него къде вярни, къде невярни... друг въпрос е кой какъв интерес има от това...  

@хомо футурус
дай линк да видя къде е точно това

[Stanislav]

В примера , който си дал, става въпрос за карма , а не за прераждане.

Щом е сляпороден, кога следва да е натрупал тази карма? В утробата ли? 

[titan]

Виждате ли , майката която силно е загрижена за детето си все още я няма тук !

[черен гарван]

Виждате ли , майката която силно е загрижена за детето си все още я няма тук !

напротив, мернах й ника из форума преди няколко часа.... видя ли, че не беше прав !

друг въпрос е защо не е писала

[titan]

Е именно де , защо не е писала ?

[черен гарван]

Е именно де , защо не е писала ?

откъде знаеш примерно дали не се е свързала с д-р Емилова.... или пък да се е разчела повече в сайта, за да се запознае по-добре с материята и тогава да се появи пак като е повече в час и е по-наясно какво да пита ? 

[бате Бино]

Станиславчо, не ти разбирам нещо въпроса. Кармата си е от предишен живот ,това е същността на понятието. (друг въпрос дали го споделяме, аз лично го споделям) Може да е било преди 100 , преди 200 години. А може да е карма и на майката. Защото тя е възможно да страда повече отколкото самото й дете.  Не знам дали си запознат  с тезата - "ако не си го имал, не ти липсва" .  Има доста наблюдения върху деца ,родени инвалиди.( а не - станали такива впоследствие  )  Почти със сигурност може да се твърди ,че те не се имат за по-нещастни от другите. Е , разглеждаме чистия вариант, където няма дискриминация от какъвто и да е сорт и допускаме , че имат средства за преживяване. 
То е като да те питат - не ти ли липсва ,че нямаш трета ръка. Разбира се ,че не ти минава и през ума. Обаче ако ти махнат едната от двете , тогава ти липсва много

А специално за недъзите , може и определен процент да си е чиста случайнаст, все пак слепи и глухи се раждат и животни, а там ,както знаем, за карма не може да се говори. Лъвът ли е кармично обременен ,че е хруснал 300 антилопи

[бате Бино]

Футурус, специално за написването на библията нямам още категорично становище, защото големи авторитети са на различни мнения , а нали знаеш , за да можеш да се ориентираш за каквото и да е , трябва да разчовъркаш здраво ,че и продължително..
Но аз като човек логичен и аналитичен предпочитам да се заслушам в учен физик, отколкото в богослов, нищо че се касае до "богословни" въпроси.
Искам да прочета първо книгата на Вейник и тогава. Да спомена пак що за личност е Вейник. Това е беларуският Айнщайн - член кореспондент , доктор на тех. науки, професор,  Алберт Вейник опровергава научно третият закон на Нютон (за действието и равното му по сила противодействие, което отприщва разработките за безплатен, вечен двигател , защото на теория вече няма пречка   )  Вейник освен трудове като "Термодинамика на реалните процеси" ,  "Геометрическо моделиране структурите на физическото пространство"  , "Телепортацията - една от разновидностите та психокинезата " ..  и др.. в един момент издава книга 360 стр.!! със заглавие
" Защо вярвам в Бог"
 В книгата  научно се потвърждава пълната несъстоятелност на атеизма, материализма, и еволюционизма  на база на принципно ново представяне на времето и пространството , заимствано от библията. Установени са факти за съществуването на невидим духовен свят, първичноста на духа и вторичноста на  материята. Разгледана е природата на мисленето , духовната причина за заболяванията, лукавата същност на всевъзможните аномални явления..

(Някой ако я иска, имам я на руски)

[Stanislav]

"Станиславчо, малко бъркаш (естествено без да искаш , защото и други като например "ДАР" го цитират точно същия текст Smiley  но не се задълбочават като бате им Бино и бъркат Smiley )
В примера , който си дал, става въпрос за карма , а не за прераждане."

В примера, който съм дал, ако става въпрос за карма(както ти казваш), това не означава ли, че става въпрос и за прераждане, тъй като двете са обвързани?

[homo futurus]

Хора не обвинявайте Майката че не пише!
Дадох и телефона на др. Вергиния Георгиева може би е говорила с нея.

Бате Бино зависи какво имаш в предвид като казваш Бог
Аз не вярвам в Бог Така както го пише в библията.

Вярващ съм и съм напълно съгласен с теб "" Установени са факти за съществуването на невидим духовен свят, първичноста на духа и вторичноста на  материята. ""

Аз вярвам в хармонията която съществува на определено невидимо за нас ниво.

Ако някой нарича тази хармония Бог - чудесно 

Вече писах че науката отдавна е открила че материята не съществува - така както ние си я представяме.
Всичко е Енергия - по интересното е че сега Физиката се готви за следващия си голям скок опитва се да обясни какво е енергията.
Според едно все по преобладаващо мнение енергията е Информация.

[бате Бино]

  Е да , така е , Футурус. За Бог не се чувствам компетенетн да се изказвам в дълбочина. Но Вейник заслужава внимание, това е изключителен човек. Жалко че н а български няма инфо кой знае колко.

