Аз да споделя колко приятно прекарахме с мъжа ми този уикенд - взехме си бабата с нас на вилата да гледа децата и ние голямото хайманосване . Ходихме с моторни шейни до Перелик и връх Свобода. Така се намръзнах , че още първият ден си мислех че няма повече да се кача - обаче на другият ден айде пак
- сега съм с такава мускулна треска - но си заслужаваше.
Падна голям смях - развързах си ботите да си разтрия краката и като ми замръзнаха връзките прави немога да ги завържа .
Излизахме и вечер - стана ми много приятно да попадна на обикновенни селски хорица с запазени ценности - просто отдавна не бях срещала жена която да не ми обеснява какви обувки примерно си е харесала или каде какво е харесала и колко струва едикое си ... а едни обикновенни жени - много топли лъчезарни гостоприемни... почувствах се уютно .
Установихме че повечето хора имаме любимо място в планината - слушайки как споделят колко добре се чувстват отивайки там си помислих че може би това е специално енергийно място... там точно видях два грамадни елена .
Есента си виех с един вълк - и сякаш ми отговаряше постоянно
много ми стана жално - все едно плачеше и като завих и аз започна да ми отговаря и така нито аз спирам нито той
- бяхме с мъжа и децата и за жалост ме заюркаха да си ходим иначе нямаше да спра сигурно
Посрещаме слънцето с децата - а мъжа ми е започнал или да става романтичен или ми се води по акъла защото ме завежда на километри за да видим най красивият залез всички
няма студ нама вятър ... все съм си мислила че е токова земен и материален , че няма шанс да погледне нагоре , но тези дни ми даде поводи да се замислям.
Не бяхме прекарвали много време заедно - уж вечер се прибира но покрай телевизора компютъра - я някой филм си гледа - почти нищо не си споделяме или това което си кажем преминава във спор...