Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[mariiina]

 
Аз дълго време ,се чудех как да обясвявам смисъла на САМОЖЕРТВАТА,а то колко било лесно!!!Ето, това е направил Христос, жертвайки се за човешкия вид.Идва, живее, показва ПОТЕНЦИАЛА, който природта е заложила у всеки един от нас и...

[mesechka]

Много хубава притча   

[titan]

Стига с тоя Христос бе лельо ) Не разбра ли вече ,че това си е чиста измислица )

[бате Бино]

Титанич, нека да ти напомня - " В самолет, попаднал в буря атеисти няма  ! " 

ПРосто не е дошло времето, а и случаят,  за да се убедиш в това
Както като малък си вярвал че има дядо Мраз ,а сега знаеш че няма, така ще бъде и с Христос , само че обратното  

[titan]

  хаха , бате Бино , аз вече се убедих , но не съм казал ,че не вярвам в БОГ Иисус и БОГ са две различни неща

[mariiina]

Стига с тоя Христос бе лельо ) Не разбра ли вече ,че това си е чиста измислица )

 :kisss:Първо, не съм леля, а баба, баба!!!Запомни го и не ме обиждай!!!И не- не съм разбрала!Точно обратното- разбрах, че е ИСТИНА!!!
  И сега, имам една молба, хайде дай намери ми корена на думата  Chris.

[titan]

Христос не е име ) нали ти го обясних . Ако наистина е имало такъв човек, той се е казвал Иисус от Иудея и е претендирал за трона, лошото за теб в случая е, че е бил от сектата на зилотите, които са се славели с грабежи , рекет и т.н.  След като съвременниците му - историци не са го знаели, познавали  така, като го описват в по-късните евангелия, а са написали, че е някакъв, който е бил търсен от римляните за бандитизъм направи си сама изводите. Не трябва да се чете само това, което християнската доктрина предлага, трябва да се чете и апокрифното, трябва да се разсъждава и анализира. Останалото е стъкмистика в нечия полза и аз определено не участвам в това. И честно казано досега не съм видял добрата страна на доктрината, дотук само негативи, които ме накараха да се замисля и да потърся отговори на изникващите въпроси.

[mariiina]

Христос не е име ) нали ти го обясних . Ако наистина е имало такъв човек, той се е казвал Иисус от Иудея и е претендирал за трона, лошото за теб в случая е, че е бил от сектата на зилотите, които са се славели с грабежи , рекет и т.н.  След като съвременниците му - историци не са го знаели, познавали  така, като го описват в по-късните евангелия, а са написали, че е някакъв, който е бил търсен от римляните за бандитизъм направи си сама изводите. Не трябва да се чете само това, което християнската доктрина предлага, трябва да се чете и апокрифното, трябва да се разсъждава и анализира. Останалото е стъкмистика в нечия полза и аз определено не участвам в това. И честно казано досега не съм видял добрата страна на доктрината, дотук само негативи, които ме накараха да се замисля и да потърся отговори на изникващите въпроси.

[mariiina]

 ...лошото за теб в случая е, че е бил от сектата на зилотите, които са се славели с грабежи , рекет и т.н.  След като съвременниците му - историци не са го знаели, познавали  така, като го описват в по-късните евангелия, а са написали, че е някакъв, който е бил търсен от римляните за бандитизъм направи си сама изводите...
     

 . Единствено когато силата на страстите е на¬пълно мъртва и когато те 'бъдат победени, унищожени и отречени от непоколебимата   воля,    когато  не   само всички  копнежи и страсти на  плътта бъдат  мъртви, а също и когато съзнанието на личния Аз бъде премах¬нато и астралът впоследствие бъде сведен до нула, ще бъде  постигнато  обединението с    „Висшата   същност". След това, когато астралът започне да отразява един¬ствено човека, превъзмогнал чувствата си, божествената СЪЩНОСТ (ейде) може да трепти в осъзнатата хар¬мония с двата полюса на личността — пречистения ма¬териален човек и вечно чистата Духовна душа — едва тогава тя може да стои в присъствието на БОЖИЯТА СЪЩНОСТ (или Christos при мистиците-гностици), за¬винаги слята, съединена и единна с Нея .
Окултни изследвания
Елена Блаватска

