...
От всичко което изписахте до момента много малко бе по темата и то основно за да бъдат обругани и отхвърлени Законите. В това няма лошо като цяло - всеки има право на собствен избор - естествено със съответните последици на индивидуално ниво.
До сега освен да спорите за различни неща ( за да дойдете до извода че отговорността не е ваша ) и да си мерите Егото почти не видях - затова и не взех участие.
.......
Всички сме ги имали или ще ги имаме тези моменти - това е пътя.
Мислите ли, че сте сигурни в нещо, че знаете, бъдете убедени, че скоро ще ви бъде показано обратното. И това ще се случва до момента в който не придобиете Знанието наистина. 
Е, за сега толкоз от мен - малко, но от сърце.
Ванко, смея да твърдя, че точно по темата се изписаха доста неща, коментираха се отделни закони и се споделиха мнения по приложимостта им. Не бих казал, че са отхвърлени, напротив – съфорумци споделиха, че ги прилагат с успех. Но ти какво изказа в тяхна защита? Не видях в постовете ти в темата някакви аргументи или факти, които да ги подкрепят. Ако изкажеш такива, скептиците би трябвало да преосмислят позициите си. Но ... в писанията ти има очевидна липса на такива доводи.
Спорове за отговорността са винаги добре дошли защото е важно да се изясни, кой накрая плаща сметката, нали?
А що се отнася до мерене на Егото то аз съм искрено заинтригуван как става това. То да беше друго нещо, да го премериш, но Его.... Ако може, сподели къде си видял такова мерене, че ми е убягнало някак си. Все пак съм нов във форума и някои неща е нормално да бъдат пропуснати.
Честно казано не мога да разбера точно какво искаш да кажеш с последните си постове, визирайки „вселенските закони“. Звучиш някакси объркано, може би защото си все още в процес на придобиване на „Знанието наистина“. А може и да не мога да те разбера именно защото аз съм все още по пътя на придобиване на Истината и чакайки момента на придобиването (точен, ясно отграничим момент от времето) не мога да осъзная казаното от вече Просветените.
Това е в кръга на шегата, разбира се, макар че в този кръг се въртят доста истини.
И за да бъда конкретен по темата: Аз не съм против тези „закони“, напротив, струват ми се приятни за четене, но съм критичен по отношение на тяхната универсална приложимост и на места дори повърхностност.
Например „Законът за пожертването“ - ей Богу по-комерсиално звучене в благоприлична форма и аз не бих му дал. Значи правя саможертва (в смисъл на доброволна такава), но да гледам на това като на инвестиция в по-добро бъдеще. С две думи покупко-продажба...
Това ми звучи като да купувам USD в момента, когато доларът пада и жертвайки финансите си да изпадна в дълга доларова позиция, но да считам това „пожертване“ като на инвестиция в бъдещето, каквато ще се окаже при срив на еврото например. Примера може и да е с всяко друго нещо, например оказване на помощ, жертвайки нещо свое и т.н.
Малко грубо материалистичен подтекст избива от този закон.
Друго интересно четиво е „Законът за почитането“, който дава оправдание за всички евентуални неуспехи на практикуващие тези „закони“ защото „11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.”. На практика вината за евентуален провал на тези универсални закони се вменява на прилагащия ги, а не на самите закони. Йезуитски текст според мен. Тънко и елегантно измиване на ръцете, ползвайки човешките несъвършенства и слабости.
Това е от мен. Кратко, но от сърце.
