превод на кратък разказ на тери пратчет,направен от мой приятел за удоволствие,без да претендира за нещо,но въпреки това по мое мнение,напълно хванал настроението на автора
Тролският Мост
Тери Пратчет
Вятърът духаше из планините, изпълвайки въздуха с дребни кристалчета лед.
Бе твърде студено за да вали сняг. Във време като това вълците слизаха в селата, а дърветата в сърцето на гората замръзваха и експлоадираха.
Във време като това умните хора си седяха в къщи, пред огъня, разказвайки истории за герои.
Беше стар кон. Беше си стар ездач. Конят приличаше на опакован в целуфан панер за хляб, а мъжът пък изглеждаше така сякаш единствената причина да не падне е, че не можеше да събере толкова енергия. Въпреки лютия вятър, той не носеше нищо освен дребен кожен килт и мръсна превръзка на едното коляно.
Той извади влажната цигара от устата си и я изтръска в дланта си.
-Така,- рече той- да действаме!
-То така ти е лесно да го кажеш,-отвърна коня-ама я си представи, че пак ти прилошее? И гърба ти хич го няма. Аз как да се чувствам, ако свърша изяден щото си се сецнал в грешния момент?
-Туй никога няма да се случи. –рече мъжа. Той се наведе над студените камъни и духна, за да сгрее пръстите си. Тогава извади от дисагите върху коня меч с острие по-прилично на зле подържан трион и направи няколко половинчати разсичащи движения из въздуха.
-Още му помня цаката – рече той, потрепери и се подпря на едно дърво-Заклевам се, че проклетия меч тежи повече с всеки изминал ден.
-Знаеш ли време е да го прибереш- отвърна коня-Остави я тая работа. Подобно нещо на твоята възраст. Не си е работа.
Мъжът превъртя очи..
-Гръм да тръшне проклетата разпродажба. Тъй става като си купиш нещо дето е било на магьосник-рече той на целия студен свят като цяло- Огледах ти зъбите, огледах ти копитата, ама не се сетих да се заслушам.
-Ти кой мислеше, че наддава срещу теб...
Коен Варварина стоеше подпрян на дървото. Не беше сигурен дали може да се изправи отново.
-Сигурно имаш доста скътана плячка- рече коня- Можехме да идем към Ръба. К’во ше кажеш? На хубаво и топло. Вземи си някое приятно местенце до някой плаж нейде, какво викаш?
-Плячка няма- отвърна Коен- Изхарчих я. Изпих я. Раздадох я. Изгубих я.
-Трябваше да помислиш за старините си.
-Не съм и подозирал, че ще има старини.
-Някой ден ще умреш. Може да е още днес.
-Знам. Ти защо мислиш, че дойдох?
Конят се обърна и погледна към пропастта. Пътят тук бе осеян с дупки и пукнатини. Млади дървета пробиваха между камъните. Гората напираше от всяка страна. До няколко години, никой дори нямаше и да може да познае, че тук е имало път. Както изглеждаше, то и сега май никой не знаеше.
-Дошъл си тук да умреш?
-Не. Но има нещичко, което винаги съм искал да направя. Още от как бях момче.
-Вярно?
Коен опита да се надигне отново. В този момент сухожилията му изпратиха редица болезнени сигнали, напомняйки за себе си.
-Моя татко- той изквича, след което отново се взе в ръце- Та моя татко ми рече веднъж- той си пое дълбоко дъх.
-“Сине...”- рече конят услужливо.
-К’во?
-"Сине"- повтори коня- Никой баща не нарича детето си ‘син’, освен ако не е включена някаква голяма мъдрост. Добре известен факт!
-Това са си моите спомени.
-Прощавай.
Та той рече . . . Сине . . . да, ОК . . . Сине, ако успееш да надвиеш трол в двубой, можеш да направиш всичко!
Конят примигна насреща му. После се обърна и отново погледна надолу, през обрасли я с дървета път, към мрачната клисура. Там имаше мост.
Ужасяващо чувство премина през него.
Копитата му се разтрепераха нервно по очукания път.
-Към Ръба!- рече той-Хубаво и топло.
-Не.
-Каква е ползата да убиваш трол? Какво получаваш като си убил трол?
-Умрял трол. Това е идеята. Както и да е, не ми трябва да го убивам. Просто да го надвия. Едно в едно. Мъж с . . . трол. И ако не го направя баща ми ще се обърне в могилата си.
-Ама ти каза, че те е изгонил от племето като си бил на единадесет.
Най-доброто, което някога е правил. Научи ме да си стоя на чуждите крака. Ела насам, а?
Конят се приближи. Коен се хвана за седлото, набра се и се изправи.
-Иднес ще се биеш с трол- рече конят. Коен се настани на седлото и извади торбичката си с тютюн. Вятъра раздуваше дрипите му, докато той се опитваше да свие друга малка цигарка между пръстите си.