[natalia]

titane,такав човек е имало и е бил просветлен,но християнската религия тотално изопачава всичко (тя и всички др.религии са  създадени за да се разрушат индивидуалността и осьзнатостта на хората.Всички теолози,свещеници,политици разчитат на това,че ще останем едно стадо овце,което лесно се управлява и каквото му е казано изпълнява)  Човечеца далеч по други неща е имал впредвид      и все пак ми стана интересно къде пише,че въобще е нямало такъв човек  ще ми е забавно да прочета нещо по въпроса )

[titan]

За Иисус , Наталия , е писано много , но няма сериозни доказателства за неговото реално съществуване и способности. Всеки четящ и разсъждаващ човек се досеща как в миналото са приписвали небивали умения и способности на различни хора. Дори може да се бърка с друг Иисус , споменат от Йосиф Флавии, като бандита, за когото споменах по-горе, а може да е един и същи човек. НО ЧОВЕК . Ако се разровим в наличната литература  реално в един период от 40 и повече години е бил забравен от всички  до евангелието на Марко, което се появява след 70 година , което е видно от споменаването за събарянето на еврейския храм. Как така един велик човек, с феноменални способности  бива забравен за такъв период от време и споменът за него възкръсва в евангелията. Как така Павел , създателят на ранното християнство не е знаел , за чудесата, които Иисус е вършел и за които с еговори днес )))  Остава открит  въпросът за Ватикана - със сигурност те пазят истината дълбоко в архивите си , но тя със сигурност няма да види бял свят  . Но все пак да не забравяме, че християнството е копирало много от своите елементи от преходни езически религии и дори е взаимствало 10 те божи заповеди от известна египетска книга Важна е гледната точка и реалната информация, за да може човек да навърже пъзела )
Само помисли за прехода в България , за 20 години толкова лъжи се сътвориха , а за 2000 да не говорим. И то за могъща машина за доброволно ограбване и контролиране на хората, а не з аполитическите мишоци в БГ.
Все пак ти си доста млада, неинформирана за повечето неща и е нормална твоята позиция. Снощи една облъчена от системата се опита да спори с мен , излагайки наученото във фармацевтичната област , което и баща ми е учил преди 45 години без разлика. Просто и зададох няколко въпроса , на които тя  не можа да отговори ( тривиалният спор за екзестенциалните аминокиселини ) и на този въпрос не може да отговори никой , който защитава комерсиалната система.

[Ели]

 Когато чета книга, освен че се настройвам на нейната вълна и пречупвам света около мен през нея, щом я затворя и я погледна, определени неща изплуват в съзнанието ми.

 “ Мислеше си колко пъти бе оставяла да кълнят жито, боб, люцерна и други семена и зърна, без изобщо да има представа как се чувстват те, когато израстват и неусетно променят формата си. Сега се възхищаваше на начина, по който разтваряха люспите си и позволяваха на водата да проникне свободно в тях, докато се разпукат и дадат път на живота. С каква гордост оставяха от сърцевината им да покара първото коренче, с какво смирение приемаха загубата на своята предишна форма, с какво благородство показваха на света листата си. На Тита й се искаше да бъде просто едно семенце и да не трябва да обяснява никому какво се заражда вътре в нея. “
 “ Тя влезе в кухнята и се зае да сготви боба, но каква бе изненадата й, като видя, че не беше сварен, въпреки че дълги часове бе оставен на огъня.
 Нещо странно се случваше. Тита си спомни как Нача винаги казваше, че когато хората се карат, докато приготвят тамалес, те остават сурови. Можело да минат много дни и те пак да си останели сурови, защото тамалес били ядосани. В такъв случай трябвало да им се пее, тогава те щели да се утешат и да се опекат. Тита предположи, че същото се е случило с боба, станал свидетел на кавгата й с Росаура. Значи трябваше да подобри настроението си и да изпее на боба песен, пълна с любов, тъй като разполагаше със съвсем малко време, за да досготви храната за гостите си.
 За целта най-доброто нещо беше да се помъчи да си спомни някакъв миг, в който бе изпитала огромна радост, и да го изживее отново, пеейки. Затвори очи и подхвана думите на един валс: “ Щастлива съм, откакто те намерих, отдадох любовта си на теб и душата си погубих…” Съзнанието й прекосиха сцени от първата й среща с Педро в тъмната стая, страстта, с която той бе разкъсал дрехите й и караше плътта под кожата й да изгаря при допира на пламенните му ръце. Кръвта завря във вените й. Сърцето й закипя от страст. Много бавно безумието отстъпи и даде път на безкрайната нежност, която успя да успокои развълнуваните им души.
 Докато Тита пееше, бобената чорба вреше като щура. Бобените зърна позволиха на течността, в която плуваха, да проникне в тях и набъбваха почти до пръсване. Когато Тита отвори очи и взе едно зърно да го опита, видя, че сега бобът бе сварен идеално. “

