Разбра ме какво искам да кажа. Важно е защо някакви хора смятат, че анархизмът е по-добрият вариант, с какво той превъзхожда капитализма. Сподели и ти твоето мнение. Щото 7 милиарда субекта да съжителстват мирно и тихо в условия на занижения контрол, който се предлага и при положение, че всеки е в собствения си филм, е нЕма да стане.
Добре ,ще ти кажа какво мисля.Хората създали филма, са афектирани, гневни са на системата, такава каквато е.Това е съвсем ясно.Да, не само в този, но има още поне 15 филма с подобен акцент.И не само филми, има сума ти сайтове, отделни автори и и каквото ти дойде на ум, с подобен акцент.Защо?
Защото сега е модерно това.Като покаже някой, че е социално осъзнат, може да мине и за умен в очите на останалия свят.А ако мине за умен, тогава нещата в собствения му живот , като че ли имат по- голям шанс да вървят добре.Макар, че тази илюзия не е реалност, все пак човешкия ум е така устроен да взима често нереалното за реално.И какво става-човека или хората , които минават за умни си създават едно автохипнотично състояние.То не е истина, но ги крепи вътрешно.А именно тази вътрешна подкрепа е онова , към което хората се стремят-къде сляпо , къде осъзнато.И ако не могат да я имат, тогава трябва да си я измислят.Защото по този начин се създава чувството за сигурност.А то е фундамента на ума на човека.Без това усещане за някаква вътрешна сигурност в съзнанието му настъпва хаос и смъртта му не е далеч.
И сега като разгледам основата на нещата и се върна обратно , какво е очевидното?Необходимост от сигурност!
Да изглежда човек умен ,било в очите на другите или в своите собствени е само един начин за да се постигне сигурност, макар и неистинска.Може би само опаковка...Но тази опаковка ,дори и за миг, ще достави усещането за сигурност.Друг е въпроса ,че някои хора са направили този миг да е продължи цял живот.
Създателите на филма ,както и противниците им са хора спорещи около една тема ,идея.И не става въпрос, кой е прав и кой не, макар така да изглежда на пръв поглед.Това е все едно.
Става дума, че за да се направи такъв филм или да се оспорва съдържанието му -това са само методи за автохипноза на самите участници в спора.Ако филма беше направен, както е сега -но без да го гледа никой човек, как щяха създателите на филма да бъдат доволни?Никак.Защото нямаше да има ничия оценка за или против филма им.А те знаят, че за да се даде компетента оценка, човека-критик трябва да е на същото ниво на информираност, каквото са и те самите.Те не биха се радвали от тъпи критици, защото самите са умни хора.Но както създателите, така и критиците, не знаят какво да се направи, за да се оправи проблема.
Няма как да знаят ,защото проблема всъщност е вътрешен и за двата лагера.А външната форма-филм, книга или статия, само изразява тяхната безпомощност да го решат.Как разбирам ,че са безпомощни? Много просто-те страдат, гневят се, че това е така или иначе.Всички- и създателите и идейните им противници.И въпроса какво да се направи никой не може да даде.Така вътрешната нервност и недоволство продължава,без значение на формата , с която се изразява.
Реално какво може да направят.Да оставят настрана разсейването от посоката на проблема.Да се концентрират в себе си посредсвом методи , който няма да разсейват вниманието им към външни обекти.И ако кажем, че и до сега са във даден филм, това също би било вярно.Но номера е да влезат във филм ,където няма да страдат душевно, поради умствена нервност или даден вид недоволство от нещо.
Значи- не да не са във филм, защото това едва ли им е възможно, а да участват в такъв филм , в който няма да има кого да натоварват с отговорност за собсвените си състояния.
Когато се радват-ще знаят че заслугата за това е само тяхна.Когато са тъжни,криви ,недоволни или каквото и да е друго нещастно състояние-отново ще знаят ,че те сами са причината за него.
На практика как става излизането залата с филма , които не харесват и влизането в друга ,където знаят че филма е хубав?...
Все пак не могат да кибичат само във фоайето на пуканки,нали
-отишли са на кино все пак...освен, ако не искат да са валат по собсвено усмотрение-платен билет , но само на сокче и цветни пуканки насреща...
Все пак някой или нещо трябва да им подскаже, че еди си кой филм в еди си коя зала е хубав.Този някой или нещо е много трудна работа да се намери, защото във фоайето на киното е пълно с рекламни агенти , предлагащи стоката си.Значи, ако човека , няма усет сам за себе си , кое е хубавото , но това да му е вродено да, просто е е почти сигурен лапни-шаран за някого....
toothТова дето ти казах е метафора, но ти го разбираш, надявам се....
Никой не може да каже на никого кой филм е за него.
Най-много може да му предложи името и номера на залата.
Това значи да му покаже метод, начин , как да достигне до залата.
Распективно -значи,че може само да му покаже метод , за който самия той смята, че ще го отведе до наблюдение на вътрешната си същност.И не означава ,че човека е в състояние да го приложи.Може да може,а може и да не може-не се знае.
Само това е валидно-показване на метода, нищо друго.