[titan]

Щом сте дали телефон - ОТЛИЧНО , дано да има положителен резултат , стискам палци да се оправи детенцето.

Хомофутурус , според мен нито един умен човек не вярва в БОГ , така както е в библията ))) Когато човек стигне определено умствено развитие почва да усеща,че нещата не са такива , каквито се опитват да му ги представят

[homo futurus]

Напълно съм съгласен с теб Титане затова намирам цитирането на Библията за безсмислено за доказване на каквито и да било тези.

Скоро попаднах в нета на една книга на Неумивакин за диабета. Може би е добре Жената да и хвърли едно око - предполагам лечението е пак с кислородна вода.
По време на последното си гладуване пих по 10 капки кислородна вода на ден и то около 20тия ден така че не знам дали помага но със сигурност не вреди.

[homo futurus]

Ето и линкче:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=29230

[черен гарван]

из коментарите на Jaki:

Много ми допада режима на Г.Казънс. Той действа мн.изчистващо и благотворно за стабилизиране на кръвна захар,против гъбички и паразити,и др.неща за нормализиране на тялото,кръвта,теглото и т.н. Състои се от 3 етапа.
Зависи от ситуацията,но златната среда е етап 1-21 дни:без ограничения в количества и време на хранене,но всичко в суров вид(само мазнините са към 20-25% от калориите за деня)-салати и зеленчуци всякакви(без цвекло,моркови,тиква,гъби),ядки и семена,водорасли,авокадо,мазнини-зехтин;сусамово,орехово,бадемово,ленено,конопено,кокосово олио или масло,лимони,АФА водорасли и други зелени прахчета като хлорела,спирулина,подсладител-стевия. Изключва се вс.друго,плодове и зърнени.
И кълнове е чудесно да се включват-соеви,бобови,житни понници.
Единствена подробност имаше със зеленчуковите сокове-препоръчително е ежедневно да се консумират зелени смутита.
Менюто за деня може да е нещо такова:
Сутрин: зелено смути(+1/2 авокадо);
Обяд-зелена салата с 1/2 авокадо и шепа кълнове,овкусена с лимон и зехтин;
Следобед-зелено смути;
Вечер-отново салата с орехи,бадеми или др.ядки(както и всякакви рецепти от вкусното меню на Мер-на мен любими в този период ми бяха-"салатка с авокадо,кълнове и още нещо","суши Я-ми",зелена салата с таханов дресинг");
2 етап-включват се нискогликемични плодове и зърнени като-череши,боровинки,малини,къпини,ягоди,годжи берита,кокосова вода,моркови;от зърнените-див ориз,киноа,елда,просо,амарант,спелта;ферментни храни-ябълков оцет,мизо,кисело зеле,кефир.
3 етап-картофи,тиква,цвекло,;портокал,ябълка,круша,праскова,слива,нар;сок от грейпфрут(смесен с вода),рожково брашно,полен,неферментирали соеви продукти.
В 3 етап трябва да се сведе до минимум-готвени зеленчуци,сок от моркови и портокал,както и високо-гликемични плодове: кайсии,смокини,грозде,стафиди,пъпеш,манго,банан,папая,ананас,киви,фурми,сушени плодове;прясно изцедени плодови сокове,ядкови сирена,готвени храни.
Подправки,канела-през всички етапи както и сол-хималайска и морска непреработена.


из коментарите на Jaki 2:
Този режим е описан подробно в книгата на Г.Казънс-"Има лек за диабета";
Етап 1 в програмата му,следват за 21 дни(за да се стабилизират напълно нивата на кръвна захар);има много тежки случаи,при които го следват за 3-6 месеца.
Етап 2 и 3 се включват постепенно,не ми е попаднало за колко време се следват,аз лично постепенно ги добавих по 1 седмица всеки,като 1 етап издържах 2 седмици:)но пак имаше много добър ефект.Още на 4 ден ми се стабилизираха нивата на захарта,и така си продължих още 10 дни.После си хапвах същите неща,като добавих череши и ягоди всеки ден,както и зърнени и кокосови орехи:)
Има 1 подробност,която той пише-искам да съм точна,затова утре ще погледна че ми се спи.
Но е от рода-в етап 1 е разрешено малки количества от плодовете и зеленчуците на етап 2;а за етап 2-може да се вкючват малки к-ва от същите от етап 3. утре със сигурност ще погледна и ще го напиша. Ще потърся и колко дни точно се спазва.