 Приказка за лека нощ / а може и за добро утро, кой когато я прочете  /. Заслугата е на Лаура Ескивел, “ Като гореща вода за шоколад “ и така любимия ми магически реализъм. 

[eula]

Ето и една от мен:

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"

 

         "Кой си ти?" - попита го Дяволът.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
          Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
          Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
          "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
          "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
          Дяволът се усмихна:
          "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
          "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
          Дямолът пак се усмихна:
          "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
          "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
          "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
          Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
          "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
          Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
          "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
          Момъкът отчаяно махна ръка:
          "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
          Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
          Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
          "Виж голите им кървави меса!"
          "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
          През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
          "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
          Момъкът махна ръка:
          "Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!"
          Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
          "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
          Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
          "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
          "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
          Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
         "Да бъде! Вземи ги!"
         . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
          "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
          "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
 

Христо Смирненски

[eula]

Горното четиво е едно от тези, четива които винаги ме карат да се замисля. На практика в живота постоянно се качваме или слизаме по различни стълби и с всяко стъпало се променяме, дали целенасочено или не, но се променяме. Разбира се в горната приказка героят се променя по един начин, който критиците, а и може би повечето от нас бихме определили като вид деградация на личността  , но крайният резултат за него е едно безметежно и безпроблемно съществуване и приемане на света по един нов за него начин.   
Отделно взето от текста това „безпроблемно и щастливо“ възприемане на света и богоравността не са ли крайна цел на много учения, практики, Пътища и всякакви други начини за надрастване на материалното, проблемното, сивото и грозното? Героят е Доволен и щастлив, а накрая заявява: „Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“. Наистина, не ви ли звучи някакси познато? 
Нека поясня. Когато се усъвършенстваме ние качваме съответната наша собствена стълба и неминуемо оставяме след всяко стъпало някои от своите „недостатъци“ и ставаме „по-съвършени“, но то е винаги с цената на нещо. Особено що се отнася до тъй нареченото „духовно израстване“, “Просветление“, „откриването на Истината“ и прочее ментални Граали, търсени самостоятелно или с вещата помощ на някой вече „просветен“ Гуру.  Целта е да прозрем Нещо, което към момента не можем, но с постоянство и упорито катерене накрая да достигнем нашето си последно стъпало и да станем Богоравни, или поне разбиращи божествената същност на нещата и тяхната истинна природа. 
По стъпалата нагоре сред проблемите някои просто подминават това, което не им харесва и не му обръщат внимание и хоп - вече са на следващото стъпало. И с всяко следващо стъпало стават все по-щастливи и по-освободени, особено от чуждия товар.   
По други стълби други катерещи ги накрая стават Господари на Вселената и могат с Духа да управляват Материята. 

Накратко стълби всякакви. Аз не казвам, че тези неща са лоши, напротив, аз също си катеря едно поразклатено философско стълбище – скърца и стене горкото, но чакам да видя какво ще намеря на прашлясалия таван най-горе...  Предполагам само паяжини и стари истини, огрени от лъчи Божествен промисъл. Ако го кача до края – ще видя тези неща, ако не – само ще предполагам какво съм пропуснал, а може и да сляза или пък да почна да се качвам по друга стълба... 
Има обаче и слизане по стълбите, особено ако висините, Духовни, Социални, Материални и всякакви други, не понесат на катерещия стълбата. В леките случаи ще се размине само с виене на свят, а в по-тежките може да се сгромоляса надолу с гръм и трясък.    Понякога по пътя си нагоре ще се разминаваме със слизащи по нея. Добре е да си задаваме въпроси защо го правят. 
Каквото и да става обаче, ние винаги ще бъдем на някое стъпало от някаква своя стълба. Хубавото в случая е, че можем поне да избираме посоката (често и стълбата) ... 

