¨Човекът днес продължава да е роб" -Клаудио Наранхо
Интервю с Клаудио Наранхо, лекар, психиатър, от Института Esalen в Калифорния. Посветил живота си на изследвания в университетите Hardvard y BerkeleyКогато слушате този 75-годишен чилийски психиатър имате усещането, че сте пред Жан-Жак Русо на нашето време.
Вие казвате, че за да се промени света трябва образованието да бъде променено. Какъв е проблема на образованието и какво е вашето предложение?
Проблемите в образованието не са това, което преподавателите смятат. Те мислят, че учениците не проявяват интерес към това, което им преподават.
В хората, на които искате да наложите насила незначително образование възниква една естествена самозащита, нарушения на вниманието и липса на мотивация. Мисля, че днешното образованието не в услуга на човешката еволюция, а по-скоро на производството и социализацията. Това образование служи за озаптяване на младите хора от поколение на поколение да продължават да бъдат агнета, подходящи за манипулации от медиите. Това е голяма обществена вреда. Вие искате да използвате образованието, като начин, с който да набиете в главите на хората начин за виждане на нещата, който е удобен на системата и бюрокрацията. Нашата най-голяма необходимост сега е образование, което развива, да накарат хората наистина да бъдат това, което са.
Кризата в образованието не е една от многото кризи, които имаме сега, тя е в основата на проблема. Светът е в дълбока криза, защото ние нямаме образование, което да развива съзнанието. Образование днес ограбва съзнанието и съвестта на младите хора, времето и живота им.
Икономическият модел на развитие днес замъглява развитието на индивида.
Какво трябва да бъде образованието, за да ни направи пълноценни същества?
Образование днес учи хората как да взимат изпити, а не да мислят самостоятелно. На един изпит не се измерва разбирането, а способността за преповтаряне. Това е нелепо, вие губите голямо количество енергия! Образованието, което имаме днес е за информация, то трябва да бъде заменено от образование, което да обърне внимание на емоционалният аспект и развитието и задълбочаването на ума. Струва ми се, че сме уловени между глупавият избор между светското образование и авторитарното традиционното религиозно образование. Добре е да се отделят църквата и държавата, както например в Испания, но ние трябва да знаем, че религията и духовността не са едно и също нещо. На нас ни е необходимо образование, което да развива едновременно духовността и ума на хората.
Когато говорите за духовност и задълбочен ум, какво точно имате предвид?
Става въпрос за самото съзнание. Онази част на ума, от която зависи смисъла на живота. В момента хората получават образоване без този смисъл. Нито пък е учение със стойности, защото стойностите в сегашното възпитание са твърде риторични и интелектуални. Стойностите трябва да бъдат отглеждани чрез процеса на трансформация на лицето, а тази трансформация е далеч от образованието днес.
Образованието трябва да включва и терапевтичен аспект. Личностното развитие не може да бъде отделено от емоционалният растеж. Младите хора са много силно емоционално ощетени от факта, че пазара на труда поглъща изцяло времето на родителите им, те стават недостъпни за децата си. Липсата на любов и внимание към децата се проявява като дисбаланс при деца. Вие не можете да учите интелектуално лице, което е емоционално повредено.
Терапията има много общо с връщане на младите хора, свободата, спонтанността и способността да разпознаят своите собствени желания. Цивилизования свят е един опитомен свят, а възпитанието и образованието са инструментите за тази дресировка. Нашата цивилизация е болна, хората на изкуството, философите и мислителите отдавна са го забелязали.
Образованието изглежда, че се интересува само от развитието на рационалната част от хората. Какви други страни в човека биха могли да се развиват?
Сложих акцент върху това, че сме същества с три мозъка: Имаме глава (интелектуален мозък), сърцето (емоционален мозък) и червата (инстинктивен мозък). Нашата цивилизацията е основана върху властта от рационалният мозък. От момента в който, мъжете са започнали да доминират в политическата сфера, преди около 6000 години, е поставено началото на това което ние наричаме съвременна цивилизация. Господството на мъжкото начало и разума доведоха до господстващото положение на технологиите над обичта и инстинктивната мъдрост за това,поради, което се чувстваме толкова бедни. Пълнота може да изживее само човек, на когото тези три мозъка работят едновременно в хармония. От моя гледна точка ние имаме нужда от образование за същества с три мозъка-образование, което може да се нарече цялостно или изчерпателено. Ако искаме да възпитаваме една цялостна личност, трябва да имаме предвид, че човешкото същество не е само ум.
