Отговорът ми е б) Бях по-малко килограми и се харесвах повече. Под 54-5 вече трудно ги поддържах - по принцип имам едри кости и на 52 вече бях много слаба.
Ще добавя и още нещо обаче - имам по-сериозен проблем от това, че не се харесвам как изглеждам. Преди доста често, сега по-рядко имам пристъпи подобни на булимични - ям и сякаш не мога да си наложа да спра докато вече не ми е лошо или имам чувството, че ще се пръсна. По принцип не повръщам след това - обикновено на следващия ден гледам да не ям почти нищо и тренирам възможно най-много, за да компенсирам. И всичко става една въртележка, кара ме да се чувствам ужасно и т. н. Затова и толкова пъти съм сваляла и качвала килограми.
Йогата ми действа много добре на психиката, особено часовете при един индиец сега - направо съм друг човек след всяка практика.
Не се изморявам бързо - издържлива съм, рядко се разболявам (да чукна на дърво). В тази посока нямам проблеми.
Както и да е - отнесох се
Проблемът ми е познат - не този с теглото и огледалото, а този с преяждането - при мен слава Богу, метаболизмът ми не позволява всичко, което изям, да ми се лепне, но ефектът от натъпкването до пръсване пак си е гаден, преди около година и нещо ми бяха най-големите натъпквания, откакто започнах да се занимавам със суровоядство, нещата станаха доста по-контролируеми.
Проблемът (поне при мен) е преди всичко психически - на първо място дебилното възпитание - като малък почти всеки е принуждаван да изяде толкова, колкото решат родителите, и то не просто принуждаван, а и всячески изнудван да го направи. Разправят ми, че като малък съм имал навика да крия кюфтетата под покривката, зад други чинии и т.н
Затова трябва да се подходи правилно - ето нещата, които съм установил, че действат при мен, и когато ги спазвам, преяждането е невъзможно.
- Пълно осъзнаване на факта, че повечето храна
НЕ значи повече сила, нито повече полезност. Само една част от храната наистина се усвоява, останалата просто
НЕНУЖНО обременява храносмилателната и отделителната система
Ето и една подходяща мисъл по случая -
Ако се чувстваш леко гладен, значи си се нахранил.
Ако чувстваш, че си се нахранил, значи си преял.
Ако чувстваш, че си преял, значи си се отровил.
- Това с осъзнаването трябва постоянно да ти е "пред погледа", така да се каже.
Но е добре човек да си направи и "застраховка", - да си осигури условията, правещи преяждането невъзможно - защото докато ядеш съзнателно всяка хапка, нямаш проблеми, (единственият проблем на хората е, че са съзнателни през адски малка част от живота си.)
Ето и застрахователните мерки - препоръчвам ти да се храниш абсолютно сама, на тихо и спокойно място,
определи си предварително "дозата" храна, която ще изядеш, увери се, че не е прекалено много, или прекалено малко - ако си свикнала да изяждаш по килограм храна, би трябвало да ти стигне малко повече от половината,(около 600 гр) за да се наядеш прилично. С времето ще намалиш още повече дозата.
Не сядай да ядеш никога, ако не си напълно спокойна - всякакви излишни емоции, особено отрицателните, те стимулират да унищожиш рекордни количества храна. Яденето пред компютър и телевизор дава същия ефект.
И накрая - смени начинът, по който бягаш - бързото бягане не стимулира отслабването. Трябва да започнеш да се занимаваш с бавно бягане - то повишава издръжливостта на целия организъм. Ситуацията е сходна с културизма - когато искат да отслабнат и да направят релеф, културягите правят упражнения с малки тежести и с много повторения. 6 км. не е много като дистанция, но е добро като за начало. Като започнеш да бягаш с бавно темпо - малко по-бърза скорост от ходенето, ще качиш дистанцията - примерно 10 км за един час е добре като за начална цел. Правилото в този случай е да бягаш толкова бързо, че да можеш да дишаш комфортно през носа и да не ти се налага да дишаш през устата. Освен това бавното бягане не стресира сърцето, а повишава издръжливостта му по максимално щадящ начин.