Успех и спорно катерене! 

[Ros]

Прекрасно е да си чувствителен човек!Така виждаш истински нещата.Но по стълбите на живота хора всякакви.....с различни степени на чувствителност/и още много други различия, влияещи на начина на общуване/.

Мъдър е този, който успее да съхрани чувствителността си за цял живот и на най-ниска цена!

/За себе си мога да кажа, че имам още много да желая от себе си, за да "снижа" вече платената  от мен цена./

[Dess]

  И от мен:  http://www.youtube.com/watch?v=DNI6e-BYsZA

[Mep]

А това е моята любима приказка, от както я прочетох нещо ме накара да си направя експеримент и да наблюдавам неприятните събития - може би само в 1% от всички на пръв поглед лоши неща, не съм разбрала до какво добро ще доведат, но във всички останали правилото е такова - "всяко зло - за добро". По добре се живее така 

Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото израстнали заедно и били неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:

- И в това има нещо добро!

Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:

- И в това има нещо добро!

Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:

- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!

И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...

Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от хората си и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да ги опекат и изядат за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка липсва. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо му липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...

Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за приятеля си, който вече цяла година бил в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:

- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...

И след като му разказал премеждието си, проплакал:

- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...

- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!

- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?

- Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.

Текст: Хелън Стайнуег
Превод на български: Melisa
източник - http://www.jenite.net/2009/05/i-v-tova-ima-neshto-dobro.html

[Mirage]

