Много интересна тема, наистина ме заинтригува.
Но някои мисли, идеи и твърдения на Eckhart Tolle звучат за мен повече от странно. Например:
Eckhart Tolle пише в книгата си „Силата на Настоящето“:
„Случвало ли ви се е някога да помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи и да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?
Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта – в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще… Когато мислите за бъдещето, мислите Сега.
Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност.“
Добре, че не намесва физиката автора, че иначе ще падне голям смях. Но като го прочете човек и не вникне в смисъла на казаното, то звучи толкова правдиво, та чак плаши.
Дали е така?
Ще дам простичък пример: Гледайки светлината на дадена звезда в
НАСТОЯЩИЯ момент ние всъщност виждаме това, което
ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО с нея хиляди години преди това. Смешно е да се твърди обратното, нали? За бъдещето е аналогично: Да си представим, че сме на Луната и светваме с мощен прожектор към Земята, просто един кратък импулс. Ние виждаме светването, но на Земята то ще бъде видяно в бъдещето - в случая след около секунда.
Ще обобщя по памет различни мнения, които съвпадат напълно с моето и то е, че настоящето е само един миг, преходно състояние от бъдеще към минало. По принцип настоящето е ярка еманация на преходността сама по себе си. Нима мигът настояще не е вече минало в следващия миг? Виждайки приближаващия влак знаем, че след миг ще премине покрай нас и той наистина преминава, но този миг също отлита в миналото. Твърдението, че "
Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност" според мен е тотално сбъркано, точно обратното настоящето се легитимира и придобива особен смисъл именно чрез миналото и бъдещето. То съществува обективно и реално, но само при наличието на бъдеще и минало. Всъщност навлизаме във философски блата за хода на времето, където ако се нагази сериозно - излизане няма.
На практика времето е непрекъснат поток и понятия като бъдеще, настояще и минало са условно-субективни и са опит на човека да осъзнае този феномен, без който пък пространството губи смисъл. Но нагазихме доста, май, да се поспра малко ...
Иначе за изследване на настоящия миг мога да предложа едно разказче от Петер Щатшнайдер "Спиране на времето" - ето тук е разказчето:
http://chitanka.info/text/17525-spirane_na_vremetoНо шапка свалям на Eckhart Tolle за начина, по който поднася посланията си. Езикът е прост и разбираем, идеите са лесно смилаеми, ненатрапчиви и приемани като свои. А факта, че книгите му са бестселъри говори, че е и отличен бизнесмен, уцелил пазарна ниша, която изглежда безкрайно голяма. Пожелавам му здраве и успехи.
Пише за всичко и всички
Но тук например
http://vbox7.com/play:72c51fb6 , според него излиза, че се нуждаем от страданието за да достигнем точката на осъзнаване.
Е, не съм ного съгласен с това.
Ами ако съм щастлив и безгрижен като някои съфорумци, как аджеба ще се осъзная?
Изпадам в тиха паника...