-Дам- рече той.
-И измина целия път до тук само за това?
-Трябваше- рече Коен- Кога за последен път видя мост с трол под него? Имаше стотици ‘га бях млад. Сега има повече тролове в градовете от колкото в планините. Дебели като мас, повечето. За какво ги водихме всичките тези войни, тогава? А сега . . . към моста.
Беше самотен мост над плитка, бяла и подмолна рекичка в един дълбок дол. Местата където най вероятно би намерил...
Сива фигура се преметна през парапета и се приземи с трясък пред коня. Тя размахваше огромна бухалка.
-Ха сега – изрева тя.
-Оу...- започна коня.
Трола примигна. Дори и студеното и облачно зимно небе намаляваше проводимоста на силиконовия му мозък и чак сега той загря, че на седлото нямаше никой.
Примигна отново, защото можеше да усети острие опряно в задната част на врата си.
-Здрасти-рече глас зад ухото му.
Тролът преглътна. Много внимателно.
-Виж,- рече отчаяно той- то това си е традиция, нали? На мост кат’ тоя хората очакват трол . . . Е, ти,-добави той, докато друга мисъл премина през ума му- А, ка’ не те чух кат’ ме издебна?
-Щото ме бива.-рече стареца.
-Така си е.- добави коня-Той се е промъквал зад повече хора, от колкото изплашени вечери си имал ти.
Тролът рискува да погледне с крайчеца на окото си.
-Триста дяволи- прошепна той- Ти си мислиш, че си Коен Варварина, а?"
-А, ти, какво мислиш?- попита Коен.
-Слушай- рече конят-ако той не си беше увил парцали около колената, щеше да чуеш тракането.
На трола му отне известно време да осмисли ситуацията.
-Леле мале- той си пое дъх- На моя мост! Леле!
Какво?-рече Коен.
Тролът се измъкна ловко от хватката му и започна да размахва напрегнато ръце.
-Всичко е наред! Всичко е наред!- развика се той, когато Коен започна да приближава- Хвана ме! Хвана ме! Няма да се съпротивлявам! Само искам да викна семейството, става ли? Иначе никой няма да ми повярва. Коен Варварина! На моя мост!
Каменния му гръден кош се изду още повече.
-Моя проклет шурей постоянно се хвали с тъпия си огромен дървен мост, жената все за това говори. Хах! Ще ми се да му видя физиономията . . . о, не! Какво ли си мислиш за мене?
-Хубав въпрос- отвърна Коен.
Тролът хвърли голямата си сопа и сграбчи една от ръцете на Коен.
-Името ми е Мика- рече той- Не можеш да си представиш, каква чест е за мен!
Той се наведе над парапета:
-Берил! Идвай тук! Вземи и децата!
Той се обърна към Коен с лице греещо от радост и гордост.
-Берил все разправя, че трябва да се махнем, да си намерим някое по-добро местенце, ама аз и казвам, тоя мост е на нащо семейство от поколения, винаги е имало трол под Мъртвешкия Мост. Традиция си е!
Огромен женски трол, носещ две бебета се замъкна нагоре по брега, следван от няколко малки тролчета. Те се наредиха зад татко си, гледайки Коен като пукалчета.
-Това е Берил- рече трола. Жена му изрева към Коен. –А това – той посочи към умалена версия на самия него, сграбчила тояга еквивалентна на размера му – е синът ми Сипей. Истинско парче от старата скала. Ще наследи моста като си отида, нъл тъй, Сипейчо. Виж, младежо, това е Коен Варварина! К’во ще кажеш, а? На нашия мост! Не сме със стари дебели търговци като чичо ти Пирит- рече тролът, още говорейки на сина си, но стрелкайки жена си с очи- имаме си истински герои като в старите дни.
Жената на трола изгледа Коен от глава до пети.
-Богат е нали?- попита тя.
-Няма значение дали е богат- рече тролът.
-Ти да не би да си дошъл да убиваш тате?- запита Сипей съмнително.
-Естествено, че да- рече Мика ядосано – То това му е работата. И тогава ще ме прославят в песни и истории. Това си е Коен Варварина, нали, не някой досадник от селата с вила. Той е известен герой, така че ще покажеш малко уважение, ясен ли съм! Съжалявам за това сър! –рече той на Коен- Младежта днес. Знаете как е.
Конят започна да се подхилва.
-Е виж сега...- започна Коен.
Тате ми разправяше още от както бях чакълче- рече Мика- "Той броди из света като колос”, казваше той.
Последва мълчание. Коен се чудеше какво ли значи всъщност колос и почувства каменния поглед на Берил върху себе си.
-Той е просто дребен старец- рече тя- Не ми изглежда много героичен. Ако е толкова могъщ, защо не е богат?
