Убедила съм се, че да се разглежда чисто физическият аспект на нещата не е достатъчно. В момента се грижим за 97 годишна старица, мисля и друг път споменавах, живяла цял живот в София и която се е хранила доминиращо с месни, тлъсти манджи и всички изкуствени модерни производства на хранително-вкусовата промишленост. Тук обикновено ме контрират, че едно време храната не е била така замърсена. Въпросът е, че откакто храната е замърсена, бабет се храни с нея и е надживяла доста по-млади хора. Водела е залежал начин на живот, никога не е спортувала, била е с наднормено тегло през по-голямата част от живота си и с изключително упорит запек. При все това очевидно е доживяла възраст будеща уважение, на какво се дължи това?
А, да, нещо което е неминуемо в случаи като нейният - със страхотна склероза е.
Откакто полагаме грижи за нея изключително ние, е вегетарианка по неволя и единственото, което забелязвам, е че перисталтиката й се оправи, ама напълно. Не знам преди това дали изобщо имаше някаква, ходеше до тоалетна веднъж на 2 седмици с най-силни очистителни. Двигателната й активност се подобри леко и толкова, по отношение на склерозата, сякаш имаше в един момент някакви проблясъци, но за кратко.
Отплеснах се, мисълта ми беше, че явно хората или поне някои хора са доста устойчиви на вредни храни или разковничето е и някъде другаде. Ако нещо те изяжда отвътре и не ти дава покой, колкото и здравословно да се храниш, обикновено в един момент се дава дефект.