За системата е изгодно човек да не е във връзка със себе и да не мисли за себе си. Колкото и да издига знамето на демокрацията, системата се страхува от хората, които имат съзнание и право на глас.
Политическата класа не е готова да заложи на образованието.
Образованието ни потапя в море от концепции, които ни отделят от реалността и ни затваря в капана на собствения ни ум. Как можем да излезем от този затвор?
Това е големият въпрос, който трябва да си зададем. За да се разбере правилно идеята, че понятията са затвор се изисква определен опит, че живота е нещо повече от това. За човек, който вече има интерес да напусне затвора на интелектуалното е много важна дисциплината да спре ума, дисциплината на мълчанието, както се практикува във всички духовни традиции: християнство, будизъм, йога, шаманизъм ... Спирането вътрешните диалози във всички традиции на човешкото развитие е било разглеждано като много важно. Хората трябва да се хранят с нещо друго, освен с концепции. Образованието иска да заключи човека на място, където той се подлага на принудително запаметяване на данни, като че ли не съществува нищо друго в живота. Има много важни неща на които днешното възпитание не обръща внимание например, красотата, способността на почит, благоговение, преданост. Не става дума за религия или система от вярвания.Това са важни части от вътрешния живот, които се губят по същия начин, както изчезват красивите места на земната повърхност, когато се застроява и урбанизира.
Просто исках да попитам за вашето мнение относно екологичната криза.
Тази очевидна криза е най-осезаема заплаха от всички нас. Можете лесно да се предвиди, че със затоплянето на Земята, отравяне на океаните и другите бедствия, които се случват, ние няма да можем да оцелеем толкова много хора, колкото сме сега.
Сега живеем благодарение на петрола и консумираме повече ресурси, отколкото се създават на земята. Това е обратно броене. Когато се изчерпи горивото ще дойде катастрофа за света на технологиите.
Хората, които нашето общество смята за най-примитивни, като коренното население на Америка се отнасят към природата по един естествен начин, който в основата си не е консуматорски. В екологията, икономиката и други сфери от живота ни, нашата цивилизация изключва съвестта и работи само с рационални аргументи, точно това ни води към катастрофа. Екологичната криза може да бъде спряна само с промяна на сърцето, истинската трансформация може да даде само един нов процес на обучение. За това аз не вярвам в различните терапии терапията или религии. Само едно цялостно възпитание и образование на младежите биха могли да предотвратят деградацията на ума на хората и катастрофа на планетата.
Бихте ли казали, че сте намерили баланс в живота си в този момент?
Бих казал, че все повече и повече, но не съм свършил все още пътуването. Аз съм много удовлетворен човек, удовлетворението ми идва от помощта, която давам на света в който живея. Живея щастливо, ако може въобще човек да бъде щастлив в такава трагична ситуация, в която сме всички ние.
От опита си, кариерата и зрелостта си, как виждаш въпроса свързан със смъртта?
Във всички духовни традиции се препоръчва да се живее със съзнанието за смъртта. Да не забравяме, че сме смъртни и мисля, че който се отнася сериозно към смъртта няма да е живял напразно. Просто няма да се страхува от малките неща, когато е на лице нещо много по-голямо, за което да се притеснява повече. Мисля, че смъртта може да я преодолее само онзи, който в известен смисъл умре още преди да е умрял. В човека умира само смъртната част, тази която е без значение. Тези, които имат достатъчно време и отдаденост, които отиват достатъчно далеч в това вътрешно пътуване рано или късно намират истинската си същност. И този вътрешен аз или това, което е същността на човека е нещо, за което времето не съществува, то дава на човека спокойствие и чувство за неуязвимост. Ние сме толкова погълнати от ежедневието си, от мислите си на радост, тъга, и т.н. ... Ние не сме нас самите, ние не сме наясно кои сме. За това трябва да обърнем внимание на преживяванията си в момента. Това е ограничението на хората, ние живеем от миналото към бъдещето, хоризонталният аспект на живота ни. Но нямаме никакво отношение към вертикалното измерение на нашия живот, към по-високият и задълбочен аспект, това е душата ни, нашата истинска същност, а ключът за достъп към нея е тук и сега. Понякога отиваме да намерим себе си, но се заблуждаваме и объркваме в търсенето на други по-маловажни неща, като славата.
Въпрос. Защо хората стават толкова безчовечни, как е възможно да губят човешките си качества?
