Пуснах в чесалката даже още лозунги от "нашето "време.
Може ли да не се разчувстваш и умилиш , особено ако си бил жив по него време
Дарби, завиждам ти благородно , че успяваш да се озовеш сред "истинските неща" и сред "истинските хора" .( За това помагат естествено и специфичните дестинации, които избираш . И аз как да обясня на хората, които правят странни физиономии когато разберат, че обичам да ходя до Украйна и Русия , а до Западна Европа- вече не.. Казвам им кратко : Ами когато си тръгвах от курорта Мисхор, до Ялта, момчето на бариерата ме изпрати с усмивка и с думите : " И пак да заповядате! " .
А когато през 2003 тъкмо бях влязъл в един огромен белгийски къмпинг и започнах да си разпъвам палатката , веднага дойде охраната ( цели трима души , на велосипеди) и ме разпитва половин час - защо съм отишъл, защо съм там, колко ще остана , как така съм сам... Като ги зачиластрих на английски и на немски, сигурно още го помнят... Цялата вечер стояха на почтено разстояние да ме дебнат каква ли пакост ще им направяи този българин ..! Установи се че предния месец някакви българи обрали нещо си , та затова съм им бил подозрителен .. Така унизително не помня да съм се чувствал в "демократичния" Запад.
Трябва да се знае от всеки , че тези велики "европейци" зад лицемерните си усмивки таят силно презрение към нас, славяните. Ако искаме да сме сред хора неподправени ,сърцати , благоразположени, хора себеподобни , трябва да се ходи точно по такива кюшенца ,както кака Дарби , и евентуално аз, понеже не летя със самолет, по рускоговорящите страни. Веднъж-дваж като огледаш помпозността на Запада почва да ти писва , защото навсякъде е само "фасада" .Красива фасада. И празна.. )
Дарби ти си загатнала за една тема, която и мен много ме вълнува. Но аз ще пробвам да го фокусирам по-силно. Когато споменаваш за "истинските неща" .. Често тъгувам, когато се сблъскам с хора, които не могат да дадат нищо от себе си даром. Явно не им доставя удоволствие и затова не го правят. И се замислям дали ако получиш някой лев за "добрината" си, ще бъдеш повече удовлетворен, отколкото ако го направиш наистина безвъзмездно , (но и безрезервно) . Колко дълго ще те радва този "лев"..?
Ще си купиш с него един сладолед и ще получиш своята доза
сетивно удуволствие. Но ако има начин да получиш много по-мощното
ментално удоволствие ?
Обаче явно за да можеш да получаваш наслада от това да даваш безвъзмездно, трябва да имаш и рецепторите за това. .. Дали това не е един по-висок стадий на духовното развитие?
Има обаче тънки нюанси в причините , поради които хората правят добрини...
Когато дават на просяка, те вероятно го правят неосъзнато " да не се озоват някога на неговото място"..
Когато дават на сакатия - по същата причина .
Когато дават/помагат " от съжаление" , тогава движещият мотив подсъзнателно е гъделичкане на егото..
Когато дават така ,че после да се разбере ,че са дали... - същото
Когато висшестоящия дава на нискостоящия -тогава пак е друго, още един повод за подхранване на себелюбието
Когато дават християнски (" Пусни рибата в морето. Ако самата риба не разбере това - Бог ще научи! " ) те подсъзнателно очакват да им се възвърне някога някак си тази им добрина..
Но най-възвишена вероятно е добротата, която не очаква никаква отплата. Но все пак е уместно да се запитаме " За какво все пак изобщо да помагаме, ако не изпитваме и най-малката радост от това? "
Може ли да бъде 100% безвъзмездно? А и трябва ли?
Нека да споделя при мен как е. Хем е безвъзмездно, хем не е
Тоест материално е бъзвъзмездно, но емоционално - не. Но това е и очарователното и мотивиращото май
Правейки някому добро , аз залагам на неговата положителна емоция ,която евентуално ще се роди по този повод. После "вибрационно" ставам част от тази хубава емоция. В известен смисъл тя става и моя. Оказва се че това е просто още един начин да си доставим положителна емоция? Дали това е наистина благороден мотив обаче? Дали в основата не стои пак онова пусто Его..?
(Но съвсем без него пак не бива. Егото е тясно свързано със себеуважението. Разликата е много фина. А когато не се уважаваш сам - и другите не те уважават, защото се равняват инстинктивно по теб.. Нормално е.. А когато усещаш ,че не те уважават, ти се свиваш в себе си , затваряш в себе си всичко позитивно, прогресивно , което би могъл да споделиш и така ощетяваш нуждаещите се , "потребителите на твоите достойнства" .Защото знаеш, че ако не те уважават, те няма да ги оценят! )
Но дори и да е мотивирана подсъзнателно от негово величество Егото ( заради "размяната на положителни емоции" ) наистина ли е лошо? И дали е точно "его"?
Явно във всички случай присъства емоцията. Но на какво ниво?
Срещам момченце, което се опитва да си поправи колелото на улицата. Недоволства и е на път да се разплаче. Спирам се и му го оправям. Момчето продължава доволно разходката си. Щом и двамата се разделяме с подобрено настроение , положителни вибрации , при това - получени съвсем безплатно
, дали наистина е лошо?
"Най-богат е този, чиито удоволствия са най-евтини"
Вие какво мислите? Темата е достойна за дълги размишления ..
Стана пак голяма тема. Ще я копна и в раздела "психология" защото май се получиха интересни въпроси в дълбочина - "различните мотивации за правене на добро" какво ни дават и какво вземат от нас
