Ехо, Мария благодаря ти че питаш! Едно птиче ми каза, че съм получила картичка
) Благодаря ти много!!!
Не ме открадна никой индиец, и добре че, мисля че най-хубавия индиец е женен за моя добра приятелка:) Индия беше доста противоречиво изживяване. От вчера съм в Бангкок, нищо общо с Индия!! Видях хора които спят на улицата, но не така масово (между другото Калкута ни остави с доста добри впечатления, може би беше по-чиста от София, и британското влияние е доста очевидно). Отседнали сме в супер чист и хубав хостел който струва само 1 евро повече от мизерните хотелчета, по които спяхме в Индия с режим на тока и топла вода в кофи. Това с режима на тока е една друга история.. Да живее страната на Гуркхите!
) Вярно че в Индия не ходих в ашрами, но съм много склонна да се съглася с мнението на Орто за "светите" хора индуси... и мисля, че евреите в случая са много прави като казват "Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари" . Индусите почитат над 3 милиона богове!! И най-бедните правят дарения на боговете, за да ги подкупят, вместо да идат на лекар когато имат туберкулоза или да си купят храна, тоест дават пари на някой брамин да измоли еди-какво си от еди кой си бог. За мен Индия е страна на огромни социални контрасти, на изключително силна религиозност, но това с духовните хора е бошлаф работа. В момента чета The City of Joy, която вероятно ще ме убеди, че бедните хора, които въпреки мизерията намират човещина и любов във взаимоотношенията си, са истинските "свети" хора. Научих,че оригиналното значение на думата "карма" е правилно изпълнение на религиозни ритуали, нещо като коректно спазване на канона. В последствия е придобила значението, което ние знаем. Аз лично никога не съм имала твърди убеждения или вярвания в карма и прераждане, приемала съм ги така както приемаме правенето на прощъпулник на малките деца, или като боядисването на яйца за Великден...но сега разбрах, че приемането на традициите без поставяне под въпрос на тяхната достоверност и основа, може да е доста опасно занимание за човек, който търси да намери някаква Истина в тоя живот. Един филм много ми хареса- Агора. Може би е базиран на истинска история- една римска философка, Хипатия, която още през 5ти век по логически път достига до заключението, че Земята се върти около Слънцето в елипса (иначе откритието е направено чак през 18ти век от Кеплер). И когато неин ученик се опита да я убеди да приеме християнството, за да спаси живота си в прекия и преносния смисъл, тя му каза " Ти не поставяш под въпрос това, в което вярваш. Аз трябва!". Та това научих аз в Индия- че всичко трябва да бъде поставяно под въпрос- научих колко е важно на практика, иначе тоя лайтмотив всеки може да го повтаря. Все още обаче имам едно вярване, което по един или друг начин винаги е било с мен: както и да се опитвам да обясня привличането към един човек- с хормони, социални, интелектуални и емоционални нужди, има едно зрънце, какво ти зрънце- цяла вселена, което надминава интелектуалните ми способности за разбиране, и се нарича любов. Хубаво го е казал Руми (цитат по памет)- когато махнеш Кааба, или Светия гроб или Голгота, виждаш, че в сърцата си хората се кланят не на тях, а едни на други.