И аз съм на приказна вълна

The Egg
By: Andy Weir
Translation: Stanimir Georgiev 
 
Ти беше на път за в къщи когато умря.
Беше пътна злополука. Нищо забележително, но фатално при това.
Остави след себе си жена и две деца. Беше безболезнена смърт. Спешната помощ
направиха всичко за да те спасят, но без резултат. Тялото ти беше така потрошено, че
така беше по-добре за теб, повярвай ми.
И тогава срещна мен.
“Какво… какво стана?” попита ти. “Къде съм?”
“Ти умря,” казах аз, с констативен тон. Безсмислено е да се украсяват нещата.
“Имаше… камион, и той поднесе…”
“А-ха” казах аз.
“Аз… аз умрях?”
“М-да. Но не се разстройвай заради това. Всички умират.” казах аз.
Ти се огледа. Имаше само пустота. Само ти и аз. “Какво е това място?” попита ти.
“Това отвъдния живот ли е?”
“Повече или по-малко,” казах аз.
“Ти бог ли си?” попита ти.
“А-ха,”отговорих. “Аз съм Бог.”
“Децата ми… жена ми,” промълви ти.
“Какво за тях?”
“Ще бъде ли всичко наред с тях?”
“Това искам да видя,” казах аз. “Ти току-що умря и основната ти грижа е семейството
ти. Това се цени по тия места.”
Ти ме загледа с удивление. За теб не излеждах като Бог. Изгелждаха просто като
обикновен човек. Или като жена. Някаква неясна повелителна фигура, може би. Повече
като учител по граматика отколкото като всемогъщия.
“Не се тревожи,” казах аз “Всичко ще е наред с тях. Децата ти ще те помнят като
съвършен във всяко отношение. Те нямаха време да развият презрение към теб. Жената ти външно ще плаче, но тайно ще е облекчена. Честно казано, брака ви се разпадаше.
Ако това е някаквя утеха, тя ще се чувства много виновна, че чувства облекчение.”
“О,” каза ти. “Какво ще стане сега? В рая ли ще отида или в ада, или нещо подобно?”
“Нищо от това,” казах аз. “Ще се преродиш.”
“А-а-а,”каза ти. “Значи Индусите са били прави,”
“Всички религии са прави по свой начин ,” казах аз. “Върви с мен.”
Ти ми последва през празнотата. “Къде отиваме?”
“Никъде определено,” казах аз. “Просто е хубаво да вървим докато говорим.”
“Е какъв е смисъла тогава?” попита ти. “Когато се преродя ще бъда просто празен лист,
нали? Едно бебе. И всичките ми преживявания и всичко което съм правил в този живот
няма да имат значение.”
“Не е така!” казах. “Имаш в себе си всичкото познание и опит на всичките ти предишни
животи. Просто точно сега не си ги спомняш.”
Аз спрях и те хванах за раменете. “Душата ти е по-величествена, красива и гигантска
отколкото можеш да си представиш. Човешкия ум може да обхване само малка частица
от това което си. Това е като да потопиш пръст в чаша с вода за да провериш дали е
топла или студена. Слагаш малка частица от себе си в съда, и когато го издърпаш
обратно си получил всички преживявания които той е имал.
“Бил си в човек през последните 48 години, така че още не си се разкършил и почуствал
необятното съзнание. Ако се помотаем достатъчно дълго ще започнеш да си спомняш
всичко. Но няма смисъл да го правиш между животите.”
“Тогава колко пъти съм се пререждал?”
“О, много. Много много. В много различни животи.” казах аз. “Този път ще бъдеш
селско момиче в Китай през 540 г. сл.Хр.”
“Какво?” подскочи ти “Пращаш ме обратно във времето?”
“Да, предполагам, технически погледнато. Времето, както го познаваш ти, съществува
само във вашата вселена. Нещата са различни там, откъдето идвам аз.”
“От къде идваш ти?” каза ти.
“О, разбира се, ” обясних аз “ Идвам отнякъде. От някъде другаде. И има други като
мен. Зная, че ще искаш да разбереш какво е там, но, честно казано ти не би разбрал.”
“О” каза ти леко смутен. “Я почакай. Ако се прераждам на други места във времето,
бих могъл някой път да се преродя заедно със себе си.” “Разбира се. Постоянно се случва. И в двата живота бидейки наясно само за собствения
си живот дори не знаеш, че това се случва.”
“Е какъв е смисъла на всичко това?”
“Сериозно?” попитах аз. “Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли това малко
стереотипно?”
“Е, това си е основателен въпрос,” настоя ти.
Аз те погледнах в очите. “Смисъла на живота, причината поради която напарвих цялата
тази вселена е за да съзряваш.”
“Имаш впредвид човечеството? Искаш да съзреем?”
“Не, само ти. Направих цялата вселена за теб. С всеки нов живот ти израстваш и
съзряваш и ставаш по-голям и велик интелект.”
“Само аз? А всичи останали?”
“Няма никой друг тук,” казах аз. “В тази вселена сме само ти и аз.”
Ти започнаш да мигаш насреща ми. “Но всички хора на земята…”
“Си ти. Различни твои инкарнации”
“Я чакай. Аз съм всеки!?”
“Сега почваш да разбираш,” казах аз потупвайке те по гърба.
“Аз съм всяко човешко същество живяло някога?”
“Или което някога ще живее, да.”
“Аз съм Абрахам Линкълн?”
“И също така си Джон Буут,” добавих.
“Аз съм Хитлер?” каза ти, ужасен.
“Ти си и милоните, които той уби.”
“Аз съм Христос?”
“И си всеки, който го последва.”
Ти замълча. “Всеки път когато си измъчвал някого, си измъчвал себе си” казах аз. Всякионаправено
добро си го правил на себе си. Всеки щастлив и тъжен момент изпитван някога от
човешо същество е бил, или ще бъде, изпитван от теб.”
Ти остана дълго замислен.
“Защо?” попита. “Защо е всичко това?”
“Защото някой ден ще станеш като мен. Защото ти си такъв. Ти си от моя вид. Ти си
мое дете”
“О-о,” каза ти невярващо. “Казваш, че съм бог?”
“Не. Не още. Ти си зародиш. Още растеш. След като преживееш всеки човешки живот
през цялото време, ще си достатъчно пораснал за да се родиш.”
“Цялата вселена ......,” каза ти, “е само…”
“Яйце.” отговорих аз. “Сега е време да тръгваш към следващия живот.”
И те изпратих по пътя ти.
 

[titan]

       Интересно предположение, личи си ,че е писано от юдеи

[Morgana]

Ричард Бах стожер на човешкия дух ?!
А приказките на Ангел Каралийчев черпят от българската духовна съкровищница.Иначе  най-любими ми са тези на Оскар Уайлд и Андерсен.Славеят и розата или Звездното дете разкриват много за човешкия характер,за човешките слабости ,за самозабравата и изкуплението.Изобщо малко са авторити,успяли като Уайлд да бръкнат в човешката душевност ,да извадят вътрешния му свят с хастара навън.Най-гениялното му произведение-Портретът на Дориан Грей.