Теодорче, започнала си да се изразяваш като доцент социолог
Мен лично силно ме заинтригува термина " саморазширяващо се явление"
А думата "мания" не би могла да стои редом до "привличане".Тя не й е синоним. Защото е много по-силна като категория. Мания е другата дума за "пристрастяване". Което е нещо ама много много по-силно (като категория) от едно само "истинско влюбване". Защото влюбването е на емоционална основа , а пристрастяването е на биохимична ( отделят се адреналин и др. стимулатори) и там организмът не прощава..
ПРистрастяването е едва ли не за цял живот
- към аудиотехника, към фотография, бързи коли, компютърни игри,хавайски пури..и т.н.
Затова "мания" към човек не би могло да има. Тя е само към неодушевени предмети и процеси.
Въпреки това , ако имаш общи манийки с някого, това ще те държи свързан ( по някакъв начин ) с него статистически много по-дълго , в сранвнение със само ако го беше обичал истински
("Нищо не ни свързва така , както нашите пороци " - Балзак )
Така са свързани например "приятелите по чашка"
От друга страна обаче , един мъж рядко има общи манийки с една жена ..
Затова трябва да се надява поне на общи интереси, на един и същи хоризонт ( така да се каже)
"Истинската обич" (както я наричаш) , която не ляга върху общи интереси , е обречена! Въпрос на време е..
С времето от нея така или иначе не остава много, затова е добре да си подложим поне общи интереси, и единна ценностна система. Това са нещата , които свързват една двойка във времето. Ако трябва да се избира между тях и между "истинската обич" е по-добре да се заложи върху първите две.
Разбира се , ти като социолог знаеш , че понятието "любов" е твърде общо и безконтурно , и е редно ( както казал Алън) предварително то да се осветли - дали става въпрос за любовта между майка и син, между дете и куче или между двама оберкелнера ..
В този смисъл "приятелството" и "любовта" ( за мен) нямат никаква причинно следствена връзка помежду си. За да има приятелство , не е необходима любов. (А вероятността един поет да стане математик каква е ? )
Любов е възможна и без приятелство. За да премине любовта в приятелство са необходими съвсем различни предпоставки ( Които не зависят от това колко истински или колко неистински сме обичали ! )
Обратното също е вярно - приятелство да премине в любов - за това също са необходими съответните предпоставки. Този тип любов има по-голям шанс да оцелее във времето.
Затова първоначалната "крилата" мисъл на темата дефакто е безсмислена. (Въпреки ,че звучи интригуващо..)
Тя е като уравнение с 10 неизвестни ,като 9те от тях винаги ще си останат неизвестни.