-Сега ще ме слушаш....- започна Мика.
Това ли чакахме толкова време?- рече жена му- Седим под протекъл мост през цялото време? Чакайки хора дето няма да дойдат? Чакайки старци с превръзки на коленете? Трябваше да послушам мама! Да не би да искаш да позволя сина ни да чака цял живот да дойде някакъв дребен старец да го убие? Това ли значи да си трол според теб? Еми, няма да я бъде, пък!
-Ще ме слуш-
-Хах! Пирит не се занимава с дребни старци! Край него минават дебели, богати търговци! Той е някой. Трябваше да идеш с него като имаше възможност.
-По-скоро бих ял червеи!
-Червеи? Хах? От кога можем да си позволим червеи?
-Ъм, може ли да поговорим?- рече Коен.
Той се запъти към по-далечния край на моста, размахвайки меча в една ръка. Тролът затрополи след него.
Коен зарови за своята торбичка с тютюн. Той погледна към трола и подаде торбичката.
-Пушиш, ли?- запита той.
-Това може да те убие- отвърна тролът.
-Да. Ама няма да е днес.
-Не се разкарвай да си приказваш с твоите глупави приятелчета.- развика се Берил от нейния край на моста.- Днес е твой ред да ходиш до дъскорезницата! Знаеш, че Кварц каза, че няма да може да задържи работата за теб, ако не я приемеш на сериозно.
Мика се усмихна тъжно на Коен.
-Много ме подкрепя- рече той.
-Няма да слизам пак в реката да те вадя!- изръмжа Берил- Защо не му разкажеш за дивите кози, Господин Голям Трол!
-Дивите кози?- рече Коен.
-Не знам нищо, за никакви диви кози- рече Мика- Тя все разправя за някакви диви кози. Изобщо нищичко не знам, за диви кози.- той изхленчи.
Те наблюдаваха как Берил подкара малките тролчета под моста.
-Работата е там,- рече Коен като останаха сами- че аз не възнамерявах да те убивам.
Лицето на трола помръкна.
-Тъй, ли?
-Просто да те метна през моста и да обера каквото съкровище имаш там.
-Верно, ли?
Коен го потупа по гърба.
-Освен туй,- рече той- обичам да виждам хора с . . . хубави спомени. Това и трябва на земята. Хубави спомени.
Тролът седеше и слушаше.
-Старая се да правя най-доброто от себе си, Сър,- рече той- Моя син иска да ходи да работи в града. Викам му аз, под тоя мост има трол от повече от пестотин години…
-Та, ако просто си дадеш съкровището,- продължи Коен- ще си ходя.
Лицето на трола се разпадна в паника.
-Съкровище? Ама аз нямам.
-Е, стига, бе- възмути се Коен- Добре устроен мост като тоя?
-Е, да, ама тоя път вече никой не го ползва- рече Мика- Ти си първия минал от няколко месеца и това си е факт. Берил разправяше, че е трябвало да ида с брат и като са строили новия път над неговия мост, ама,- той повиши глас- аз и рекох, че под тоя мост винаги е имало мост, и че...
-Ясно.- каза Коен.
-Проблема е, че камъните продължават да падат- рече трола- И няма да повярваш, колко взимат тия каменоделци. Проклети джуджета. Не може да им се има вяра.- той се авед към Коен – Ако трябва да съ честен ми се налага да работя три дни в седмицата в дъскорезницата на шурея, само за да свързвам двата края.
-Мислех, че шуре ти има мост?- попита Коен.
-Единия, да. Ама жената има братя, колкото кучетата бълхи" рече тролът. Той се загледа мрачно в потока.- Единия е търговец на дървесина долу във Вкиснала Вода, единия държи моста, а големия дебелия е търговец в Горчива Щука. Е това нормална работа за трол ли е, кажи ми?
-Е поне единия е в бизнеса с мостовете!
-Бизнеса с мостовете? Седи по цял ден в кутия и таксува хората по сребърник, за да минат? През половината време дори не е там! Просто плаща на някакво джудже да взима парите. И това ми било трол! Не мож’ го различиш от човек, докато не се приближиш!
Коен кимна разбиращо.
-Знаеш, ли,-рече трола- налага ми се да ходя да вечерям с тях веднъж седмично? И с тримата? И да ги слушам как били в крак с времето . . .
Той обърна голямото си тъжно лице към Коен.
-Какъв е проблема да си трол под мост?- рече той- Отгледан съм да съм трол под мост. Искам и младия Сипей да е трол под мост като умра. Какво лошо има в това? Трябва да има тролове под мостовете. Иначе какъв е смисълът? За какво е цялата работа?
Те се облегнаха унило на парапета, загледани в бялата вода.
