Благодаря , Анджи. Много обичам да хайманосвам по Европа да, но напоследък нямам заслуги за това и се ослушвам
Трябва достойно ко-финансиране, защото скъпичко е удоволствието - бензинец, хапване , таксички, глобички.. Последно през октомври бях във Виена ( за 5-ти път) ,няма да кажа за какво ,че ще ми се смеете ( абе ,мога да кажа - ходих до едно градче - Хартберг да си купя кола - 16 годишна Ланчия )
Но успя да ме дигне зъл паяк
Ако случайно е любопитен някой колко струва паяка във Виена ,пазя си фактурата - 265 евро !
А най -голямата кражба която съм изстрадвал до момента е била на холандски къмпинг. Забравих да заключа багажника на колата и ми взеха сакче с неща за 3600 тогавашни де марки ( сегашна покупателна сила - около 7000 лв) ,тъкмо си ги бях напазарувал. (В багажника имаше 5 сакчета, но си избраха точно това.Ядец. )
После в Амстердам ми измъкнаха чантата през отворения прозорец на колата ,с работещ двигател) бях слязъл за секунди да видя по-отблизо името на една улица . ( Тия шемети имат уникални думи - с по 6- 7 съгласни една до друга -държиш листчето с името на улицата , гледаш табелата отвън и ти трябват поне 5 мин. да установиш дали това е същата улица,която е на листчето ти.)
Тук виждам ,че някои се оглеждат за нови и интересни маршрути за почивка и туризъм.
Мога да ви подшушна нещо по-нестандартно - южен Крим( Ялта, Севастопол, Нови Свет,Судак...) Аз като разказвам на моите познати, ми се подсмиват ехидно , но това е защото не са били там. Чудно красиво е,брегът е много начупен, има скали ( Ай-Петра) които са 1100 м. над морето! ( и до самото море) водопади ,пещери , разни замъци ,резиденции,всичко е едно до друго. Мога да изпратя изключителни пейзажи на който иска. Освен това има и друго. Ако само отиваш някъде в чужбина да зяпаш и да правиш снимки, без да общуваш с местното население, това е почти като да гледаш датски филм без субтитри .. Докато общуването с обикновени руски хорица ( Крим е руска автономия) специално на мен ми носи огромно удоволствие. Това са изключително топли и непринудени хора , с които можеш да се сприятелиш буквално за минути и които наистина ще ти се радват от сърце. Те са абсолютни антиподи на разните там северни народи - австрийци,германци, французи ,холандци.. в огромния си процент това са изкуствени, студени, егоцентрични , дистанцирани , пресметливи и дори стиснати хора , които винаги ми е било много трудно да усетя със сърцето си. Знам ,че ще има различни мнения, но те няма да са обективни ,ако не си живял поне 10 дни в дома им. Там те ще проявят доста други свои черти , които няма как да видиш ако изхождаш само по фалшивите усмивки по магазините.
При организирани екскурзии -един ден тук, един ден - там, няма как да се добие представа.
През 94-а бях поканен на гости в едно градче до Франкфурт, но една калпава туроператорска фирма ни стовари на границата с Чехия ,защото нямала лиценз да пътува по-нататък. Аз реших да стигна на стоп с два големи куфара , излязох на пътя и почнах да махам. Добрах се до Франкфурт с три прекачвания .Падна здраво махане. Обща трима човека ме качиха. Нито един от тях не беше етнически немец. ..
Нещо друго се сетих, което едва ли ще се случи на мнозина...
Преди 6 г. пък се връщам сам през Югославия, - август, събота след обед, пек, 42 градуса, Малко след Белград колата ми изгасна на магистралата. Получих инструкции по мобилния от майстора ми във Варна ( Сърболяците таксуваха роуминга по 7 лв на мин. тогава. Имаха си основания заради 99-а...За 20 мин разговор,платих 210 лв ) Нищо . Без никаква надежда реших да махам . Скоро спря Опел Астричка с обикновен човечец от Пирдоп. ( Митко) След като се повъртя минута две ,Митко взе своето решение - извадихме въжето ,закачихме го на Астричката и той ме дръпна . Дърпа ме цели 250 км бавен ход до хотела ми в София! Забележителното продължава : Слизаме и аз му казвам: "Човече, колкото и пари да ти дам ,няма да мога да ти се отблагодаря за жеста. Но вземи поне тези 100 евро. "
Митко се разсърди , защото не го бил направил за пари. Казвам му : " Аз не съм и допускал,че го правиш за пари, но ти изгори много повече бензин за тези 250 км. Съединителят ти сигурно също е свършил. Вземи поне за бензина. " Митко пак се сърди ,не ще да чуе за лев. С голям зор успях да го убедя да вземе 3 белгийски бирички ,които носех в колата.Казахме си довиждане. После аз се замислих : "Вероятно Бог прати подходящия човек, защото и аз съм спирал толкова пъти на закъсали... "
След месец-два го изненадах в Пирдоп с един сак, пълен с почерпка за него и семейството му. Нямаше как да ми откаже