Има и един друг феномен , в който аз навремето не вярвах .Докато не се убедих сам
(Както обикновено
) Може и вие да се сетите за подобни "съвпадения" .
Аз много не чета такава литература , където се твърди, че
ако те е страх от конкретно нещо - точно това ще те споходи !!
Оказва се ,че е вярно. (мамка му)
Не трябва да има страх! Вреди на много нива.
Ще ви разкажа два случая абсолютно достоверни.
1. Миналото лято нали пак ходих до Украйна? Понеже очаквах да се срещна с важни за мен и интересни хора , си взех диктофона да записвам разговорите си с тях. Носех и лаптоп където да качвам записите , за да не би да се изгубят или изтрият по погрешка или пък да загубя диктофона. Постоянно си казвах,
че много трябва да внимавам за да запазя тези записи. Записвах , качвах на лаптопа ,по няколко пъти проверявах дали са там все още .. Върнах се щастлив у дома. Сядам да си ги прослушам - УЖАС ! Половината от тях по някаква причина са изчезнали! Яд, ..Яд. Нямам обяснение досега ! Докато всички други маловажни записи (лекцийки, разговори с баба ми /тя е специална/ и т.н.) -стоят си непокътнати ,нищо не липсва !
2. Вторият пример е много тъжен !
В началното училище ("Климент") имахме един съученик , от съседен клас - Веско. Веско беше пълничко пухкаво усмихнато момче - едно на мама и на тати. Родителите му бяха видимо доста по-възрастни ( не мога да кажа дали е това ,което допускате и вие..) и трепереха над него, както и в приказките не е разказвано ! Всеки ден идваха да го доведат и после да го вземат. (Нищо ненормално , но те го посрещаха и изпращаха
до шести клас! )
(Да напомня - в ония години движението във Варна беше толкова оживено , колкото сега е в гр. Попово например. На 5 мин я мине по една кола , я не мине.Училището е в центъра, до Морската градина и повечето от децата имаха да пресекат само една улица по която минават коли) До късна пролет и от ранна есен Веско беше със шапка , шалче и ръкавици. Родителите му го довеждаха , махаха му шапката и шалчето ,вземаха ги със себе си , а след училище ги носеха за да му ги сложат пак. Естествено, Веско , като "мамино синче" , силно ни впечатляваше и ние децата му се смеехме ( детска ни работа) Той беше освободен от физическо и никога не е вземал участие в някоя игра . (Вероятно е било уредено , за да не се нарани случайно някъде )
Веско обаче имаше осезаеми добродетели. Той беше отличникът на всичките класове, но не от ония сухари зубрачи-бележкари, а точно обратното.Веско беше с голямо сърце и пълен с благородство. Винаги широко усмихнат беше готов да обясни (независимо по кой предмет!) на всеки желаещ това ,което не му е ясно - и по математика и по физика , че и по химия.
В междучасията винаги беше опашка при него. Ако на някой нещо не е ясно - бързо при Веско. Освен това беше невероятно скромен. Казваше с усмивка : " Абе аз не съм най-подходящия човек, когото можете да питате , ама нека да опитаме.. "
Сигурен съм, че това момче беше по-умно от повечето преподаватели взети заедно. А и никога никой не го беше виждал сърдит или нацупен. Дете -ангелче. Ясно е ,че всички го обичахме много , а пък как са го обичали родителите му , просто не знам...
За мой късмет, с Веско се оказахме съученици и в гимназията. (Той в английската , аз в немската, но на един етаж бяхме) и аз пак "усвоявах" възможността да се допитвам до него,( макар да бях добър по матеметиките), по някои засукани задачи . Той пак същият - любезен, усмихнат.
След това се позагубихме , докато не щеш ли през 96та ,вече като данъчен ( лошо е , но се случва
) се оказа ,че трябва да проверявам точно фирмичката на баща му .Съвсем дребна търговийка някаква. Влизам - те и двамата там. Стоят, чупят пръсти .(Баща му -същият мил добряк ) Викам, какво има бе ,Веско? " Ами,..тука едни неща може би не са осчетоводени правилно...Ако трябва да почерпим нещо.. "
Казвам му : "Я да бягате , от джоба си ще извадя за бюджета , ама от вас косъм няма да падне , каквото и да ви е нарушението "
Това беше последният път когато го видях. Повече и да исках -нямаше да мога. Блъсна го кола и го уби на място.Нямаше и 30 г. навършени.