-Знаеш, ли- рече Коен бавно- Помня времето когато човек можеше да язди от тук, та чак до Острите Планини без да види друга жива твар.-той посочи меча си- Е поне не за дълго де.
Той метна угарката от цигарата си във водата.
-Сега всичко е във ферми. Малки ферми с малки хора. И огради на всякъде. Накъдето и да погледнеш, ферми, огради и малки хора.
-Тя разбира се е права- каза тролът, продължавайки някакъв вътрешен диалог- Няма бъдеще в изскачането от под мостове.
-Искам да кажа- рече Коен- Не е като да имам нещо против фермите. Или фермерите. Требе да си ги има. Просто едно време бяха надалеч, по ръбовете. Вече това е ръба.
-Притискан обратно през цялото време- каза тролът- Променяки се през цялото време. Като шурея Кварц. Дъскорезница! Трол държащ дъскорезница! Трябва само да видиш какви поразии върши в Шареносенчеста Гора!
Коен погледна учуден.
-Коя, бе? Оная с големите паяци ли, бе?
-Паяци? Вече няма паяци там. Само пънове.
-Пънове? Пънове? Ама аз харесвах тази гора. Беше,... абе мрачничка. Вече няма свестен мрак. В гора като тая наистина разбираш, какво значи ужас.
-Искаш мрачноватост? Той презалесява със смърчове.- отвърна Мика.
-Смърчове!
-Идеята не е негова. Той не би различил едно дърво от друго. Това е по частта на Глиньо. Той го накара.
На Коен взе да му прилошава.
-Кой пък е Глиньо?
-Нали ти рекох, че имам трима шуреи. Е, той е търговеца. Та той рече, че ако се презалеси земята ще се продаде по-лесно.
Последва дълга пауза докато Коен се опитваше да преглътне новината. Тогава рече:
-Ама не може да продава Шареносенчестата Гора. Тя не е ничия.
-Дам. Той вика, че баш за това може да я продаде.
Коен заби юмрук в парапета. Парченце камък се отчупи и падна във водата.
-Прощавай.- рече той.
-Спокойно. Той се рони постоянно.
Коен се обърна.
-Какво се случва? Помня всичките големи стари войни. Ти? Трябва да си се бил, нали?
-Ми да, носех една голяма сопа.
-Трябваше да е за светлото бъдеще и реда, и така на татък. Така разправяха хората.
-Еми, аз се бих, ‘щото голям трол с камшик ми викаше така- отвърна Мика внимателно- Ама схващам какво искаш да кажеш де.
-Смисъл, не беше за ферми и смърчове, нали?
Мика овеси глава.
-И ето ме мен, тука, с това извинение за мост. Наистина ми е неудобно.- рече той- за дето се разкарва, чак до тук и т.н.
-И имаше разни крале и прочие-продължи Коен замислено, гледайки във водата.- И мисля, че имаше някакви магьосници. Ама крал съм сигурен, че имаше. Не, че съм го срещал де. Сещаш се?- той се усмихна на трола- Не помня как се казваше. Не мисля, даже че някога са ми казвали как му е името.
След около половин час конят на Коен се показа от мрачните гори и продължи в тръс из голите бърда. Той се помъкна известно време и накрая попита:
-Е добре... колко му даде?
-Дванадесе златни монети.
-Защо му даде дванадесет?
-Само толкуз имах.
-Сигурно си луд.
-Като отпочвах едно време в бизнес на варварските герои- рече Коен- всеки мост си имаше трол отдолу. И не можеше да минеш през гора, както току що направихме, без половин дузина гоблини да се опитат да ти прережат гърлото.- той въздъхна- Чудя се какво ли им се е случило?
-Ти им се случи!- отвърна конят.
-Е, да. Ама аз все си мислех, че ще има още. "How old are you?" said the horse.
-Не знам.
-Еми достатъчно стар съм да съм се научил, а?
-Да. Така си е.-
Коен запали още една цигара, след което едва не си изкашля дробовете.
-Омекнал ти е мозъка, а?
-Да.
-Да си дадеш последния долар на трол.
-Да.- Коен изпусна струйка дим срещу залеза.
-Е, защо?
Коен се загледа в небето. Червеното зарево беше студено като дълбините на ада. Мразовит вятър задуха из степта, развявайки остатъците от неговата коса.
-В името на това, как трябва да си бъдат нещата.
-Хах!
-Заради едно време.
-Хах!
Коен погледна надолу.
И се ухили.
-И за три адреса. Някой ден ще си умра,- рече той- но не мисля, че ще е днес.
Бе твърде студено за да вали сняг. Във време като това вълците слизаха в селата, а дърветата в сърцето на гората замръзваха и експлоадираха. Само дето имаше все по-малко вълци тези дни и все по-малко дървета.
Във време като това умните хора си седяха в къщи, пред огъня, разказвайки истории за герои.
Превод: Х. Д. Х.
