Благодаря ви , добре съм - все още бременна и с много екстри покрай това си състояние. Доста изкушения успяха да се вмъкнат в живота ми през тези месец . Опитвах се да им се противопоставям , но много неща се оказаха по силни като че ли от мен
Примерно преди две седмици ядох сварени яйца с млаяко и чесън - два дни се опитах да не се поддавам на изкушението , но не спрях да ги мисля и дори херпес ми излезе и накрая си направих
Вместих храни от боклучавото вегетарианство и резултата е налице - все повече килца и все повече неразположения - примерно излизат ми пъпки / задника ми е с целулит и съм позаприличала на хипопотамче/
Килограмите ми вече са 67 а имам още 30 дни до термин - с много добри изследвания съм иначе. Чудя се дали ще спретна поне няколко нормални изречения - толкова ми е заспало , мързеливо , понатежава ми вече в повече - едвам ставам като седна да редя пъзел с малката на земята , като спя ми е толкова тръдно да се завътрам ... въобще оплаквания който се приемат за нормални през бременноста са си налице .
В момента гледам да използвам малкото си свободно време за да се информирам за предстоящото събитие - опитвам се да изчистя разни противореия и ако може да се настроя изцяло и само положително за този важен момент.
Последният ми страх който изчистих беше относно това дали това че имах други планове и не бях подготвена за тази си бременност ще се отрази на самото раждане - не че ме е страх от болка или усложнения при самото раждане а доколко това ще се отрази отрицателно на самото човече и на връзката помежду ни... Спомням си дори самият момент на зачеването - поплаках си / малко егоистично но си мислех за това какви планове и цели си бях поставила и как с появата на малко човече те няма да са толкова блзо до реализирането си /
Но все пак успях да изчистя тази си нагласа и да се убедя, че живота не свършва чак толкова бързо и въпреки времето което ще отделя за да се отдам напълно на грижите и възпитанието на това човече , пак ще успея след това да реализирам всичко за което мечтая...
Незнам дали да ви споделям за начина си на хранене - той е толкова объркан в момента колкто са полудели и самите ми хормони . Наистина наблягам на колкото се може повече сурова и колкот се може по здравословна храна , но има едно но
лакомията ми е несравнима ... количеството храна също е в пъти повече отколкото преди ...
Започнах да приемам една добавка към храната си
http://www.puls.bg/health/news/news_5569.html и съм спряла всичко останало което не се яде , омръзна ми дори правенето на отвари , не ми се става вече толкова рано като преди - дори напротив лежи ми се все повече и повече , гледам да си дремвам всеки свободен момент - следобед не пропускам сън с малката .
Надявам се следващият път като ви пиша да сме вече с още един член на семейството - представих си го сега и спрях да пиша усмихвайки се
толкова е вълшебно ... сега е просто топка в корема ми а изведнъж налице е малък и толкова съвършен човек ...
Исках да споделя и колко много ме учудва реакцията на децата ми - толкова ми помагат , аз все забравям вече да взимам плодчета като излизам, а малката запаметила всичко и в чантичката си си влачи винаги - портокалче, ябълка и някакви ядчици , даже и по две взима - за мен и за нея
Толкова е внимателна и очаква с нетърпение самото раждане - разпитваше ме дълго за да си обясни самият процес и дни наред в игрите си беше включила раждане на всяка играчка животинче .
един ден гледахме раждане на мече панда ... гледа с интерес / тя обича много документални филни с животни /
След като изброявахме животни който раждат и такива който се излюпват, тя последователно питаше за всяко познато и на нея животинче от кадето пишка ли излизало бебето му , премисля всяка дума и след минути ме попита за няколко вида морски животинки дали раждат пак от там ... след като и отговорих пак се позамисля и накрая зададе въпрос на който уви неможах да отговоря - рибата с нож на носа си и тя ли се е раждала през пишлетно и дали майка и не я е боляло ...
Та това е засега от мен .