[tandim]

Здравейте, след  една година въздържане от коментари, реших да споделя какво се случи в семейството ми:
 -всички преминахме на суровоядство, а ние сме 5 броя-имаме 3 деца от всякакви възрасти. Стъпката не беше никак лесна за всеки един от нас. Вероятно за младите,самостоятелите,  дори и хора с мънички деца е по-лесно. Е, не че сме възрастни-на 36 г. сме със съпруга ни, наборихме дългогодишните изградени навици. Не веднъж ни се е налагало да преобърнем из основи живота си  и вероятно тази гъвкавост ни помогна.Най- вече осъзнахме лошите си хранителни навици, и че именно те са ни довели до този колапс. Насърчавам всеки жив човек да потърси истината за това което си хапва, преди да се е случило нещо лошо!
-и така за болното ни дете-то беше в центъра на всичко. Да –започнахме чули недочули със суровоядство. Един суровоядец не бяхме виждали на живо. Изровихме интернет пространството, книги, поръчахме литература от Америка на Казънс за диабета, свалихме филми... и на огромен риск, без медицинска подкрепа и в домашни условия за 1 месец намалихме и напълно свалихме инсулина на дъщеря ни, и тя сега след 1 календарна година се радва на чудесно здраве и изследвания на здраво дете. Това, което правим е точно анатема на традиционната медицина, излизали сме от лекарски кабинети, където са ни казвали че тя е единствения случай на територията на страната
-въпреки огромните постижения никак не е лесно, борбата е ежедневна. Дори д-р Казънс работи предимно с възрастни диабетици, а у нас лекари от този род като д-р Емилова, д-р Гайдурков/с него се срещахме/обявяват диабет първи тип като противопоказни болести, или болести с които въобще не работят т.е. нашият тип1 диабет. Всъщност това са едни коренно различни болести, които нямат нищо общо като първопричина, а само като следствие-високата кръвна захар. Диабет тип1 не като диабета на възрастните т.е. тип2. Втория е напълно контролируем и обратим, панкреаса работи. А тук е казано най-образно е като ампутирана част от орган-нещо като мъртвец и само чудо може да го накара да се събуди. Именно и на чудото се надяваме  и твърдо вярваме в Бог. Въпреки, че в предните постове се изказаха някои виждания за вярата или за глупостта от такава, особено в Бог, аз също в няколко изречения без да влизам спорове ще изложа практически моето и на съпруга ми виждане: Без вяра никога нямаше да поемем този риск за спасяването на един човешки живот. Имали сме много кризисни моменти, въпреки яденето само на сурова храна, но без инсулин детето отново вдигаше кръвна захар. Налагаше се да гладува и пак се вдигаше кръвна захар. В такива ситуации само с молитви можехме да продължим, нищо друго не ни оставаше....и нещата се случваха. Лягаме и ставаме с Библията, и се убеждаваме за сетен път, че някои неща се случват само като ги повярваш, без да се влияеш от отчайващата гледка, която виждат очите ти.. За мен, съпругът и децата ми суровоядството е неразривно свързано с Бог, защото Кой ли ги е създал тези живи и уникални по състав храни? Еволюиралата ни природа ли....това звучи толкова повърхностно и глупаво, само защото някой си исказал една теория и някои манипулатори решили после да присъства в учебниците по биология, а хиляди други учени доказали истинността на Библията чрез исторически факти и доказателства, но за тях нищо не се говори, защото на същите тези манипулатори не им отърва...И поради тази причина си позволявам този лукс да изложа накратко вижданията си, защото тук виждам хора, които не се влияят от масата и търсят истината в много аспекти от живота. Отплеснах се доста, но мисля че си струва след като всички тук сме взели решение да видим нещо добро в живота си, да доживеем до дълбоки старини по възможност без лекарства и болести. И все пак този живот е временно явление, твърде кратък. От решенията, които вземаме в сърцето си и в душата си, на кого да вярваме и в кого не, от тях зависи нашата вечност. Лично на мен ми се струва прекалено егоистично да възхваляваме храната, а да презираме Създателя й.  Това е като да боготвориш някой шедьовър на изкуството, да му се покланяш като на самоизлюпен, и въобще да не се замисли никой  кой е художника...извинявам се ако засягам нечии мироглед.
-Благодаря на всички, видях че има хора много надълбоко в нутрициологията.Това много ми помагаше през цялата тази година. Съжалявам за своята неактивност, не желая да се оправдавам, но нямах сили в тези трудни за мен  времена.
Най-важното до тук ще повторя е че: детето ни вече цяла година е живо и здраво , без инсулин. Нещо, което медицината на световно ниво не го допуска. Тя твърдо изразява своето становище, че при тази болест няма да си жив, камо ли здрав без медикамента. Разполагам и с медицински документи „преди и след“ с които се гордея.  Всъщност изследвания ще има много и за в бъдеще. Да не говорим, че ежедневно у дома й вземаме кръв. За сега ендокринолозите са в „шах“ и си го обясняват като временно явление, ремисия. Само времето може да ни защити пред  тях, ние за никъде не бързаме. И обещавам за интересуващите се да бъда активна и да ви окуражавам за чудното действие на живата храна. Благодаря още веднъж на всички и на създателите на сайта, ние сме от Пловдив, ще се радвам и на живи срещи !

[черен гарван]

браво, страхотно е това, че сте успяли да преборите тази "нелечима" болест и поне засега всичко е наред с детето и е здраво... както и ме радва това с вярата, защото повечето се подлъгват по криви пътища поне по мое мнение, но както и да е 
ами, ако искаш може би ще е полезно за някого да опишеш с какво точно сте хранили детето и на какви етапи сте намалявали инсулина докато съвсем спре да се взима, постепенно ли преминахте на суровоядство или изведнъж ...колко време продължи борбата със инсулина докато се стигне до етапа без него