Интересно формулирани закони. Зачетох се по-подробно, и се възхитих на универсалността им – на практика всеки човек може да намери в тях нещо, което му пасва или което обяснява негови успехи/неуспехи и т.н.
Мисля, че е ясно на всеки, че на тези 11 закона с лекота могат да се противопоставят други 11, техни антиподи – не по-малко верни и/или приложими, нали?
А според мен може да се формулира и друг 12-ти общовалиден закон – Закон за Всеобщата /човешка/ Глупост (ЗВГ), който би имал следния примерен текст: Каквото и да прави човек, рано или късно се създават условия или предпоставки за нещо глупаво от негова страна - действие/бездействие, мисъл (или липса на такава), което да е в остро противоречие с досегашното му /или бъдещо такова/ разумно поведение."
Логично този ЗВГ следва да се яви предтеча на всички дълбокомислени закони относно човешкото поумняване/помъдряване/осъзнаване и т.н. ментални гимнастики.
На практика трябва да е налице едно състояние на „неосъзната“ глупост/лекомислие/заблуда и прочие, което да позволява такъв интелектуален „ъпгрейд“.
Този закон по презумпция не важи само за Господ!
Споделеното от Теодора леко ме смути, но може би е присъщо за определени категории хора:
... Виждала съм го при себе си и при други хора и общото е точно тази лекота и безгрижност и на пръв поглед "затваряне на очите" за нещата които не искаш да са част от живота ти.
За мен ако с "лекота и безгрижност", пък дори и само на пръв поглед, си затворя очите пред идващия влак, нежелаейки той да е част от живота ми, то това изобщо не променя факта от неизбежното му идване и размазващият му ефект върху скромната ми личност.
За да се избегне буквализъм, "идващия влак" може да се замени с всякаква обективна реалност
Но по всяка вероятност цитатът се отнася за влака в другия коловоз, нали?
Абе, ЖП-ейски истории.
Според мен е важно каква собствена позиция имаме към дадено събитие или факт, а не да се правим, че то не съществува.
Представям си човек, който е станал толкова "скромен" в исканията си за нещата, които да са част от живота му, че накрая да се окаже в един ограничен свой щастлив и безгрижен свят. Повярвайте ми има и такива хора, но поради естеството на мисловните им процеси доста от тях прекарват "щастливия" си живот в специализирани заведения.
Що се отнася до младостта и преживените неща от някои съфорумци: Според мен на 20 години наистина могат да се преживеят доста неща. Но дори и да сме били свидетели на Големия взрив, на Йехова и/или на други библейски чудесии, то това не ни прави по-умни и/или по-мъдри, а само по-препатили, дай Боже и със спомени от преживяното.
За мен мъдростта е едновременна съвкупност от няколко неща:1. Достатъчно наличие на обективни знания за заобикалящия ни свят (Реалността, пък дори породена само от мисълта - виж Закон 1) ; 2. Активна субективна интерпретация на факти и събития на които сме били свидетели или са ни станали достояние; 3. Анализ и осъзнаване на грешките, собствени или чужди, във връзка със събитията и/или фактите от т.2 и формулиране на изводи за оптимално верния Път/начин за действие в една или друга аналогична ситуация; 4. Всичко от горното пречупено през опита и времето; 5. Способност за споделяне на мъдростта
Може и да греша, но накратко според мен това е минимума изисквания за "Мъдрост"
Вселената е доста сложничко място май...