Отговор. Всяко човешко същество има две противоположни сили в себе си. Едната от тях е фалшивото себе си, по-известен като его или личност, свързано с невежество, неинформираност, егоцентризъм, недоволство и страх. Другото е истински себе си, нашата истинска същност и е свързана с мъдростта, съзнанието, комфорт и безусловна любов. Всяко лице, което не е във връзка със своята същност е в процес на лишение от човешки качества. Малко по-малко забравя и маргинализира истинските си стойности, което се отразява начина на мислене, на живот и отношения с другите.
Въпрос: Как човек да разбере, че живее идентифицирйки се с егото си?
Отговор: Лесно е: Първо, защото дори да прави всичко, което иска и да разполага с всичко, такъв човек има чувство за празнота отвътре, като че ли му липсва нещо, което е от съществено значение за да живее в мир. И накрая от толкова акумулирана болка, нарушава връзката си с човешката си природа. От егото, хората действат, мотивирани от страха и нуждата от физическо и емоционално оцеляване. Неговата цел е да накара реалността да се адаптира към неговите желания, нужди и егоистични очаквания, което ги кара да живеят един живот белязан от глупости, дискомфорт и постоянна нужда да избягат от себе си.
Въпрос: Защо безчовечността преобладава в бизнеса и обществото?
Отговор: Защото от много десетилетия налагаме на хората погрешни вярвания за това кои са те и какви да са отношенията им със света. Поради незнание надделява егото, от която се е изградило обществото ни конкурентно, агресивно, алчно, повърхностно, незадоволено, празни и амбициозно. Същото това общество от своя страна продължава да ограничава новите поколения да се запази.
Въпрос: Какво искаш да кажеш?
Отговор: Светът се превърна в бизнес в ръцете на големите корпорации. Благодарение на паричната система, всички институции оперират под същият принцип: тяхното собственото оцеляване. Правителства и финансовите институции, бизнеса и религиозните институции, които имат голямо влияние в обществото, са насочени към оптимизиране на ресурсите си да имат най-голяма възможна печалба. Хуманното отношение към човечеството и околната среда, не интересува никого, защото не е печелившо.
Въпрос: Оттук ли идва трудността да имаме истински лидери хуманисти?
Отговор: Точно така. Машинарията на паричната система се интересува само от това нещата продължават, такива каквито са, в това число и 40 въоръжени конфликта, които съществуват днес и които генерират пари, служат на световната оръжейна индустрия. Ето защо, лидери като братята Кенеди, Ганди, Лутър Кинг и много други са били убити. Тези, които имат власт се интересуват само от това да продължават да я имат. По тази причина те имат необходимост да продължат да заробват хората чрез дългове и лихви на банките, които пречат на човечеството да излезе от този порочен кръг.
Въпрос: А какво е вашето предложение?
Отговор: Радикална промяна в процеса на човешкото обучение и възпитание. Сега е преобладаващо егоистичното кондициониране, което прави така, че човека да продължава да бъде роб. Вместо това, едно ново образование, основано на истинската ни същност ще стимулира развитието на нашето съзнание, което ще ни освободи от погрешни вярвания, натрупани от егото, които толкова ограничават нашето съществуване. Икономическата криза само подчертава кризата в съзнанието и съвестта ни. Това е показател, че нещо не е наред.
Въпрос: Вие често говорите за “търсене на истината”
Отговор: Всички велики мъдреци на човечеството, като Буда, Лао Дзъ, Исус Христос или Сократ, казват едно и също: смисълът на живота е да се научим да се издигаме над нашия егоизъм и егоцентризъм, така че да виждаме другите и околната среда около нас като част от себе си. Не съществува фрагментацията, а само единството, ние всички сме едно. Търсенето на истината означава оспорване на културните и социалните ограничения и норми, за да се свържем с истинската си същност. Не е признак на интелигентност да си адаптиран към обществото, каквото е днешното, дълбоко болно. Лидерът, който сега ни е нужен, за да подобри реалността трябва да бъде преди всичко човек със съзнание, свободен и мъдър.
източници:
http://www.fundacionclaudionaranjo.com/ http://cambiaelmundodespiertate.wordpress.com/2011/09/02/el-hombre-de-hoy-sigue-siendo-un-esclavo-claudio-naranjo/http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2011/10/blog-post_10.html
Автор
Тема: Днешното образование лишава младите хора от съзнание, краде времето и живота им (Прочетена 3370 пъти)