През годините, откакто следвам принципите в Слънчевото хранене, прозрях, че Слънцето е лека храна. Слънчевата светлина е навсякъде около нас, част от НАС и всичко останало. Светлината не е само част от екипа на треньорите по жизнена сила (вода, чист въздух).. Светлината според мен съдържа всичко необходимо. Защото съдържа цветовете на Дъгата. Дори много повече от това, което човешкото око може да възприеме. Ако се вгледаме във най-малките неща и погледнем химията, атомите.., ще открием, че тези частици имат външния вид на нашата аура - Цвета. Всяко вещество има свой собствен цвят, в съответствие с неговата плътност. Цвета излъчва вибрации и тези вибрации се усещат с цялото същество. Всичко си има аура. Химикалите също имат цветен аспект. Колкото по разнообразни са цветовете, толкова по-ранообразна е физическата субстанция. Има много повече химикали, отколкото хората можем да възприемем. В цвета химикалите се комбинират, като образуват молекула. А тя на свой ред образува по-големи обекти и в крайна сметка дори собственото ни тяло. Свикнали сме да гледаме големите обекти, но не забелеязваме най-малките частици, от които са създадени тези обекти и цветовите аспекти, които те имат. Ако се вгледаме в най-малките частици -дълбоко вътре в атомите, ще намерим светлина. Бяла светлина. Ако погледнем отвъд големите галактики и вселени, отново ще видим светлина. Все същата светлина. Светлина през цялото време. Тя е началото и в края на нашето съществуване.
Ние възприемаме и гледаме на себе си като на физическото тяло. Но това е само един аспект на всичко това. В допълнение, ние рядко се замисляме, че сме съставени от органи, които са съставени от тъкани, които са съставени от клетки, които се състоят от още по-малки парчета и всички са изградени от Светлина.
Нашата ДНК определя нашето тяло. Но ДНК съществува не само за да ни спомогне да нарастнем от ембрион до възрастен човек. Самата ДНК в най-дълбоката си форма е комбинация от звуци и Светлина
Храната представлява вторично преработена слънчева светлина. Заболяванията, дискомфорта, стареенето и в крайна сметка смъртта, се дължат на липса на резонанс м/у кодираната светлина в нашето тяло и тази идваща с храната. Нас не ни разболява месото, а Светлината и вибрациите, които съдържа то.
Не вярвах, че може да се живее и води пълноценен начин на живот, без да се нуждаем от храна. Но след това всичко се промени.Мен от дете ме наставляват и упражняват натиск родителите, бабите, дядовците .. "Това не се прави така, не мисля, че е така, направи го еди си как". И аз превех всичко така .. механично, по силата на навика. като че ли всичко около нас очертава един порочен кръг, в който ние трябва да съществуваме. И все някой ни наставлява, понеже сме деца. Така в един момент започнах да страдам от невежеството на околните. Как да се храня правилно, "яж баба, за бузки, за драве", да прекопирам модели как да дишам правилно, "през носа, не през устата, ще се разболея иначе" и ииииии. В един момент при всичкото това неправилно мислене и живеене, виждаш, прозряваш как в крайна сметка , тези неща работят близо до нулата и няма кой знае какъв потенциал на правилност. Виждах как глада откриваше пред мен едни нови физически и духовни граници без да остава в рамките на определен диапазон, понеже ми осигуряваше свободен избор. Много нечистота срещнах в живота си, вкл. и от духовни лица. Това ме накара да не вярвам в духовни пречиствания, божествени светлини, духовни вибрации, резонанс с Висши духовни учители... Обаче... при няколко сухи поста (особено при един 19 дневен) Душата ми се рееше. Птицата на щастието сви гнездо в душата ми.. С две думи. Възприех се. Намерих се.... сякаш попаднах някак в жалкия момент на фалшивото чувство на благополучие. Но не беше така.
Да живееш на светлина не е невъзможно. Наложено е в нас от раждането и дълбоко вкоренено в съзнанието, че трябва да се храним с храна, за да сме здрави и живеем пълноценен живот. Истината е, че без пробуждането на клетките, няма задържане на Светлина! Най-важния механизъм е да се вкара тялото в състояние на лечение. Лечебния процес приключва със свързването на тялото на клетъчно равнище с универсалните енергии. Тялото най-напред трябва да се научи да „танцува” с тези енергии. Най-важното е кръвта и клетъчните мембрани да се актуализират. Това става чрез четирите канала на елиминиране - уриниране, дефекация , изпотяване и дишане! Много хора подценяват дихателните техники, а ендогенното дишане е най-мощния лечебен механизъм на пречистване. Пътеката към здравето и резонанса със светлината и земните ритми преминава през прочистването. Без оптимизиране на потенциала на тялото, то няма да използва пълния спектър от светлина. Идеалната картина се поддържа от кислорода. Способността на клетката да улавя и задържа светлината, е живнено важна за насищането й с кислород. Дори и да не ставате слънцеяди, това е важен фактор да си останете винаги млади.
Тялото не просто улавя и задържа светлина, но то произвежда такава. Вашата Светлина може да е лекарство за други хора. Важно е колко светлина носите, колко излъчвате и кого „топлите” (защото светлината и топли). Комуникацията със светлината е двупосочна. Всичко е до обмен. Споделяйте повече светлина , за да се връща такава и при вас. Аз го правя.
Научете се да забравяте, защото тялото също има памет. И записва всичко толкова точно, колкото мозъкът. Не задържайте мръсна енергия от отпечатъци на събития, физически шок, травми. Не ги закотвяйте в паметта си. Опитвайте се да ги преодолявате и зачерквате тези соматични спомени, защото те ще ви смутят енергийния баланс. (Мен при опит да ми го смутят се махам от форуми и други места
. И не става дума за чувствителност, а резонанс!! тялото ми не може да бъде в слаба позиция
)
Предизвикателството „Living on light” го практикувам от години. Успоредно с него наблягам на очистващите практики. Повечето знаят за календара на гладуванията ми от края на 2005г до 2012г. Това което съм правила - завърших 45 дневния цикъл предложен от Манек като дори насложих минути до 58 дневно. Писала съм във форума - много е важно ъгъла под който се гледа слънцето, как сте облечени, обути, през какво гледате - стъкло или директно, в града или сред природата. Имам едно 117 дневно хранително прекъсване (не гладуване, защото не встъпих в ацедоза), прикъснах поради бременност – хем приятна, хем и толкова трудна откъм хранене, първия триместър го пропуснах, ден след раждането спрях да се храня, последно пих сок вечерта на 1 май 2013 г. Пила съм няко пъти вода с лимон зимата. В момента влизам в 4-ти месец и единственото, което ни свързва с плода е Светлината. Чувствам се прекрасно и всичко се развива нормално.
(И понеже знам, че тук ще се намерят хора, който ще пожелаят доброволно да ме захранят със замърсена енергия, бързам да кажа, че всеки държи живота в собствените си ръце. Цинично е да съдите кой как живее. Тези с конспиративните теории, които един ден не са стояли гладни – „Сития на гладния не вярва” и в нищо не вярват, не бъдете толкова аругантни в подозренията си по този необоснован начин! )
